Революция на некадърността

 

Само за ден се случиха няколко безпрецедентни събития. Шефката на КС Павлина Павлова за първи път в историята на тази институция направи телевизионно обръщение към българските граждани и предизвика институционално земетресение. 

От нейните думи стана ясно, че КС не може да се произнесе за резултата от изборите, защото поркуратурата е изискала пратените материали в "Информационно изискване". 

Това само по себе си е нещо като ядрена бомба. 

Държавното обвинение се опитва да разследва КС.

Темата е пълна с толкова експлозив, че социалните мрежи и медиите гръмнаха. 

Някои видяха в случката опит за държавен преврат. 

Конституционните аналогии с Румъния избуяха като плевели. 

А усещането, че в тази държава има нещо тъмно, гнило и порочно за пореден път се настани в сърцата на избирателите. 

Това беше изстрел към основния инструмент на демокрацията.

Малко по-късно се оказа, че драмата е много по-комплексна и дълбока. Спешното изслушване на ЦИК в парламента поднесе на блюдо още много допълнителни въпроси. Така и не стана ясно защо КС принуждава и заповядва на ЦИК резултатите в седем секции да бъдат записани като "нула". Видеозаписите показват, че в тях хора са гласували (и на машина, и на хартия), а Конституционния съд отказва да приеме този вот и го заличава. 

Това също забиване на кама в сърцето на демокрацията.

 

Как ще накарате след това хората в тези секции да повярват, че техният глас е значим? 

Та той директно, пред очите на всички, е хвърлен в кошчето за боклук.

После идват и неадекватните действия на прокуратурата, която наистина е видяли нарушение, но няма как процедурно да изисква информация при течащо дело. Ако обвинителите искаха да стигнат до истината, можеха да се самосезират още когато излязоха записите от видеонаблюдението. Търсейки отговори сега, те правят кашата само по-мазна и гъста.

Още един въпрос. 

Защо КС заповядва на ЦИК да не дава публичност на данните, които им предоставя, въпреки, че цялата база данни на ЦИК винаги е била за обществено достояние? 

Кой и какво точно иска да скрие? 

И тези въпроси не са хвърлени като пиратки във въздуха. 

Те засягат самата същност на крехките останки от българската демокрация, все още стегната от призрака на политическата криза и задкулисните интереси.

И така, когато човек се вгледа в целия този порочен и самозатворен кръг, вижда една държава, която вече е забравила как да функционира. 

В този скандал, като във всяка епична катастрофа, всеки е направил нещо, но само наполовина. 

И ефектът е този - вече каквото й решение да вземе КС, то няма да получи доверие. 

Едните ще казват, че цялата дандания е организирана, за да може някой да вкара "Величие" в парламента, другите ще твърдят, че спецефектите искат да анулират парламентарното присъствие на малката партия.

 Ефектът от това ще е катастрофален, защото оттук-нататък в целия сериал няма добри.

И не, това не е държавен преврат.

Това е революция на некадърността. 

Изпразнените от съдържание, експертиза и смисъл институции вече не могат дори да поддържат илюзията за функционираща държава. 

Резултатът го виждаме днес. 

Болезнено като цирково шоу.

 

Черната дупка на паметта

 

В неделя с традиционно шествие бе отбелязана годишнатата от спасяването на българските евреи. 

В понеделник битовите скандали по същата тема затъмниха общественото пространство. 

От "Шалом" изреваха, че ДПС на Доган толерира антисемитизма, а шефът на организацията Александър Оскар (който навремето нямаше нищо против преименуването на ул. "Виолета Якова") изпадна в политически терзания заради прояви на антисемитизъм от страна на симпатизанти на АПС. 

Ама това са дребни проблемчета.

Спасяването на българските евреи е нещо с което съвременна българска държава обича да се гордее. 

Същевременно в тази тема зее черна дупка. 

От какво е било необходимо да бъдат спасявани евреите? 

