В последните няколко месеца към обичайната медийна бомбардировка срещу БСП, състояща се от обилни интервюта на обидени социалисти, киселинни интриги и манипулационни заглавия, се прибави нов лайтмотив. Той звучи горе-долу така: „под ръководството на Корнелия Нинова БСП все повече се разминава с позициите на Партията на европейските социалисти и следователно БСП се откъсва от европейското политическо семейство и потъва в консерватизъм и национализъм“. Тази опорна точка не идва от нищото. Тя е буквално повторение на нещо, което Сергей Станишев каза миналата година, когато обяви, че повече няма да се кандидатира за шеф на ПЕС. „Не може да бъдеш председател на ПЕС, ако зад гърба си нямаш силна партия. В последните години БСП тръгна в друга посока - на ляв консерватизъм и на терена на националистите. Тя загуби твърде много доверие у нас и в Европа“, проплака пред медиите Станишев. По тънката струна „ПЕС“ засвири и ръководителят на делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов, който в серия от телевизионни изяви също разви в мелодраматичен тон голямата тема за загубата на доверие на ПЕС към БСП. Тоест – ясно е къде е изкована тази интрига и защо се търкаля в медиите като снежна топка. Това е ефектна политическа дъвка – върши работа на външните противници, които да държат БСП постоянно в отбранителна позиция и на вътрешната опозиция, които са готови да използват всичко в името на поомръзналата и никога несвършваща жажда за идване на власт.
Но понеже темата не е незначителна, нито странична, може би е време да кажем няколко сериозни думи като анализ за ситуацията. Да, между БСП и ПЕС има сериозни принципни различия във водената политика. Тези различия са пред очите на всички, БСП никога не ги е криела или замитала под килима. Защото в едно семейство от леви партии най-неуместното поведение е някой отнякъде да диктува общи цели и политики без да се съобрази с националните особености на политическия пейзаж.
Първото голямо разминаване между БСП и ПЕС се случи през 2018 година и то за ключова тема като Истанбулската конвенция. Нека да изчистим темата от идеологическите наслагвания и трепети с които я затрупва либералната мисъл. Документът по никакъв начин не цели единствено и само изкореняването на домашното насилие срещу жени, както казват неговите апологети. Ако това беше основната цел, то в ПЕС би трябвало не да се мръщят, а да поздравят БСП, която внесе редица закони, които да криминализират домашното насилие. Всички обаче сме наясно, че Истанбулската конвенция е прикритие за инжектирането на джендър-идеологията в нашето общество. А това противоречи на интересите на 90 процента от българските граждани. И БСП категорично отказа да застане срещу своя собствен народ. Отговорът на ПЕС беше безумен – делегация след делегация, които да извиват ръцете на Нинова да приеме конвенцията. Безкрайни разговори, политически натиск, който не е спирал нито за миг от 2018 година насам. Последният епизод от тази сега стана писмото на новият лидер на ПЕС Стефан Льовен, който вече използва емоционален шантаж – в текста си се пита дали БСП изповядва общите ценности на лявото семейство. Нинова устоя, но плати за своя политически гръбнак с това, че я лишиха от вицепрезидентското място в Социалистическия интернационал.
Нека да ви припомня – на наша почва именно БСП първа въстана срещу Истанбулската конвенция, първа зае ясна позиция, първа се противопостави на чуждия натиск и решението на КС, че документът противоречи на конституцията на страната само доказа, че българските социалисти от първия миг са водели не антиевропейска, а истинска и автентична национална битка.
Но какво говори за ПЕС това, че именно Истанбулската конвенция, а не битката с бедността и неравенствата по Стария континент е основна за нея? Не се опитвам да обезлича важните постижения за ПЕС, но извиването на ръце за Конвенцията е политически неморално и наистина бележи ключово разграничение. То не е по остта – остаряло/модерно както се опитват да го изкарат всякакви злоупотребяващи с прилагателните анализатори, а по граничната линия здрав разум срещу истерично безумие.
