Преди няколко седмици чух Андрей Райчев да развива една много екзотична теория за това какво се случва в лявото пространство. В опит да уязви БСП и лично Корнелия Нинова маститият социолог започна да оплита интересна политическа паяжина - значи Нинова и БСП влезли в коалиция с една центристка партия и направили хазартен залог, че управлението ще продължи поне до 2024 година. После обаче (пак според Райчев) "Продължаваме промяната" рязко одеснели като политически субект и така БСП станала заложник на десницата. Звучи ефектно като теория, подозирам, че някоя телевизионна водеща може и да е изхълцала като я чула за първи път и да я обявила за връх на политическия анализ, но познавателната стойност на тази пиратка е практически нулева. По какъв точно признак Райчев определи ПП като "одесняваща партия"? Ако е заради антируските им изцепки, тогава дайте да обявим за дясна и цялата европейска левица, която в повечето случаи, самоубийствено, все е антируски настроена? Къде другаде можем да засечем одесняване? Все пак говорим за партия, чийто финансов министър обяви, че ако трябва да избира между балансиран бюджет и достоен живот на хората винаги би избрал второто. Не твърдя, че това е изцяло лява позиция, но няма как да бъде вписана в десницата, където Андрей Райчев много държи да набута ПП, за да може теорията му да звучи като романтично фентъзи за млади политически репортерки.
Целта на този разказ не е да се заяждаме с медийната персона на Райчев, който все пак е един от малкото социолози у нас, който наистина е интересен за слушане, а защото именно тази сбъркана оптика към ПП и към всички процеси в българското политическо пространство ни осигури един от сюжетите с който медиите ставаха и лягаха в последния месец - ще направят ли ПП и ДБ предизборна коалиция и да се явят заедно на изборите. Тази фантазия не съществува от сега, тя се роди в мига в който управлението беше разтърсено от предателството на Слави Трифонов и неговите подмолни и подли действия, но доби завършен вид в миговете на разпад на парламента и управляващата коалиция. Много видни инфлуенсъри на дясното се впуснаха в кръстоносен поход по осигуряването на такъв предизборен съюз. За кратко време изчетох какви ли не прогнози и розови стенания по темата - от това, че бракът между ПП и ДБ може да доведе до рязко покачване на резултата до вече откровено халюцинаторното мнение, че двете партии могат да вземат 121 депутати и така да оставят БСП в историята и да си спретнат едно чистичко евроатлантическо управление. От този политически унес май първи излезе Асен Василев, който в телевизионно интервю разстреля всички адепти на предизборната коалиция като обяви, че "ПП не е дясна партия". Всъщност това може да е прозвучало шокиращо единствено на последователите на Райчев, но всички, които не се опиянени от телевизионна реторика и пиратки можеха много ясно да го видят преди това. С което не казвам, че предизборна коалиция между ПП и ДБ беше невъзможна, защото сме виждали всичко по нашите земи, но просто такъв съюз беше абсолютно нелогичен, а и вероятно по-скоро би теглил двете формации назад вместо да им налее ракетно гориво в полета към политическите висини. Всъщност цялата тази илюзия за коалиция беше създадена в медиите и основния мотор на продължаването на фокуса беше наистина разбирането, че ПП рязко са одеснели като партия. Което е доста абсурдно да бъде казано за политическа формация, която не само подкрепи идеите на БСП за най-социалния бюджет в историята на прехода, но дори и започна да се хвали с тях. С други думи - логиката "десните партии" да се съюзят напълно гръмва при внимателно вглеждане в детайлите.
Истината е, че ситуацията се разви по най-добрия начин и за двете партии, защото всеки предизборен брак по този начин би бил посечен от избирателите моментално, а и би бил използван от конкуренцията като мощна мишена за интриги и постоянно нападение. ПП са млада партия и трябва да се борят за собствено лице, идентичност, твърд електорат и структури. Заплитането им в паяжината на предизборните коалиции щеше да е точно обратното на това, което търсят. Същото важи и за ДБ - предизборна коалиция щеше да стопи техния твърд електорат, да го насочи в друга посока, а след това никак не е ясно дали той би се върнал обратно. И изобщо двете партии се спасиха от големия капан на "евроатлантическата коалиция", защото това винаги е била единствено и само медийна опорка на ГЕРБ и техните слуги в желанието им да изчистят образа на партията на корупцията и на Бойко Борисов. Всяко тръгване в посока "евроатлантизъм" рано или късно води до зомбито на ГЕРБ, което чака край пътя, за да бъде взето на автостоп в управлението. А може би това беше голямата цел на безкрайните разговори за коалиция предизборна или следизборна все пак? През цялото време повечето хора имат влудяващото и ужасно усещане, че всички говорещи муцуни от телевизионния екран са пуснати не само, за да реабилитират Борисов и да му изтъркат повехналия образ, но и да ни отклонят вниманието от всички останали процеси, които се случват край нас.
Например така и не видях подробен и смислен анализ за внезапното затопляне на отношенията между ДПС и президента. Нали си спомняте как Румен Радев стана национален герой като попита Мустафа Карадайъ за това коя е неговата истинска родина? Последният разговор между двамата обаче беше пълен комплименти, етикеция и новооткрита топлина. С което не се опитвам да намеквам нищо лошо, но тази промяна би трябвало да бъде отчетена в един качествен анализ на политическия пейзаж. Както например и това, че този път ГЕРБ например са изключително мълчаливи за действията на служебното правителство. Трябва ли пак да ви припомням какво беше миналата година - първия служебен кабинет през 2021 година беше взет постоянно на мушка от медийната артилерия на Борисов. Служебното правителство беше обявено за основен враг на партията и то бяха едни безкрайни късания на тениски и ризи. Днес цари абсолютна тишина. А и самото служебно правителство съвсем очевидно се опитва да изчегърта основно БСП. Натам са насочени всички политически усилия и мускули. А в медиите - мълчание. Даже и Райчев не се опитва да изработи теория по въпроса, което е повече от странно. Това примирие между Радев и ГЕРБ само тактическо ли е или е намек за по-дългосрочно сътрудничество? Никой не ни казва.
Всичко това превръща предстоящатата предизборна кампания в особено постомодерна. Защото важните неща се премълчават, а незначителните се раздуват до нивата на незаобиколими проблеми. Заради това ни давеха до безкрай в неясните бъдещи коалиции, а както винаги се случва така се опитаха да скрият формиращите се коалиции за които никой не иска да говори.
Ето в какъв прекрасен нов свят живеем.
No comments:
Post a Comment