Самоунижението в Благоевград

 

Кметът на Благоевград от ПП/ДБ Методи Байкушев прие на крака преди два дни посланичката на Република Северна Македония Агнеса Руси Поповска. Снимките от срещата изумяват - лицето на градоначалника е озарено от радост и щастие стиснал романтично ръцете на дипломатката.

На друго време и място тази среща сигурно щеше да е умилителна, но точно този разговор се случва в разгара на поредното земетресение между страната и Скопие. Новите власти в Северна Македония безумно изостриха антибългарската реторика, обявиха се срещу постигнатото споразумение, категорично се възпротивиха срещу вписването на българите в тяхната конституция, а премиерът Християн Мицкоски обвини Румен Радев, че се държи по средновековен начин. На всичкото отгоре съвсем целенасочено и политически брутално той нарече Благоевградския край "Пиринска македония".

Точно на този фон кметът от ПП/ДБ не само, че не би трябвало да се усмихва и държи инфантилно пред посланичката на Македония, а вероятно би трябвало да отмени срещата. Или, ако това не е възможно този разговор трябваше да започне с категоричната му позиция, че не приема реториката на официално Скопие, че по никакъв начин не одобрява бурята от антибългарска пропаганда, че настоява за извинение (да, лично той) за думите на премиера. Поне неговите партийни началници такива тежки думи вият във фейсбук, че действията на Байкушев изглеждат още по-нелепи, смешни и жалки.

Пред себе си имаме ново политическо дъно, което представителите на градското дясно орат с ентусиазъм. Именно те и основно те ни уверяваха, че предложението на Макрон ще реши всичките ни проблеми с Македония и ще положи на нова основа отношенията ни с нея. И сега докато лидерите се пенят виртуално един от техните кметове буквално си строши колената, за да се мазни на македонската посланичка. С което като минимум показва, че няма нищо против обидите срещу страната му, дипломатическите отношения, циничната лексика и преследванията на хора с българско самосъзнание. Нито една инвестиция или потенциална възможност няма как да изплати липсата на достойнство. Това е действие на Байкушев, което заслужава само един вик: "Оставка!. 

Оставка заради самоунижението. 

Оставка заради абсолютната липса на национално самосъзнание.

 Оставка, защото е време хората да покажат какво мислят за подобни нелепици, нелепости и техните политически носители.

Парламентарното театро на Б.Б.

 

Всеки път, ама всеки път, когато е в безиходица, политически ступор, интелектуален маразъм или в криза на абсолютна безидейност, Бойко Борисов прибягва до криминалните сюжети. Така става и днес в окото на бурята на политическата криза, която разтърсва България като конвулсия на паралитик. 

Оказа се, че имало заплаха за живота му. Предупреждението дошло не откъде да е, а от "най-голямата служба в света". Борисов скромно предположи, че причината за нея е Украйна. "Вината, ако има такова нещо, касае само Украйна", натърти лидерът на ГЕРБ.

Думите му не са случайни, нито пък може да ги разглеждаме като обичайната медийна пиротехника, така характерна за този политически персонаж. 

С идеята за заплаха Борисов се опитва да институционализира себе си като евроатлантически мъченик. Като фигура отдадена на геополитическата идеология на посолството, която понася удари, ритници и заплахи, но е непоколебим в своя слугински ентусиазъм и преклонение. Това му дава възможност да избегне всякакви обвинения, ако идеята му за правителство на малцинството бъде взривена в парламента. 

Така светът в главата на Бойко Борисов става черно-бял - той гордият и заплашен евроатлантик и злите сили, които са на страната на онези, които го заплашват.

Проблемът е, че Борисов твърде дълго се задържа на политическата сцена и всичките му театрални етюди вече сме ги гледали по няколко пъти. 

