Служебните правителства на Румен Радев през 2021 година бяха приети с доста голям обществен ентусиазъм и дори възторг. Това беше повече от естествено - те смениха прогнилия до основите си трети кабинет на Бойко Борисов. Това беше едно управление, затънало в корупция, схеми, далавери, съмнителни парламентарни маневри, скандали, непосилен натиск срещу медиите, което на всичкото отгоре в своя злощастен край успя да събуди и неподозиран народен гняв, изразен в огромна протестна вълна. Тогава служебните правителства се възприеха като глътка въздух, нещо различно в политиката, като някаква алтернатива на политическата паяжина на ГЕРБ, задушила до посиняване цялата страна. Именно от тези правителства изгряха звездите на Кирил Петков, Асен Василев, а и на Стефан Янев, които днес вече са трайна част от политическия и медиен пейзаж. Самият Румен Радев е усещал това, защото точно от него дойде фразата: "с министри като Кирил Петков България би изглеждала по друг начин". От днешна гледна точка - това беше едно от най-романтичните времена в историята на прехода. Времето на надеждата за реална промяна. Заради това никой не си направи труда да анализира в дълбочина избора на фигури, провежданите политики и кадровите назначения по долните ешелони на управлението. Беше достатъчно, че това не са кадри на ГЕРБ. Повечето хора бяха доволни.
Днес, уви, ситуацията е доста по-различна. Защото между предишните служебни кабинети и новия, оглавен от Гълъб Донев се случиха твърде много неща. Четворната коалиция днес е любимо лакомство на жълтите медии от антуража на ГЕРБ, на шестващите от всеки екран политически врачки, пардон, анализатори и всякакви доморасли разбирачи на политика от социалните мрежи. Но истината е една - това правителство се опита да започне промяната и срещу него се изправиха много мощни олигархични сили, които специално бяха монтирали своя марионетка в кабинета, за да моган да му дръпнат шалтера в точния момент. Как ще ги разпознаете? Ами всички тези сили днес до припадък дрънкат за "евроатлантическа коалиция", поредната голяма измама за ошашавения народ. Не твърдя, че кабинетът на Кирил Петков е бил съвършен. Той направи своите грешки, имаше своите лутания, но там, където е важно - в социалната и икономическата политика показа истинска ефективност, реална загриженост за хората в окото на бурята и демонстрира, че дори и при криза индустриалното производство може да расте и да бележи европейски възход. Бойко Борисов би жертвал цялата си партия само и само да може да се изфука с подобен успех. Точно заради това новото служебно правителство днес трябва да бъде наблюдавано под лупа, защото то има тежки задачи. Добре е да говориш, че са ти оставили заложени мини, но може би някой трябва да отчете и факта, че предишното правителство имаше своите постижения. Именно липсата на втората тема кара днес много хора да се взират в детайлите около неговото съставяне и конструиране, защото както знаем дяволът винаги е в детайлите, а детайлите винаги са влудяващи със своята многозначителност.
Както винаги градското дясно се опита да скочи на новото правителство по възможно най-лесната и медийна тема - опитът за възстановяване на отношенията с "Газпром". Хиляда години да живея никога няма да успея да вникна как така винаги градските либерали винаги намират начин да влязат в разрез с интересите на народа. Горивото няма идеология. В крайна сметка е важно на каква цена ще придобием и как ще се отрази на джоба на потребителите. Красиво е да твърдиш, че можеш да изтърпиш гордо студа, препълнен с евроатлантически плам и ценности, но тези патетични изхвърляния винаги идват от хора, които никога не са имали проблем да си платят сметките за тока и топлото. Както винаги студът ще трябва да го търпят останалите, а тези от климатизираните офиси само ще се бият в гърдите, че са рицари на битката срещу Русия. Тоест да търсиш проблемът там, където реално го няма завинаги ще си остане тяхна политическа емблема на позора.
Много по-притеснителни за мен за други информации, които постепенно ще си пробиват път до големите медии. Ето например преди няколко дни по Нова телевизия Богдан Милчев от Института за пътна безопасност разтревожено обяви, че президентския съветник Николай Копринков вече се бърка в назначенията в системата на пътната безопасност. Темата едва ли ще заглъхне лесно, защото името на Копринков отдавна се свързва с поголовни политически назначения, които много често нямат нищо общо с професионализма и експертизата, а са подбрани от близкия му приятелски и политически кръг. Копринков, който допреди няколко години беше известен само с това, че е бил кмет на пловдивското село Труд, беляза траен възход в президентската институция и днес е достатъчна само кратка проверка в Гугъл, за да се види колко често името му е намесено във всякакви проблематични, дори и скандални назначения. Според други информации той вече е сложил ръка върху всички назначения във втория ешалон на властта и биографиите на кандидатите за власт минават само през него. Още миналата година злите езици твърдяха, че Копринков така е напълнил двата кабинета на Янев със свои хора, че самият премиер тогава е търсил среща с президента, за да го алармира, защото според мнозина дори президента не е подозирал за кадровия размах и страст на своя съветник. Пак като човек на Копринков се определя и заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов, който заемаше абсолютно същия пост в първото служебно правителство миналата година. Работата става още по-дебела като отбележим онова, което е публична тайна - че Христов е известен с близките връзки с мастития бизнесмен Георги Гергов. Така, ако приемем тези информации за истина, се оказва, че Гергов през Копринков е кадровик на служебното правителството. Съжалявам, но това няма как да е добра атестация за качество. Още по-страшно става, ако Румен Радев наистина не знае за тези изцепки, защото всичко това ще се лепи на неговия авторитет и на авторитета на президентската институция. При това в казуса "Христов" говорим за човек допуснат до министерството откъдето започнаха скандалите със Слави Трифонов и неговата телевизионна партия, да не говорив за това, че и предишния гастрол на Христов като заместник-министър не се запомни с нещо епохално, смислено и различно. Дори напротив.
Описвам този случай на брутално кадруване не, за да се заяждам с кабинета, нито пък от някакъв политически реваншизъм. Именно натрупването на такива информации пречат днес на обществото да приеме с ентусиазъм новото служебно правителство. То от първите си дни се оплете в мрежата на патологично, при това лошо кадруване, а не по решаването на важните проблеми. Румен Радев винаги е заемал позиции по важните проблеми на деня, но кадруването днес е не просто важна тема, тя постепенно ще се превърне в основна, защото се нарушават основните принципи на смислената политика, която се гради върху правила и отговорности. Ако няма реакция по тези скандали тогава защо си играехме да махаме ГЕРБ, защото реално това е продължение на тяхната политика. Кадруваме близките си приятели, политическите си аверчета, а всички останали да гледат отстрани и да продължават да се отчайват от липсата на реална перспектива за развитие.
Предишното правителство макар, че беше в окото на бурята от медийни атаки не си позволи в нито един момент подобна безпринципност. И това не е гола защита, а просто отбелязване на факт. По конституция служебният кабинет трябва да осигури провеждането на честни избори. Това е неговата основна свръхзадача. Разбира се, то има правомощията на съвсем редовно управление, но има нещо много нечистоплътно в този размах на кадровиците от президентската институция като Копринков. Това поголовно назначаване, постоянно месене и обсебването на кадрите от втория ешалон е реалната цъкаща бомба в основите на правителството. Казваме го достатъчно рано, за да е ясно, че когато взривът се чуе някой все пак се е опитал да алармира.
No comments:
Post a Comment