Eдно не може да се отрече - в последните две години българският парламент вероятно е най-мощното средство за телевизионно забавление на ядосания, отчаян и вбесен електорат. Дори и тези, които се правят, че не се интересуват от политика и като надрусани интелектуалци обясняват, че тя не ги засяга по никакъв начин, най-вероятно не са издържали на изкушението да си пуснат безкрайната сага по тричането на ГЕРБ на старта на 48-ото Народно събрание. Всички телевизии сякаш знаеха, че не могат да конкурират това риалити и заради това го излъчваха от край до край, с всички паузи, почивки, парламентарни маневри и коментарите на дежурните всичколози. Телевизионният карнавал продължи близо три дни и нека да си признаем - беше класическо удоволствие да гледаме как се променя поведението на ГЕРБ. От партия, която си мислише, че е пожънала фурор на изборите и е преобърнала политическия терен, в крайна сметка най-накрая повечето и депутати заговориха като протестантски проповедници за мир, разбирателство, търпение и диалог. Слушах дори реч на Десислава Атанасова. Тя няколко пъти употреби думата "помирение", а това беше достатъчно да си помисля, че съм се събудил в различен крачол на времето, ако цитираме ефектният израз на Тери Пратчет. Българският народ е гласувал на избори така, че в парламента нито една ос на политическата система не успя да вземе мнозинство, за да наложи своя кандидат. Така изгърмя кандидатурата на ГЕРБ Росен Желязков, оттеглен уж в името на диалога. След това обаче започна дълга позиционна война, която превърна Народното събрание в кално поле от постоянна битка и в обект на много шеги, вицове и откровен хейт от страна на избирателите. След втория ден шоуто приключи и остана усещането за грандиозен политически провал, който като дамоклев меч надвисна не само над ГЕРБ, а над цялата идея за парламентарна демокрация. Това се усети и, защото из студиата като инсекти плъзнаха всякакви анализатори да говорят, че може би вече е време да мислим за президентска република. А вероятно не се съмнявате, че в български условия това означава еднолична власт. Еднолична власт под аплодисментите на всеки фейсбук-лумпен, който се е уморил от сложността на политическия процес и иска всичко да е едноизмерно като статус с много удивителни.
И заради това трябваше да се намери политическа сила, която да прекъсне този самодостатъчен цирк и да върне политиката в руслото на взимането на решения, тоест да я извади от състоянието на риалити-програма, която беше придобила. Многократно се видя, че "консенсусна личност" в този парламент няма. Май няма и в цяла България. В епохата на социалните мрежи всеки има история, врагове и минало, което може да се върне като бумеранг към него. Заради това лидерът на БСП Корнелия Нинова излезе и предложи решение, което е изцяло в съзвучие с духа на конституцията - най-възрастният да бъде избран за председател на Народното събрание. В случая - Вежди Рашидов от ГЕРБ. Авторите на основния закон, между другото, са знаели какво пишат и приемат - в политиката опитът е безценен. Възрастта е качество, а не минус. И заради това има логика при явна политическа криза всички да се обърнат към доайена на парламента. И така БСП, ДПС, ГЕРБ и "Български възход" поставиха край на парламентарната криза. Искам отново да обърна внимание на това - на третия ден кризата не беше гербаджийска, тя се превърна в тумор за целия парламент. Важно е да се отбележи с оглед на медийния хейт, който се изля като водопад.