През 2013 година, когато беше принуден да подаде оставка, Борисов оврещя парламента, че Ахмед Доган е поръчал атентат срещу него. Тогава той се обърна към депутатите и сълзливо им препоръча да се запознаят с доклад на "партньорска разузнавателна централа" в който била описана тъмната афера. "Аз не съм страшен, страшни са тези, които ме поръчвате", каза Борисов пред народните представители.

Ситуацията е буквално под индиго. 

Тогава не беше ясно каква ще е политическата съдба на Борисов, сега е практически същото. Защото първата политическа сила в момента не се опитва да изгради реално правителство, а стабилно управление, а се чуди как да се защити от последствията от провала на техните опити, ако такъв се очертава на хоризонта.

И на дневен ред идват заплахите за убийства, идеята за атентати, намесването на Украйна. 

Изтъркан сюжет, но едно не може да се отрече на Борисов - дори и най-абсурдния сценарий в неговата уста може да се превърне в удивителна парламентарна бурлеска.

Театрото на ГЕРБ днес е сигурен знак, че не вървим към никакъв хепиенд на напрежението в обществото. 

България е изправена пред връхлитащи икономически проблеми, социално напрежение, ново безвремие в лапите на служебния кабинет на ГЕРБ, а това, което идва като отговор от първата политическа сила е: "мен искат да ме убият". 

Може би трябва да сме благодарни на Борисов, че още не се е сетил, че извънземните искат да го отвличат. 

Като гледаме парламентарният зоопарк такъв сюжет също би звучал абсолютно достоверно и медиите задъхано щяха да го отразяват...

Мъченикът на свободата

 

Една 14 годишна кошмарна сага отива към своя край. Джулиан Асандж, безстрашният създател на "Уикилийкс", мъченикът на свободното слово, жертвата на двойните стандарти на западния свят, истински затворник на съвестта, е на път да бъде освободен окончателно и най-накрая да се опита да заживее нормален живот.

В казуса "Асандж" е отразено цялото лицемерие в което се дави западната цивилизация. От освободител на информацията и звезда на небосклона, Асандж бързо беше обявен за руски шпионин, проводник на интересите на Кремъл и то само, защото информациите на които даде гласност нараниха чувствително американските интереси. Съдбата му беше безрадостна - с години той стоя като доброволен пленник в посолството на Еквадор в Лондон, а най-накрая новата власт на американската държава буквално го продаде на английската полиция, за да се отърве от него. Спомням си как бе изваден на ръце от сградата на димломатическата мисия. Асандж приличаше на страдалец, но никога няма да забравя неговият поглед. Погледът на човек, решен да притовостои. Да се съпротивлява. Погледът на човек с мисия, която отива отвъд един човешки живот.

Съдбата на Асандж и постоянната заплаха за неговия живот се оказа досадна тема за западната преса. Това беше по времето, когато те много се вълнуваха от правото на Алексей Навални да има думата в руското общество, но от правото на Асандж да бъде свободен никой не се интересуваше. Западният свят умира да се притеснява за дисидентите по всяка точка на света, но своите собствени дисиденти той държи в затвора, изолирани, остракирани, сатанизирани. Ето това е токсичният коктейл, който разваля вкуса на удоволствието да си част от "свободните държави". Защото през Асандж всички разбрахме, че свободата има граници. И тези граници не са естествени, а са издигнати от хищните геополитически интереси на държавата-хегемон и нейните дипломатически марионетки.

Смятам, че България дължи много на Асандж. Нека да прекръстим площад "Журналист" на Джулиан Асандж. Защото от "Уикилийкс" разбрахме за това как Хилъри Клинтън през 2012 година идва в България специално, за да сложи край на проекта АЕЦ "Белене" и как тогавашния външен министър Николай Младенов буквално си троши краката в слугински екстаз, за да удовлетвори строгата си господарка. И как после рапортува на някакъв шеф на отдел в Държавния департамент, че задачата е изпълнена. Точно лакеите по света намразиха свободния дух на Асандж. Те са тези, които не можаха да му простят, защото той безпощадно, безкомпромисно и дори фанатично жертва себе си, за да знаем истината за света в който живеем.

