Навремето съвсем случайно попаднах на една странна и екзотична книга - тя се казваше "Черен лебед" от Никълъс Талеб. Талеб, поамериканчен ливанец, много иронично и литературно се нахвърляше върху всички, които правят "научни" прогнози за икономическото развитие. Според него обаче светът всеки път се развива по различен начин и е залог с висока стойност да гледаш миналото, за да предвидиш бъдещето. Заради това повечето прогнози се оказват "черен лебед" - събитие, което няма как да предвидиш, защото не познаваш напълно всички елементи от реалността. България днес живее в подобно състояние. Миналата година, дори и след започването на протестите, едва ли е имало анализатор, който сериозно да направи предположение, че България може да преживее три парламентарни избори само за 12 месеца. Но днес ние живеем в "черен лебед". Събитие, което ни се стоварва непредвидено, непредсказано и със силата на торнадо, което метеоролозите са проспали.
След като партията-победител "Има такъв народ" зрелищно и скандално пропиля първия мандат за съставяне на правителството, страната със страшна сила се изправи пред перспективата да гласува за парламент отново наесен. Това обаче плаши повечето партии, дори и тези за които социолозите казват, че са във възход. Досега българите два пъти бяха питани и два пъти даваха един и същи отговор - фрагментиран парламент, неясни мнозинства и доста изненади. Задаването за трети път на същия въпрос поставя пред изпитание всички, защото може да видим вот при изключително ниска активност, в пика на нова вълна на коронавируса, а това е като химически експеримент, който е излязъл от контрол. Никой не може да предскаже резултата и ефекта от него. Заради това целият политически модел се изправи пред дилемата възможно ли е с третия и последен мандат да се състави макар и временно правителство, което малко да поуспокои нещата, да се приемат важни закони, а и българските избиратели да видят, че техният вот не е носна кърпичка, която партиите използват не по предназначение. И точно тук политическото уравнение отново се усложни до крайна степен, защото ситуацията днес е диаметрално противоположна на онова, което имахме като резултат след 11 юли.
На първо място медийната митология, че има такова нещо като "партии на протеста" напълно изпуши и се самовзриви. Днес отношенията между ИТН, ДБ и движението на Мая Манолова са обтегнати до крайна степен. Там, където преди витаеше неясното усещане за бъдеща коалиция, днес се чуват думи като "предатели", "продажници", "ренегати" и какво ли още не. След провала на своя мандат за правителство ИТН буквално се оттегли от политическите процеси и започна да напомня за себе си само през атаките към бившите си потенциални партньори. Самият Слави Трифонов наруши своето политическо усамотение и в едно от редките си интервюта към медии, различни от собствената му телевизия обяви, че неговата партия няма да подкрепи друга формация в усилията й да състави правителството. Тирадата му беше дълга и пълна с усещането за неясна обида. Той обяви, че неговата формация е направила компромиси, които са останали неразпознати и заради това страната тръгва към трети избори, независимо от взривоопасните настроения, които се стелят като дим наоколо.
Позицията на Слави Трифонов обаче е хазартна. Тя е политически залог на рулетка. Той разчита на това, че следващите избори, които връхлитат със неизбежността на кинопроклятие ще са истинската победа за "Има такъв народ". Че на тях най-накрая избирателите ще си дадат сметка, че неговата партия е автентичният отговор на техните терзания и ще му дадат мнозинство, което да му позволи да състави собствен кабинет в който няма да се съобразява с Христо Иванов, Мая Манолова и дори БСП. Според мен това, което изпуска обаче е, партията му успя да разочарова чувствителен брой "меки" гласоподаватели, които искаха да видят реален отговор на проблемите на страната и взаимодействие между партиите, които искат промяна. Градската десница, чийто електорат не е многоброен, но е обществено активен и медийно шумен, създаде цяло море от омраза към ИТН, а думите им, за добро или лошо, имат резонанс и се чуват.
