В България от години се забелязва една много трайна тенденция. Всеки фейсбук-философ, кръчмарски политикан, градски полуинтелектуалец и всичколог постоянно подсмърча, че в България няма държавници. В момента в който обаче същият този типаж види държавнически акт той веднага с вой го обявява за предателство. Такива са подлите времена в които живеем.
Точно това е обяснението за поредната политическа кална буря, която определени сили се опитват да стоварят върху гърба на БСП след като левицата се оказа силата на здравия разум и отблокира процедурата по избор на председател на парламента. Сега отвсякъде хвърчат обвинения, насочени пръсти, злобни анализи и обиди, че БСП пак е влязла в порочния списък на партиите на статуквото и е обезличила всичките си постижения в последната година. Нищо не може да е по-далече от истината. Но за целта се иска да поемем дъх и да погледнем нещата в перспектива – назад и напред.
Още в началото ситуацията в 48-ото Народно събрание излезе от контрол. Безмилостната аритметика на изборите не позволи на ГЕРБ да наложат своят кандидат Росен Желязков за шеф на парламента, а хленчовете им, че имало неписано правило за това първата политическа сила да овладява този пост изпълниха медийното пространство. Такова неписано правило, разбира се, няма, но патовата ситуация в течение на два дни не позволи да бъде избран и друг председател. Просто парламентарната конфигурация не го позволи. БСП до последно участва в битката със свой кандидат – Кристиан Вигенин, вероятно човекът най-подготвен да поеме поста, доказал своите качества в рамките на предишното Народно събрание. В пряката битка обаче с другите му конкуренти, дори и когато остана на балотаж с Йордан Цонев, Демократична България не го подкрепи. Припомняме това, защото днес точно от ДБ са големи майстори на насочените пръсти.
Признавам си – два дни политическото противопоставяне беше изключително забавно. Безсилието на ГЕРБ и тяхната изолация абсолютно също. Тя си пролича по кристален начин. Първата политическа сила се оказа в безизходица и всичките тупания по гърдите, че са спечелили изборите, се стопиха в грубата политическа реалност. И вероятно трябваше да минем през това, за да се видят изходните позиции на всяка партия в парламента.
Когато шоуто обаче се проточи от един момент нататък жертва на безизходицата не беше просто ГЕРБ (това може да се изтърпи), а парламентаризмът в България. По телевизионните студиа плъзнаха шаманите, които започнаха да повтарят как се вижда нужда от промяна на начина на управление на страната и президентската република бил единственият възможен отговор. Колкото повече беше продължила тази криза с невъзможния избор, толкова повече тези гласове щяха да се усилват. Ако Народното събрание не беше заработило, не беше намерило решение на тази ситуация, това щеше да е най-големия аргумент за всички, които си представят някаква форма на еднолично управление у нас. В крайна сметка хората чакат от парламента решения, а не риалити шоу.
И в тази ситуация ключът за решението беше намерен от БСП и от Корнелия Нинова. При това напълно в духът на Конституцията – след като не може да се намери друга фигура, която да обедини по-голямата част от депутатите, нека да бъде подкрепен най-възрастният народен представител. Не напразно авторите на основния закон са предвидили точно той да открива първото заседание на всяко ново Народно събрание. В случая се оказа, че това е Вежди Рашидов от ГЕРБ.
И тук, разбира се, започна поредната бомбардировка. БСП се била продала. Левицата, видиш ли, влязла в коалиция с ГЕРБ, ДПС и „Български възход“. Новата управленска формула била намерена. Партиите на статуквото се обединили. Преди около година тези клишета вероятно работеха повече. Сега вече звучат кухо.
Още от април месец миналата година редовно някой обръща огъня срещу БСП и се опитва да я разпъва на кръст, всеки път, когато БСП покаже характер, гръбнак, идеи и смисъл. В 45-ото Народно събрание, когато левицата бойкотира заседание заради отказа на Ива Митева да сложи в дневния ред темата за пенсиите, медийната слуз беше абсолютно същата. "О, ужас, БСП и ГЕРБ и ДПС ще влязат в коалиция!". И както винаги най-шумните дихатели по тази тема бяха точно онези, които са се гушвали под мускула на Борисов нееднократно. После през юли пак същото - БСП, тази проклета партия на статуквото, пак беше обвинявана, че дебне градските съвести да се разсеят и да направи коалиция с ГЕРБ. Този път пък защото проклетите социалисти настояваха за повече социални мерки в актуализацията на бюджета и не позволиха НС да се превърне в арена единствено за псувните между ИТН и ДБ.
Всеки път сценарият е един и същ и той става все по-плосък. Защото в случая е повече от очевидно, че БСП няма никакво намерение да прави коалиция с ГЕРБ. БСП спаси парламентарната демокрация, а не кожата на Бойко Борисов. Бойко Борисов тепърва ще има да плаща за своите политически престъпления, но в тази битка не можем да рискуваме да изгубим дори и малкото постижения на демокрацията, които сме постигнали.
А дайте и да бъдем честни за друго. Ходът на Нинова е силен, защото разко дръпна БСП от орбитата на ПП и ДБ. ПП се опитаха да формират този парламент по оста – те срещу ГЕРБ. И няколко дни спектакълът беше точно това – „Продължаваме промяната“ срещу Бойко Борисов. В този театър няма място за други герои и лица. А битката представена по този начин прекрасно устройства Асен Василев и Кирил Петков. От една страна те изземват всички бойни действия срещу ГЕРБ, а от друга страна засенчват БСП в социалните послания и действия.
Нинова рязко прекъсна това политическо пиратство. В ситуация на върховно изпитание единствено БСП се оказа държавническа партия. За пореден път. Именно заради това беше концентриран толкова много медиен огън срещу нея. В ситуация на криза си личи кой мисли за държавата и кой просто преследва своите лични цели без да си дава сметка за разрушенията. Но това е голямата разлика между партиите-тийнейджъри и партиите, които имат след себе си автентична история.
И само забележете най-шумни в истерията за това, че БСП тръгва да се коалира с ГЕРБ са всички онези, които в годините назад в един или друг момент са се гушвали палаво под мускула на Борисов. В годините в които БСП беше Опозицията. Единствената опозиция. И плати тежката цена за това, защото какво ли не й беше сервирано заради ината да отстоява своите идеи и да не бъде изкушена с власт.
И разпадът на тази опорна точка се видя – социалистите не отидоха да разговарят с палячовците Соломон Паси и Росен Плевнелиев за правителство с мандата на ГЕРБ. Просто, защото БСП е последователна в две неща. В битката си срещу модела „Борисов“. И в своята защита на парламентарната демокрация. Но ми е жал за всички политически сили, които нямат какво друго да споделят преди новите избори, че избират да се давят в стари конспиративни теории и безсилия.
Може би вървим към нови избори. Патовата ситуация в парламента го доказва. Но заради това, което направи БСП може пак да се яви гордо на тях. Защото за пореден път в своята история левицата показва, че е държавническата сила у нас. Вероятно това няма да спре да предизвиква злоба, интриги, конвулсии, жлъч и ярост. Но те са просто част от пейзажа. Политиката трябва да има хоризонт отвъд поредния фейсбук-статус и колективната кръчмарска политология. Именно това дави всички останали партии.
Ако утре Народното събрание успее да продължи помощите за хората, гласува нови социални мерки, приеме бюджета за следващата година, за всичко това вината ще е на БСП, защото пренебрегна себе си, за да може парламентаризма да има шанс. Едва ли социалистите трябва да чакат аплодисменти. България не е държавата на овациите. Но мислещите хора ще си дадат сметка за това.
No comments:
Post a Comment