Александър Солженицин има един великолепен разказ "Матрьонината къща". В него той описва една руска селянка, чието присъствие трансформира живота на всички хора край нея. Тази велика творба завършва с три гениални изречения:

 

" Всички ние бяхме живели до нея и не бяхме разбрали, че тя е тъкмо оня праведник, върху когото, според пословицата, се крепи селото.

И градът.

И цялата ни земя".

 

Не знам защо, но точно тези думи винаги ще ми напомнят за Асандж.

Дано да живее дълго!

 

Историята като фарс

 

ГЕРБ правят всичко възможно да торпилират този парламент и да унищожат всички шансове за реално управление. Именно това демонстрира Бойко Борисов пред президента вчера. Всичко то издава - киселият тон, идеите за промяна на изборното законодателство, заяждането с журналисти. Ние сме на терена на политическата депресия...

Лансираната формула "правителство на малцинството" в лабораторията на Бойко Борисов се превръща в огромно парламентарно черноборсаджийство: купуване на депутати, разцепване на групи, внезапно пробудени "национално-отговорни чувства" и всякакви други политически екстри.

И пак не е сигурно, че лабораторията може да произведе реален продукт, а не просто пушилка.

Правителството на малцинството може да сработи като идея, когато първата политическа сила е близо до мнозинството, както беше при Борисов 1. Борисов 2 също беше близо до идеята, но тогава лидерът на ГЕРБ (в едни по-романтични времена) загря, че тя не му върши работа дългосрочно и почна да прибира коалиционно всички възможни партии под своя мускул. Защото за реално и стабилно управление не ти трябват 121 депутати. Необходими са поне 130, за да може наистина да има законодателно мнозинство, което не се разпада при първия повей на вятъра.

Историята е удивително коварна и ситуацията днес удивително напомня на парламента след изборите през 2005 година. Историята се повтаря като фарс.

Тогава БСП и ДПС общо имаха 116 депутати (ГЕРБ и ДПС днес са 115).

След като преговорите за първия мандат зациклиха тревожно, Сергей Станишев внесе за гласуване точно кабинет на малцинството.

Голямата идея беше, че депутати от "Атака", а и други случайни електрони ще подкрепят правителството и така то ще мине в зала.

Резултатът, мисля, го помним всички.

Сергей Станишев беше избран за премиер, но правителството така и не мина в зала.

Времената бяха далеч по-спокойни и не така истерични, но дребните сметки се провалиха с гръм и трясък.

Разликата е между тогава и сега е, че тогава все пак имаше реални преговори за управление.

Това, което ГЕРБ направиха не бяха преговори, а симулация на разговори. Те не просто не предложиха програма, а бяха заети да информират отзовалите се партии кои министерски кресла им се полагат. Абсолютна безпомощност или по-лошо - тикане на страната към класическа игра на руска рулетка, но с автоматичен пистолет.

През 2005 година първите три партии след изтощителни едномесечни преговори създадоха правителство с третия мандат. Днес обаче вместо преговори има игра на покер, а това навява едно безрадостно чувство, че в окото на бурята екипажът на самолета е неадекватен, пилотът задява стюардесите, а вторият пилот е напуснал кабината и е отишъл да се черпи с коктейли. Защото дори и правителството на малцинството да мине, това подсигурява нестабилност, хаос, търговия и олигархични интереси.

Вероятно точно това целят ГЕРБ.

Наясно съм, че няма лесна формула.

Всеки вариант ще бъде мразен от всички.

Но в такива времена с личи кой може да бъде начело и кой се изживява вечното и досадно мрънкало, което не може да приеме волята на българския народ.

БСП – причините за полета в пропастта

 

За 6-ти пореден път от 2021 година БСП успя да остане изненадана, ударена, зашеметена и унизена от резултатите на изборите. 

Сюжет, който започна да се случва прекалено често, за да може сериозно да развълнува някого, но все пак си струва схематично да набележим историята на едно свободно падане.

