От 2 октомври насам българското общество живее в една особена медийна шизофрения, която се изостри терминално в първите топли дни на 2023 година. Напрежението идва от постоянните заявления за това, че редовно правителство е жизнено необходимо, че то може да бъде лекарството за политическата криза и подозренията, че нито една партия не е готова на толкова фатална стъпка, която в този момент може да се превърне в последен танц на камикадзето. Всички говорят за правителство, а тайно се готвят за избори, обобщи шизофренията един мой познат, но ми се струва, че маневрите около третия мандат и политическия кадрил около него имат по-дълбоки корени и смисъл отколкото изглежда на пръв поглед. Защото в днешната патетика на тема "редовно правителство" можем да открием коя партия какъв залог поставя за следващите избори и кои са новите разделителни лини, които можем да видим в политическата система.
Но преди да отговорим на тези въпроси все пак си струва да поставим нещата в контекст, а и да направим кратка екскурзия сред многобройните медийни пиратки, защото те по-добре от всичко останало ще ни дадат симптоматиката на политическата шизофрения. След като експериментът "проф. Габровски изгърмя", точно както беше ясно, че пиратката "академик Денков" ще изпуши мелодраматично, парламентарните партии започнаха по-внимателно да се готвят за шахматната партия с третия мандат.
Бойко Борисов в дух на някаква новооткрита толерантност мощно изригна, че е време за нов обществен договор между лидерите. В послание в което отрече избраният от ГЕРБ подход за първия мандат да излъчат контактна група от външни лица (Соломон Паси и Росен Плевнелиев), той каза, че е време за разговори и сериозен подход. От думите му се разбра, че и неговата партия иска съдебна реформа с което той мотивира своето предложение Христо Иванов да стане премиер. "Познавам те добре като вицепремиер беше честен, добър, аз нямам забележки към теб", беше буквалното посление на Борисов към лидера на ДБ. В същата тирада бившият министър-председател се опита и да смени тона към БСП като похвали Нинова, която първа от всички се обяви за сериозен подход в съставянето на правителство с третия мандат и носенето на ясна политическа отговорност. Дали това е завой в политиката на ГЕРБ е трудно да се прецени, защото само няколко часа след Борисов Десислава Атанасова обяви, че партията им не би подкрепила мандат на БСП, но ако той е в ръцете на ДБ ще помисли по темата. Атанасова допълни и, че ако президентът връчи мандата на левицата, това ще е ясен знак, че той иска избори, а не политическа стабилност.
Ако бяха спрели само до Борисов може би щеше да има наивници, които да се вържат, че ГЕРБ искат редовно правителство. Но контрастът между Борисов и Атанасова ясно разкрива очертанията на схемата, която бившите управляващи искат да видят. Основната задача, която ГЕРБ в течение вече на трета година не може да реши е изолацията в която е поставена партията и отказът на която й да е формация да наруши този неписан договор. Така в рамките на две години ГЕРБ ставаха първа политическа сила (април 2021 и 2 октомври 2022), но нито един път не успя да реализира управление. Това е разрушително за всяка формация, но за начинът по който функционира ГЕРБ е още по-смъртоносно. Със смяната на тона в момента те имат възможност да променят всичко това. На първо място да се саморазправят с градската десница като я изтикат насила в управлението. Споменаването на варианта за Христо Иванов като премиер не е импровизация, а премислен ход. Лидерът на ДБ един път вече трябваше да плаща солената политическа цена за участие в кабинет заедно с ГЕРБ и сега отчаяно се опитва да прехвърли тази отговорност върху някой друг. ГЕРБ обаче искат да изкарат под светлините на прожектора именно ДБ, защото много социолози и анализатори постоянно им обясняват, че точно там е заровен ключът към тяхното опрощение. Не напразно ГЕРБ се опитват предварително да зачертаят мандат на БСП. Целта не е правителството, а именно ДБ. А със затръшването на вратите към левицата допълнително се прави мръсно и на президента Румен Радев. Защото, ако изключим БСП, той ще трябва да избира между ДПС, ДБ и "Български възход", а всеки един от тези варианти му носи репутационни щети. Най-големи, разбира се, ще инкасира, ако го даде на градската десница, но ГЕРБ нямат никакви причини да си спестяват този мръсен номер. Вече сме в ситуация в която подмолното ритане по кокалчетата е правило, а не изключение.
