Българският политически живот е най-доброто потвърждение на изстраданата максима, че дъното е само философски образ. Тоест - дъно няма. В момента в който човек намръщено изругае: "е, по-лошо не може да стане", като че ли цялата абсурдна природа на реалността се амбицира да го опровергае и смаже морално и психически. И така след като две години гледахме телевизионни циркове и къчове, разбити парламенти, парламентарни скандали, интриги и мелодрами, 48-ото Народно събрание ни показа, че българската политика продължава да е в процес на свободно падане. В окото на на перфектната буря от висока инфлация, замръзнали доходи, скачащи цени на електоенергията и горивата, съчетани с кипящото геополитическо напрежение около войната в Украйна, изведнъж се оказа, че тема номер 1 на новия парламент е дали трябва или не трябва посланичката на Русия Елеонора Митрофанова да присъства на откриването. В нея като вампири зъби впиха представителите на Демократична България, при силната конкуренция от страна на ГЕРБ и Продължаваме промяната. Изобщо в един момент се оказа, че живеем насред лудница, която е вдигнала бунт, надзирателите са избягали, а пациентите са оставени без хапчета.
Повдигането на темата "Митрофанова" е израз на болезнено политическо безсилие и идейна импотентност. Всъщност присъствието или неприсъствието на един посланик в Народното събрание е въпрос на дипломатически протокол. Политизацията на такъв технически въпрос всъщност е остър симптом за мозъчен дефицит. Защото от 48-ото Народно събрание се очаква да вземе мерки за укротяване на цените, да седне и да приеме бюджета за следващата година, да предложи реална антикризисна програма за икономиката. Вместо това още преди да е започнал работа парламентът в неговия креслив евроатлантически сегмент шумно се простреля в крака и си преряза театрално вените.
Фиксацията на голяма част от политическия спектър в Елеонора Митрофанова обаче не е израз на морална сила и големи геополитически топки, както си фантазират много хора. Точно обратното - дори в това биене на чучелото се издава един изключително голям провинциален комплекс. Защото откакто започна войната в Украйна Митрофанова е превърната в някакво универсално плашило. Нали си спомняте, че Кирил Петков твърдеше, че тя е свалила неговото правителство. А знайни и незнайни графомани се упражняваха по нейния гръб сякаш от това им зависеха грантовете и начините за мързеливо съществуване. Всеки психодесен в нета се опита да се зъби на руското посолоство и не неговата ръководителка и още тогава осъзнах, че те наистина не знаят какво правят. Това си пролича и при тежката политизация на политическия протокол. Демократична България в тяхната свещенна простота направиха така, че всички да разберат - Митрофанова е незаобиколим фактор в политическия процес в страната. Ако не беше щяха ли всички да се занимават с нея, да хабят толкова много енергия в обругаване, възпиране, прикрити ругатни и постоянно ръмжене. На само забележете нивото - цялата държава воюва с една посланичка. Даже не воюват с Путин, а с Митрофанова. Това е атрофия на всеки политически смисъл. Още преди да стартира новият парламент показа, че е обречен на безплодие. Защото нито една от важните теми не стана обект на реален дебат, а всички кипящи страсти се концентрираха върху крехкия гръб на Митрофанова. Тя едва ли някога си е мечтала за по-добра реклама.
Казусът обаче стана още по-абсурден. Защото някъде по пътя, очевидно изтърван от контрол, доайенът на новия парламент Вежди Рашидов (който има всички шансове да остане на поста председател на Народното събрание доста по-дълго отколкото му се иска) обяви, че няма как да не поканим Митрофанова на откриването, защото противното би означавало да обявим война на Русия. Рашидов има право на мнение - все пак той е творец, свободна душа, а и е известен с това, че никога не се е съобразявал с условностите. Този път обаче уцели своята партия ГЕРБ директно в десетката, защото ги уязви в необявеното, но реално състезание по евроатлантическо лакейство, което разтърсва българската политика като сифилистична треска. Бойко Борисов даде специална пресконференция на която да се отрече от Рашидов. Но очевидно това не му беше достатъчно, защото битката за сърцето на американското посолство тече с невидимо ожесточение. И заради това ГЕРБ обявиха, че искат да поканят Владимир Зеленски да направи видеообръщение към българския парламент. Това също се превърна в голяма политическа тема. И този процес очерта един много взривоопасен вакуум в българското общество - неговитге реални проблеми срещат единствено идеи като тази Зеленски да адресира парламента. Все едно всеки български гражданин ляга и става с тайното желание да чуе какво има да ни казва украинския президент.
Именно в такива мигове си личи, че България в много отношение е похитена държава. Държава, която вече дори не е в състояние да дебатира по своите реални проблеми, да им търси решения и да подобрява живота на хората. Битката у нас се сведе до недопускането на Митрофанова в парламента и горещото желание Зеленски да ни ощастли с мъдрост. Това е интелектуална и политическа катастрофа и вероятно добре демонстрира защо България е попаднала в свредела на несвършваща политическа криза, която изтощава и без това крайно измореното общество. Още по темите, които развълнуваха депутатите трябва да съдим, че през нас е поредният къс парламент, който няма да успее да произведе жизнеспособна управленска алтернатива. И всъщност голямото бродене из лакейството е тема-капан, защото единствената партия, която може да извлече реални ползи от превиването на гръбнак пред геополитическото статукво е партия ГЕРБ. Темата "Русия"е техен капан. Задъханото състезание по коленопреклонен евроатлантизъм поставя ПП и ДБ в много кофти ситуация. Защото те вече няма да борят корупцията, няма да се бият със схемите, чекмеджетата и кюлчетата, а ще борят Митрофанова. И дават възможност на Борисов да обяви, че евроатлантическата коалиция е готова, просто е необходимо време на някои от партиите да осъзнаят нещата. И виждам, че една част от електората на Демократична България вече е готов да захапе тази кукичка с радостно наслаждение и зле сподавен оргазъм. Не напразно точно техните политически представители решиха, че едно от първите неща, които новият парламент трябва да приеме е гласуването на военна помощ на Украйна. И това е големият проблем - за да се натягат на външни господари част от партиите са готови да набутат България в епицентъра на все по-ожесточаваща се война. Страната ни е пълна с полуинтелектуалци, които вече ходят и бълнуват за кръв, защото си представят военните действия като някакво фентъзи, а не като реален и кошмарен ужас. Ето заради това май ни трябват много бързи избори, защото България трябва да бъде извадена от това кошмарно колело на лакейството, на интелектуалците-пуделчета, на икономите на геополитическите господари, защото те вече са вредни за страната и я водят към дъното. Тези хора така и не разбраха, че не Митрофанова, а те се реалният проблем на държавата. На Митрофанова утре ще й свърши мандата и тя ще си отиде в Москва, но ние тук ще трябва да делим една държава с безкрайното лакейство, което от ден на ден става все по-противно в своя слугинаж и извит гръбнак.
No comments:
Post a Comment