Поисканата оставка на военния министър Стефан Янев се оказа първата истинска политическа криза през която мина правителството и всички партии в управлението. Разбира се, тази криза беше доста по-различна от начина по който я представиха медиите и се настани като мъгла в общественото съзнание. Медийният разказ беше героичен, възвишен и симфоничен. Гордият и непреклонен министър на отбраната единствен в целия кабинет е заел пробългарска позиция по отношение на това, което се случва в Украйна. За да не останат съмнения самият Янев го натърти в свой емоционален пост във фейсбук, писан най-вероятно със знанието, че креслото му е разклатено: "България няма нужда да демонстрира проруска, проамериканска или проевропейска позиция. България трябва и според мен е длъжна да демонстрира позиция в защита на националните си интереси". Думите са прекрасни и удариха право в сърцето десетки българи, които започнаха да постват портрети на бунтовния генерал и да твърдят от статус на статус, че го искат за премиер. Наречете ме конспиратор или подозрителен маниак, но имам усещането, че всичко това беше част от предварително подготвен спектакъл. От опит знам, че хората могат да се организират виртуално, но на вълната й отнема малко повече време, за да набере истинска скорост. А в случая тя си беше готова и само чакаше повод да се развихри.
Героичният виртуален образ на генерал Янев трудно се връзва с цялостното му поведение по време на заседанията на правителството, но един момент нататък това нямаше никакво значение за всички виртуални избиратели търсещи сметка за това кой посяга на техния любимец. На следващия ден след статуса пък Кирил Петков излезе и наистина поиска оставката на военния си министър. Това нажежи политическата атмосфера докрай. Някъде в окото на тази буря видях, че десетки статуси във фейсбук започнаха да търсят отговорност от БСП. Започнаха с въпросите - как ще гласува БСП, ще подкрепи ли БСП ген. Янев, какво ще направи БСП, за да спаси страната и военния министър. Изведнъж върху левицата легна цялата политическа отговорност за съдбата на генерала. Което се беше доста странно, както и да го погледнеш. Вярно позицията на Янев е много подобна на тази на БСП, но все пак правителството съществува по силата на ясен коалиционен договор, който определя, че всяка партия носи отговорност за собствените си министри. А Стефан Янев си е/беше предложение на "Продължаваме промяната". Нещо повече - още преди изборите през ноември той публично призна, че ще гласува за ПП и обръщането на целия скандал към БСП всъщност освети големият политически спектакъл, който се разиграва. Янев просто готви политически проект. И не е необходимо човек е да вещ политически анализитор, свръхгениален политолог или спец по обществените процеси, за да го разбере. Налице бяха всички признаци, че в страната се подготвя новото инженерно политическо чудо, което бълбука като алхимична смес в колбите на поредната лаборатория за обществени експерименти. Може би преди две години нямаше да можем да кажем със сигурност какво се задава на хоризонта, но след цяла една размирна година на безкрайни избори и поява на нови политически субекти, миризмата на инженерни похвати вече е изпълнила въздуха.
Пак ще се върнем на тези тема, но нека да продължим още малко темата с кризата около поискана оставка. Вярно е - в период на геополитическа буря никой не сменя министър на отбраната, но от информациите, които изтекоха стана ясно, че всъщност Янев и Петков са в лоши отношения още от края на декември и, че между тях на практика няма никаква нормална комуникация. Най-вероятно първия вече е бил обзет от идеята за нов политически проект, а вторият е сметнал, че правителството няма да става хранителна среда за следващото голямо политическо чудо, което ни готвят. И така рокадата в кабинета беше осъществена светкавично. След като Янев вече беше казал, че не вижда мястото си в това правителство. Странно - темата отново беше обърната към БСП. Изведнъж започнаха съсканията - как точно ще гласува левицата, ще защити ли с огнени парламентарни речи генерала и какво ли още не. Точно заради тази интрига мнозина видяха в новия проект дългата ръка на президента Румен Радев. Не бих се ангажирал със стопроцентово мнение по темата, но след цялото това виртуално блъскане и скимтене на хора, които уж са близки до левицата, но отдавна не работят за нея вече съм убеден, че една от целите на партията на Янев ще е да отхапе солидна част от електората на БСП. Този фокуснически трик левицата вече го изпита няколко пъти на гърба си и заради това всичките й аларми се включиха отново. Този път обаче на мушката са й "Продължаваме промяната", които бързо решиха да се освободят от всякакви политически опекуни и да заиграят собствената си обществена игра. Между другото това е една от причините за невероятната медийна атака срещу правителството. Съвсем не твърдя, че то е безгрешно, че няма своите гафове, но по никакъв начин не можем да кажем, че има големи издънки. То наследи много мощни кризи срещу които трябва да се изправи в добавка и с една война, която удря целия свят, но медийните камшици срещу него издават едно съсредоточие на интереси, които никога не съм си мислил, че могат да играят паралелно.
И така - малко след като оставката на Янев беше гласувана, а коалицията показа, че има живот в себе си след като отхвърли първоначално предложения за заместник Тодор Тагарев и намери доста по-приемлив кандидат, стана ясно, че проектът на "генералът-бунтовник" вече е в ход. Според някои медии новата партия щяла да се нарича "Велика България" - максимално широко и поетично понятие, насочено към всички разочаровани българи, които отдавна си чакат новия спасител. Проблемът е, че тези нови спасители започнаха да се появяват по пет на година и скоро и в това поле ще настане жестока инфлация и криза. Но за съжаление Янев избра пътя на партийния лидер, а не на истинския водач. И тепърва много хора ще трябва да научават като в махмурлук как именно Янев е бил инициаторът за разполагането на чужди войски у нас, позиция, която защитава яростно по време на заседание на правителството и как я променя само за минути, усещайки обществените настроения. Но е интересна комбинацията от негови защитници. Видях тези дни, че БСП в Пловдив e излязло с позиция в негова защита. Това е точно мъничката клика на Георги Гергов, която е засмукала организацията в града като вампир и това показва, че зад новия проект пак надничат част от най-грозните лица на миналото. Вероятно новият партиен лидер ще се опита да ги скрие добре, да ги замаскира в сенките, но трудно ще скриеш такива птеродактили, които превърнаха предаването на БСП в своя основна професия. Вероятно и на ПП тепърва ще предстои да разберат, че такива кадри има и в техните редици. Това е тъгата на българската политическа реалност.
Истината е, че в България няма място за поредния проект и чудо. Но се опасявам, че ни чака социологическа и медийна атака да ни убедят в обратното. Механизмът е изпипан, проработил е няколко пъти и ще бъде експлоатиран до повръщане. Все пак в тази картина има късче светлина. Янев радикално сбърка, че излезе толкова рано от правителството. Ако кабинетът успее да премине през големите кризи единен и предложи наистина правилните реформи, може би пазарът за чудотворци ще затвори. В това е кротката надежда за различно бъдеще. България боледува от чудотворци.
Време е някой да започне лечение.
No comments:
Post a Comment