На 4 април 2021 година левицата беше стресната и уплашена от това, че остана трета, на 11 юли нещата не само не се промениха, но и броят на депутатите-социалисти намаля сериозно, на 14 ноември - БСП за първи път в своята история остана на четвърто място. Краткото участие във властта обаче остана в колективното несъзнавано на хората предимно със скандали, пререкания, драми, както и започналата война в Украйна. На заден план в очите на публиката останаха всички опити на левицата да трансформира бюджета в социалната сфера и да го финансира по начин, невиждан от началото на прехода. Това удари като ядрена бомба БСП на изборите на 2 октомври 2022 година. Социалистическата партия се свлече по нанадолнището до пета политическа сила в НС. Центрофугата на политическата криза междувременно беше стопила избирателите на БСП от близо милион през 2017 година до малко над 225 хиляди през 2023 година. И точно в това кошмарно 49-то Народно събрание ГЕРБ и ПП/ДБ със специалното участие лично на Делян Пеевски сътвориха франкенщайновата Сглобка с евроатлантически корупционни пипала и след девет месеца това политическо чудовище се спомина с много неприятна воня, драматургия и политически вопли. За всички партии, които са били в опозиция на подобно неестествено образувание предсрочните избори би трябвало да им идват като топка на воле, защото след безумието на управлението Денков/Габриел дори орангутан да ни сложат за премиер имам усещането, че ще се справи доста по-добре и по-почтено.

Проблемът е, че изборите на 9 юни БСП буквално претърпя електорален колапс. Левицата едновременно постави два антирекорда - за първи път падна под 200 хиляди гласа (тя взе малко над 150 хиляди) и пак за първи път остана с по-малко от 20 депутати (19 на брой). И проблемът дори не е в този катастрофален провал. Проблемът е в това, че дори и най-големите оптимисти на "Позитано" 20 и тези с най-розовите очила всъщност се надяваха не БСП да отскочи обратно в орбитата на големите партии, а да се задържи на нивата си от 2023 година. Само по себе си това беше един от симптомите за проблем, но най-упоритата част от човешката психика е онази искричка, която все се надява на чудо въпреки упоритите доказателства, че във вселената такива напълно отсъстват. Всъщност БСП не се опита да промени абсолютно нищо за 1 година - нито в лицата, нито в предлаганата политика, нито в начина на правене на кампания и заради това в нощта на вота стана безпощадно ясно, че БСП или ще се опита да се промени или този път наистина се е запътила към политическите гробища в които се опитват да я натикат от началото на прехода, ама все не успяваха и не успяваха.

И понеже всички очаквах неуспеха и провала да бъдат персонализирани - десетки показалци се насочиха към Корнелия Нинова и призраците на миналите грешки, конфликти, драми и телевизионни сблъсъци се материализира пред нея с пълна сила. Далеч съм от мисълта да се присъединявам към тези, които хвърлят камъни по нея или да я изкарвам отговорна за всички проблеми на БСП. Но все пак в името на истината и на обективния анализ, както и на епичния фон от поредица от лоши резултати, вече е време да посочим три големи грешки, които можем да персонализираме с Корнелия Нинова.

