В края на годината винаги е време за големи политически равносметки. Това е меладраматичен и меланхоличен процес. Мелодраматичен, защото обобщенията винаги се провалят заради особената сгъстеност на българските процеси. И меланхоличен, защото в сърцето на всеки човек се е загнездило неясното подозрение, че следващата година ще бъде много по-ужасяваща и катастрофична от тази, която оставяме зад гърба си. Заради това за сбогом с 2022 година ми се иска да поговорим не за политика, а за това какво се случи в областта на българската култура, там, където би трябвало да се крие голямото ни спасение като народ, същност и смисъл. Няма да се опитвам да обобщя всички процеси, които видяхме, но ще ви припомня само три събития, които белязаха годината със своя неувяхващ отпечатък. Не твърдя, че това са най-важните неща, които са се случили, нито пък това е опит за обощаване на постиженията. Целта е просто да видим в огледало отраженията и медийните сенки на българската култура, както и какво ни говори всичко това за нас като общество.
В началото на годината бившият културен министър Атанас Атанасов пусна едно видео от министерския си кабинет, който толкова бързо стана култово и гледане, че дори холивудски блокбастъри като "Аватар 2" вероятно биха могли да завидят. В своето произведение министърът се опитваше да благодари на всички, които са го поздравили за рождения му ден, но го направи по-толкова сюрреалистичен и дейвидлинчовски начин, че повечето зрители на кадрите моментално бяха убедени - министърът е напушен. Дали това е вярно или не, днес вече никой не може да каже. Но няма как да не отбележим, че това видео е единственото, което остави след себе си като следа Атанас Атанасов като министър. Ако някой може да си припомни нещо друго от политическата му кариера, заслужава да бъде поздравен като топ-политически паметлив наблюдател. Именно през налудничавостта на един министър всички видяха как културата е приоритет само на думи и политически уверения, но в реалността през Министерството на културата са минали толкова фигуранти и незначителни управленци, че човек му идва да потъне в земята от срам. МК от години функционира като хранилка за 100 души в държавата, които са окупирали всички програми и средства и точно заради това самата система не би изтърпяла истински реформатор. Атанас Атанасов е максимално възможния министър. Човек, който не вдига политически шум, не знае какво иска, не е неясно как да формира бюджет и за какво да го използва. Ако не беше видеото, ако не беше шумът около него, най-вероятно днес той щеше да си бъде спомнян като един незабележим, но може би точно поради това успешен министър. Сега вече сме наясно, че неговото управление беше кататстрофа и то не, защото е направил нещо, за да я предизвика, а защото ясно показа какви хора биват пращани в МК и защо митичният 1 процент от БВП за култура, никога няма да бъде достигнат в обозримо бъдеще. Атанасов, казват, имал зад гърба си актьорска кариера, но се опасявам, че никой никога няма да го признае като най-големия изпълнител в тази страна. Виж, видеото му ще остане да се мотае из колективното несъзнателно на социалните мрежи като срамно петно и виновно минало. За целите на тази статия си причиних отново цялото видео. След изминалото време и всички останали скандали, повярвайте ми то изглежда още по-парадоксално и налудничаво. И показва много добре всъщност и защо ПП не успяха да се задържат дълго на власт. Те колективно като партия приличат на това видео. Не се опитвам да ги обидя, а просто да обобщя.