Изведнъж БСП за пореден път беше поставена на прокрустовото ложе и всеки полуинтелигент и градски либерал започна да се упражнява на гърба на социалистите. Отново беше извадена любимата опорка на полуидиотите - БСП била партия на статуквото и щяла да влезе в коалиция с ДПС и ГЕРБ. А особено цинично е, че това го говореха хора, които за разлика от БСП наистина са били в коалиционната спалня на ГЕРБ и са били политически държанки на Бойко Борисов. БСП може да бъде обвинявана за много неща, но това е единствената партия, която никога не влезе в коалиция с ГЕРБ, не се изкуши от това да управлява с Борисов и с години беше единствената опозиция на порочния модел на кюлчетата и чекмеджетата. БСП беше гърчена по абсолютно същия начин и в течение на цялата 2021 година, защото новопоявилите се партии виждаха в битката с нея начин да се утвърдят. Между другото и двете партии, които го правеха вече са извън парламента. Просто припомням. Левицата системно е в превръщана в мишена на много медийни удари, но сега абсурдното е, че БСП нито клекна на ГЕРБ, нито подкрепи техният автентичен кандидат. БСП просто даде шанс на парламента да заработи. Толкова. Убеден съм, че депутатите социалисти прекрасно са знаели за медийната бомбардировка, която ще се изсипе над тях, но въпреки това не се поколебаха да помагнат на парламентаризма. Това е дефектът на фейсбук-демокрацията у нас. Всички крещят, че България има нужда от държавници. Но щом някой постъпи държавнически всички почват да сипят плюнки срещу него, че е предател.
Всъщност може би е крайно време да спрем да анализираме въпроса от моралната му страна. Защото в целия казус има и много силен политически момент. Много хора се чудеха каква ли е крайната цел на ПП с блокажа на работата на парламента. Според мен тяхната цел беше Народното събрание изобщо да не заработи. Това щеше да изпрати Промяната с надути мускули на следващите избори - "виждате ли, макар, че ГЕРБ ни победиха, ние направихме така, че те да не могат да управляват". Това е ефектен подход, силно медиен, но издава изключително незрялост. Защото по същество е рязане на крехкия клон на парламентарната демокрация. Един изгърмял парламент е коз в ръцете на всички нездрави сили, които искат нова конституция и промяна на модела на управление. А това е танц на ръба на бездната. ПП обаче са млада партия. Те не могат да видят капаните и се опияняват от силата и мускулите. Между другото играта им е полезна и в друга плоскост - те форматират цялото политическо пространство по оста - ПП срещу ГЕРБ. В този двубой няма място за никого другиго. И е добре ДБ да го имат наум, когато се опияняват от моралистични анализи днес.
С своя ход Нинова не просто върна БСП в играта, а показа, че в битката срещу ГЕРБ трябва да се действа с разум и мисъл за хората. Левицата и без това пострада доста от факта, че ПП буквално изсмука всички социални послания и направи предизборна кампания с тях, тежко удряйки избирателите на БСП, но и сега социалистите трябваше да стоят в миманса като зрители на спектакъл в който не е предвидено място за тях. Всъщност цялата злоба срещу БСП вероятно ясно демонстрира, че социалистите се върнаха мощно в играта. Те показаха отношение към парламентаризма, защото функцията на БСП като пазител на конституцията, винаги е била от изключителна важност. Играта на конституционни кризи не е от полза за никого в държавата и БСП ясно демонстрира, че няма да търпи такива авантюри. Може би заради това Асен Василев и Кирил Петков изглежда доста нелепо, когато председателят на парламента мина на гласуване. Те разбраха, че не просто игричката е свършила, а че някой друг показа държавническите мускули.
Сега разбира се всичко това ще бъде прикрито и удавено в два милиона интриги, фейсбук-статуси, злоба и тайни парламентарни маневри. Очевидно е, че 48-ото Народно събрание няма как да заработи на пълни обороти, защото в българския политически климат санитарният кордон около ГЕРБ продължава да работи. Вероятно страната върви към нови избори, но преди тях е необходим бюджет, необходими са нови социални мерки, необходима е помощ за бизнеса и хората. Без това политиката става куха, смешна и може да роди още много чудовища. Нека, който иска да се упражнява на гърба на БСП, но социалистите свършиха за пореден път най-важната работа - накара политиката да работи за хората. Дали това ще бъде оценено ще видим на изборите, но е добре, че още има партии, които осъзнават основната мисия на политиката и отказват да се впишат в риалити-дневния ред на партиите-еднодневки.
No comments:
Post a Comment