Истината е, че БСП влезе с различна енергия в кампанията за тези избори. Имаше подем и ентусиазъм, защото социалистите от цялата страна системно и мощно се бяха превърнали в яростна опозиция на прокълнатата Сглобка. И точно тогава Нинова стъпи накриво представяйки водачите на листи на БСП. В тях просто нямаше абсолютно никаква изненада. Ама никаква. Добре познати лица, пускани отново и отново на изборите в последните години. В предложенията нямаше нито грам вдъхновение, а си личаха дребните бакалски сметчици, правени някъде на "Позитано", но без кръчмар. На всичкото отгоре Нинова от 2024 година се оказа люта опозиция на Нинова от 2017 г. През 2017 година новоизбраната тогава лидерка обяви, че въвежда негласен принцип - един човек може да води само една листа. Изключение беше направено единствено за самата Нинова като лидер и за Стефан Данаилов като емблематична фигура за партията. През 2024 година този принцип беше окончателно погазен, а когато един лидер започне да влиза в конфронтация със собствените си идеи, това е сигурен знак, че вече му е време да излиза от политиката. След това още по-голям скандал разтърси конвулсиращите телеса на левицата - стана ясно, че бившият младежки лидер на СДС Калоян Методиев бе поставен при пълна секретност под номер 2 в листата в 25 МИР, непосредствено след Корнелия Нинова. Имаше времена в които БСП даваше пресконференции, за да обявява публично своите граждански квоти, защото се гордееше с тях. Методиев бе натикан в листата зад гърба на Националния съвет, а даже и на Изпълнителното бюро. Защото архитектката на това набутване прекрасно е знаела, че това е скандален акт, който вкарва външно тяло в левите редици. Който пробутва на социалистите да гласуват за бивш кандидат-кмет на Расате за столицата. Самият Методиев допълнително изкопа ров между себе си и БСП като обяви в телевизионно предаване, че е "социален консерватор" и заради това бил избрал БСП. Което означава само едно - той или никога не е чел документите на БСП и нейните програмни постановки или просто си е измислил първото, което му дойде наум, за да прикрие срамния акт на неговото имплантиране в листите.

И най-накрая - от кампания на кампания БСП се държеше като слепец в мъглата. Тя се опитваше да налучка обществените настроения, но така и не успя да ги схване докрай. Защото това политическо лутане я лиши от характера й на идейна партия, което има цялостна визия за промяна. Последните три години кампаниите на БСП се храктеризират с абсолютно сбъркан фокус, странни слогани и скачане от тема на тема - от провеждането на референдум срещу джендър-идеологията до постоянното повтаряне, че "БСП единствена не се продаде", но във времената, когато хората вече се вълнуваха от съвсем други теми.

И на фона на това цунами Корнелия Нинова беше принудена да подаде оставка. Видях ироничните реакции, защото това се случва за трети път и в момента в който лидерът на една партия не може да накара широката публика да повярва в това, че се оттегля, значи той наистина има проблем. Вероятно и този път можеше да гледаме политически театър, но се случи неочакваното - Изпълнителното бюро на БСП се разбунтува и свика предсрочен Национален съвет, който констатира оставката на Нинова и бързо назначи нейният заместник Атанас Зафиров да води партията до прекия вот на лидер. Пряк вот на който Корнелия Нинова вероятно няма да може да се яви, защото нейното историческо време в БСП свърши. Тя направи доста полезни неща, но точно като в стихотворението на Дебелянов през  нощта безпощадно разруши всичките си постижения. Въведе мандантност, но започна да я нарушава. Създаде телевизия, а след това я закри. Привлече популярни лица, които да се ангажират с БСП, но всичко рухна под проклятието "Калоян Методиев". 

На всичкото отгоре БСП се забърка в продължителни телевизионни конфликти с почти всичко, което мърда в обществения живот на България и резултатът беше като удар с тухла по зъбите.

Това са само кратки бележки за проблемите пред които се изправи левицата. 

И нека пак да повторим - Нинова не е единствения виновник за тях, но ще бъде принудена да плати най-солената цена за всички неуспехи, провали и катастрофи. Сигурно е несправедливо, но е неизбежно. 

Големият трус обаче направи нещо, което никой не подозираше, че е възможно - БСП започна да се събира отново. И дори останалите леви формации проявиха желание за диалог. Всъщност това е скритата суперсила на левицата за която нейните врагове са забравили. Социалистите обичат да се карат и да водят идейни спорове, но когато на хоризонта се появят фашисти тогава се появява Отечествен фронт и играта се обръща. С което искам да кажа, че левицата няма да остане в историята. 

И, да, очевидно й е време пак да се бори с фашизма.