Втората половина на 2022 година пък беше белязана от друг голям скандал - напрежението в Народния театър. Всичко започна от това, че новият началник на театъра Васил Василев назначи бившата депутатка от ДПС Велислава Кръстева за пиар на културната институция. Всъщност това, че Василев е потърсил човек, който реално може да направи нещо, за да промени медийния образ на театъра, трябва да бъде отчетено като истински плюс. Дори и скандалната слава на Кръстева в случая работи за това. Но по някоя време кулоарите на театъра бяха разтърсени от ведомствен скандал. Кабинетът на Кръстева осъмнал с надписи, че тя е от ДПС и, че трябва да се маха от театъра. Почти веднага стана ясно и името на виновника - легендарният Александър Морфов, а пушилката от тази драма много скоро напусна Народният театър и се премести в медиите, които се превърнаха в основното бойно поле. В окото на бурята влезе и служебният културен министър Велислав Минеков, който поиска Кръстева да бъде освободена, но получи отговор, че няма никакво право да се меси в работата на театъра. Косвени жертви на скандала паднаха драматургът на театъра Захари Карабашлиев, който предвиливо и пресметливо подаде оставка. Казвам пресметливо, защото самият Карабашлиев също има политическа биография зад гърба си - всеки, който е чел патетичните му статуси във ФБ и е виждал как се разтапя като желе, когато е на снимки с Иван Костов при представянето на книгата му, е наясно с това. Медиите създадоха усещането, че Народният театър се тресе като къща в епицентъра на земетресение, но всъщност никой реално не е наясно на какво точно дължим този скандал. Морфов има правото на своя политическа позиция, но същото с пълна сила важи и за Кръстева. И всъщност опитът тя да бъде сатанизирана заради политически убеждения съвсем не е толкова бунтарски и як за колкото го изкарват градските десни. Не отричам, че Морфов е явление. През годините той е успял да си извоява запалени фенове и публика, които биха приели от него абсолютно всичко, но в случая с този скандал режисьорът не постига абсолютно нищо. Той просто освети един неприятен факт, че дори политическите драми в българското изкуство стигат рано или късно до някакво ужасяващо битово ниво. Драскане с маркер по вратата на кабинет? Ето това си имаме като бунт в нашата култура. Завиждайте, дадаисти!
И третото събитие, което впечатли вероятно основно мен и заради това не твърдя, че някой друг го е отбелязал е филмът "φ1.618" на режисьорът Тео Ушев. Не ме разбирайте погрешно - дори да ми предложат вечеря с Марго Роби пак не бих отишъл да го гледам. Имам подозрения към Ушев отдавна, но всичките му изстъпления покрай този филм ги потвърдиха напълно. Ще оставим настрани как точно един аниматор е получил финансиране да прави игрален филм. Това е тема за напълно отделно разследване. Но много се впечатлих как един продукт на западната култура като Ушев започна да реагира на критиките към неговия филм. Съвсем нормално е някои от зрителите да не харесат това произведение, то носи всички белези на своя автор надута помпозност, банална клишираност, клоунада без смисъл и абсолютна некадърност. И този филм беляза историята, защото е първото произведение, което започна да присъства в медиите заради войната, която неговия автор поведе с критиката. Велият "западник" побърза да обвини всички, които не харесват филма му, че са тролове, че са част от някакъв план за голяма война срещу него, представяте ли си. Много се впечатлих от мнението му, че ако някой в Канада напишел нещо подобно щял веднага да бъде уволнен. Което е карикатурно - вестителят на свободата започна да се държи като свидливо и скандално старче, като някакъв Ебенизър Скрудж, когато му казаха, че не става за кинорежисьор и, че е създал поредното интелектуално недоносче. И това е великата метафора на безкрайния преход. Тези, които идват отвън и се правят на проповедници на различното, всъщност са много по-прецакани интелектуално от всички нас тука. Вземете за пример Тео Ушев, дали са му едни пари, той е произвел полуфабрикат с претенции, а след това се разпадна напълно, когато тръгна да се кара с абсолютно всички. Това е авторитаризъм на духа. Ако нямаш силите да понесеш критиката, това показва, че си лишен от усещане за самоирония, а това вече е доказателство, че си един микроорганизъм, който си е въобразил, че гони световни величини. И това е нещо, което може да бъде казано не само за Ушев, а за десетки медийни сенки, които виждаме да дефилират по телевизионните екрани...
Това запомних от културата ни през тази година. Не е много и това е притеснително, защото всички други битки в парламента, икономиката и обществото имат смисъл само, ако културата ни рано или късно се изстреля в космическите висини.
А засега тя все още вони на блато и това е ужасно.
No comments:
Post a Comment