Второто съвсем очевидно разминаване между БСП и ПЕС е по темата за войната в Украйна. Вижда се, че левите партии в ЕП са един от основните проводници на антируска политика. Резолюция след резолюция в Европейския парламент правят всичко възможно, за да изострят до крайна степен руско-украинския конфликт. Между другото – това противоречи на цялата история на лявата мисъл по света. Социалистите са пацифисти, те трябва да бъдат гласът на мира, а не на конфронтацията. Точно ролята с която БСП се нагърби в България. Днес в целия ЕС най-остро се чувства липсата именно на хора, които искат да сложат край на войната. А това става на масата за преговори, а не на бойното поле. Цената на декларациите на ЕП, подкрепяни от ПЕС, а плащат млади войници от украинска и от руска страна, които остават по бойните полета. Откога ПЕС забрави мирът като основна политическа ценност?
Аз твърдя, че БСП постъпи точното обратното в България. Благодарение на левицата докато участваше в управлението нито един патрон не беше изнесен за Украйна. Да, знам, много специалисти, служебни министри, политически интриганти и кръчмарски философи злословеха по тази тема – България изнасяла, но скрито оръжие за Украйна. Искам да отбележите – никой никога не показа нито един документ за това, нито едно доказателство. Нито едно. Цялата тази какафония беше целенасочена интрига срещу БСП, защото БСП не предаде не просто своите избиратели, а своята история и ценности. България не иска да е част от конфронтацията и БСП нито за един момент не преви гръб пред евроатлантическия натиск. От ПЕС обаче ни карат да постъпваме по друг начин. Какво трябва да правим, да им се подчиним ли?
Трета точка на разминаване – Еврозоната. БСП с решение на свой конгрес се е обявила, че подкрепя приемането на еврото. Но това трябва да стане след съвестна оценка на икономическите ефекти от това действия, а не с лозунги, патетика и нулев здрав разум. Виждаме какво стана в Хърватия – цялата държава се беше подготвила и въпреки това в момента в който приеха еврото, хърватите се събудиха с цени, които са хвръкнали между 35 и 50 на сто нагоре. А цялата камара „икономисти“ ни убеждаваха, че това няма как да стане. Тоест прибързаното влизане в Еврозоната носи след себе си рискове и то рискове за които никой не иска да говори или да води реална дискусия, която да адресира страховете на хората и техните притеснения. Е, и тук ли БСП трябва да си мълчи и да влиза в общия хор само и само да не я обвинят, че нарушава ценностите и не се държи като част от семейство.
Описах тези различия, за да видим, че обвиненията за сваляне на доверие от ПЕС към БСП са абсурдни. Тук имаме истински принципен политически и идеологически спор. Европейската левица в нейния традиционен вид си въобрази, че големите й битки от миналото вече не са важни. Че тя е културен проект (използвам израз на Адам Михник) и заради това трябва да се взира в идентичностите, а не в социалните недоволства. Ето как са получава един абсолютен абсурд - десния Орбан да бъде припознаван и от леви хора, защото го виждат, че отстоява национални политики. На този терен от големите играчи във властта играе само той. И левицата няма да преболедува това само със заклинания и скрито съскане. Тук трябва енергия и връщане към реалните идеи.
Но аз принципно не споделям изобщо идеята, че ние трябва наготово да взимаме чужди модели и да се движим по тях. Навлизаме в епоха в която всяка отделна левица има огромни национални проблеми за решаване и взирането в чужди мисли може да е пагубно. Ние ще трябва да тръгваме по трудния път - сами да търсим изход от блатото, да се сблъскваме с нашите собствени проблеми и да ги решаваме максимално идейно. Битката на левицата днес е срещу навдигащия се фашизъм и олигархичната спойка между политика и организирана престъпност. Но е много важно да знаем в името на какво я водим? Водим я в името на социалната справедливост, на по-високите доходи, в името на тези, които бяха ударени и забравени и натикани на социалното дъно да се маргинализират и фашизират, защото не виждат никакъв друг изход от отчаянието. Ако левицата се откаже от своята социална идентичност и двубои, тя наистина се превръща просто в култура. Красива, превъзходна и ослепителна, но без да заплашва тези срещу, които наистина се бори. И това трябва да променим. А аз знам, че можем да го направим.
По наш си български модел.
Защото ние сме Българската социалистическа партия.
No comments:
Post a Comment