Слави Трифонов подценява и друго. Ако изборите на 11 юли бяха желани, защото след 4 април мнозина живееха с усещането, че българските избиратели има какво още да кажат, то на следващия вот основния въпрос, който хората ще си задават е: "кой е виновен да стигнем дотук?". Именно битката за виновника за изборите ще бележи следващото гласуване и заради това дори несъвместими идейно партии започнаха да търсят мостове помежду си, за да предотвратят подобна политическа криза. Това ще е големият филм, който ни предстои да гледаме и като истинско холивудско кино трябва да се настроим за неочаквани обрати в сюжета.
След като първият мандат гръмна много анализатори се изказаха по темата. Общото заключение беше, че освен провала на партиите на протеста се забелязва мъдрото и перфектно държание на БСП в процеса на преговори. Социалистите нито за един момент не си позволиха да поставят въпроса за постове и министерски кресла, а настояваха за провеждането на конкретни политики, които да покажат на българските избиратели, че управлението ги забелязва и отчита техните проблеми. Заради това въпросът с третия мандат съвсем не е толкова предизвестен, колкото мнозина си мислят. Да, провалът е по-вероятен, но се забелязва чувствителна промяна на позициите на някои партии.
В самото начало на кризата от Демократична България обявиха, че няма да приемат правителство с мандата на БСП и то въпреки, че левицата ясно обяви, че ще предложи кабинет на основата на служебното правителство, а то е пълно с хора, които градското дясно харесва. Само за около десет дни обаче ДБ чувствително промени своята позиция и последното изразено мнение на Христо Иванов беше, че ще преговарят за управление дори и с мандат на БСП. Не мисля, че трябва да тълкуваме такъв завой иронично. Това е позиция, която е съобразена с обществените настроения, които не просто харесват служебното правителство, но и очакват конкретни решения за трудната есен и зима, които предстоят. И точно тук изниква другият голям проблем - след като ИТН се отдадоха на политическа изолация, трябва ли да се търсят разговори с ГЕРБ и ДПС, които да подкрепят временно правителство, което да поуспокои малко нещата и да приеме спешни мерки за актуализация на пенсиите, а и по много други проблеми. И тук вече трябва да се подходи много внимателно, но политиката в България така или иначе винаги е била танц върху много тънък лед. Защото като едното нищо ще се окаже, че ГЕРБ, а и ДПС биха подкрепили временно и техническо правителство. Не смятам, че това ще е предателство към идеята за промяна. Ясно е, че в рамките на този парламент големите реформи се отлагат. Във времена в които партията-победител се е втренчила в пъпа си и няма никакво намерение да се пречупва по тази тема, това, което едно кратко правителство може да направи е да предприеме някои неотложни социално-икономически мерки. А тук темата вече опира до всички избиратели, независимо до кого са гласували. Големият отговор за истинското управление се отлага за след следващия вот, но дотогава е необходим преходен период в който кабинетът да забележи мизерстващите пенсионери, дребния и средния бизнес, който е настръхнал от перспективата за нов локдаун и всички останали, които трябва да живеят в политически вакуум. В този смисъл не е предателство да се получи подкрепа от тях, а просто начин българският народ да не бъде подлаган на камшика на нови избори, които ще дадат почти същото като отговор на поставения въпрос. Честно казано и за ГЕРБ и за ДПС ще е стратегически вярно да дадат подкрепа за временно правителство, дори и без техни кадри в него. България тръгва не към политическа, а към социална криза, а ако тя дойде наистина тогава метлата ще бъде тотална. И честно казано гневните избиратели няма да се интересуват кой какви позиции е споделял, на какво е държал и какво е говорил. Всички формации усещат, че се приближава буря и заради това не искат да попаднат в нейния епицентър. И точно тук трябва да видим имат ли политическите формации инстинкт за оцеляване, който да сработи в крайна сметка и в полза на българския народ. Това е черният лебед, който никой не знае дали ще видим на хоризонта.
No comments:
Post a Comment