Трябва да признаем едно - Христо Иванов със сигурност е очаквал подобна маневра от ГЕРБ, защото още преди Борисов да си отвори устата, той в свое интервю започна да говори, че е време да се изостави конфронтационния формат. Разликата е, че за него това означава - ГЕРБ и ПП да се договорят за правителство, защото в противен случай страната ни щяла да изпусне "прозореца за влизане в еврозоната и Шенген". Това по същество пак е клякане пред ГЕРБ, но ДБ иска да е сигурна, че заедно с нея в паяжината ще влезе и "Продължаваме промяната". Защото за Иванов би трябвало да е ясно, че, ако той скочи отново в коалиционната спалня на ГЕРБ сам, дори и под прикритието на експертен кабинет, точно на следващата сутрин ще се събуди без електорат и избиратели. С интервюто си в което разви тези послания всъщност лидерът на ДБ се опита да се разположи на територията на съгласието, но отново с условия. Никой не може да го обвини, че тика страната към избори, същевременно е дал ясен знак, че разбирателството трябва да е между ПП и ГЕРБ, а не между ДБ и ГЕРБ. Това е игра на нерви, залог върху това кой ще мигне първи. Но самият факт, че преговорния процес още преди да е започнал вече е обраснал с условия ясно показва колко ще е трудно формирането на каквото й да правителство, дори и в рамките на максимално честен и отворен диалог.
Междувременно в играта на рулетка се намесиха и ДПС. За първи път в историята на прехода представител на тази партия, Йордан Цонев, открито възнегодува и запита защо формацията му е изключена от раздаването на мандатите. Това допълнително изостря и без това взривоопасната атмосфера в страната, но пък дава и ясен знак, че всъщност голямата битка за следващия вот вече теча с пълна сила. Тук дори няма значение ще има ли кратко редовно правителство или няма да има. Голямата битка е за това кой ще контролира разказът за случващото се в България. Разказът на ДБ е, че реформаторските сили правят голям компромис в името на реформите и еврото. Разказът на ГЕРБ е, че провалът на управлението на промените ги прави необходими, незаобиколими и важни. Разказът на ДПС за пореден път е, че те са жертви.
Дотук умишлено не говорихме за БСП, които също имат битка за своя разказ. В последните три години БСП последователно и дори фанатично представя себе си като формацията на здравия разум и единствената партия, която е носител на конкретни политики. Това не е преувеличен разказ, но въпросът е дали избирателите, потопени в медийна мъгла и мътилка вече са в състояние да оценяват конкретните политически идеи и успехи. Въпреки това обаче може би единственият реален шанс за правителство е, ако мандатът дойде в ръцете на БСП и политическите партии не саботират процеса, а участват в разговори. Защото всички останали на политическият терен имат интерес от ритането на кокалчетата и маневрите на лицемерието, а БСП е на етап в който има нужда да покаже конкретни резултати и, че нейните идеи работят. Всъщност вероятно заради това Десислава Атанасова се опита предварително да затръшне вратата пред правителство с мандат на левицата - то би могло да изкара доста по-дълго отколкото си представят политически наблюдатели...
И сега си представете тази шахматна дъска, но с подходящото музикално озвучаване - новата песен на Слави Трифонов и сценаристите му и ще видите наистина до къде е успяла да се срине българската политика. Предполага се, че управлението би трябвало да съществува в името на хората, за тяхното добруване и просперитет, а у нас всичко това е сведено до кръчмарски сметчици и дребно надиграване.
После не бива да се учудваме, че не мръдваме от последното място в ЕС.
No comments:
Post a Comment