Нали в Царството не е имало фашизъм и ако не са били проклетите комуняги и шумкари, то е щяло да води кротък живот на богата европейска страна? 

Откъде идва заплахата за евреите? 

Откъде?

Точно тази премълчавана истина прави отбелязването на датата многозначително. 

Защото в България има закон за защита на държавата и антисемитски закони. 

В България на власт е фашистко правителство и всеки опит със заиграването с тази истина ни води до позорно мълчание. 

Евреите ни щяха да осъмнат в лагерите на смъртта, ако не беше колективното усилие не само на шепа депутати, но и на целия народ да се противопоставят. 

Срещу фашизма на власт у нас. 

И срещу нацистките ужаси идващи отвън. 

Ето заради това отбелязването е пълно с гузно мълчание. 

Защото, когато се мълчи пред истинския фашизъм, той може да бъде повторен.

 

Как България да се спаси от украинското мочурище?

 

Нека да започнем този текст с ирония. 

Представете си есента на тази година. 

Две протестни шествия се сблъскват на жълтите павета. 

В първото може да видим цялата жълтопаветна психодясна фауна. Манол Пейков държи плакат: "Долу американските империалисти!". Лена Бориславова крещи по микрофон как още утре ПП/ДБ ще вкарат проекторешение в парламента за изгонване на американските бази от България. Калин Янакиев пръска светена вода срещу американското посолство, а Иво Инджев плаши със самозапалване, ако американският конгрес не вземе главата на Доналд Тръмп. Манол Пейков обикаля с обърната шапка и събира дарения с които да купи генератори на тайната американска съпротива и да им прати консерви с боб и картофи. Триста десни инфлуенсърки, чувствителни души и кол-гърли на свободна практика съскат срещу Америка - земята на вечното зло и публично отказват повече да водят децата си в "Макдоналдс". Великанът Тео Ушев, единственият режисьор на земята спечелил кинонаградата на канадска пицария, вече е написал двеста статуса, че да си срещу САЩ е дълг на всеки гражданин, а който не го прови е тръмпутинист, чудовище и изверг.

От другата страна можем да видим цялата агитка на "Възраждане", която вее американски знамена и шумно крещи, че категорично подкрепя Доналд Тръмп. "България е зад САЩ", казват феновете на "Възраждане" и настояват на Столична община да се вее флагът на свободата. Костадин Костадинов призовава всички на следващия 4 юли да почетат най-великата страна на земята и да се съберат на ежегодния прием на амариканското посолство, за да могат с хамбургер и лека бира да вдигнат тост за центъра на световната перестройка. Някъде там има и трета група от протестиращи, доведени от страната с автобуси, за да отправят молитви към най-новия тръмпист в България - Делян Пеевски, който публично гори снимките си с Владимир Зеленски и се кае, че е направил такъв непоправим геополитически грях, който цял живот ще го раздира душевно, емоционално и мелодраматично...

Опасявам се, че описаната картина съвсем не е толкова далеч от истината. Само преди половин година тя би била гротескна и щеше да се родее с пиесите на Самюъл Бекет. Днес виждаме такъв мощен геополитически трус, че сигурно само до една година няма да остане практически нищо от познатия ни свят, освен може би това, че ЕС все ще е готов да дава пари за загубени каузи, без да му пука как ще живеят и могат ли да си го позволят отделните страни-членки.

Епичното телевизионно шоу, което Доналд Тръмп Джей Ди Ванс и Владимир Зеленски спретнаха в Белия дом имаше ефекта на ядрена бомба върху Западния свят, който май вече сам не е знае какъв е. Във Вашингтон се сблъскаха две визии за това как трябва да се реши конфликта и заради високото ниво на емоциите целият сблъсък бе изключително ясно очертан. Тръмп иска примирие на всяка цена, но замисълът за него всъщност е доста интересен. Тази сделка на земните изкопаеми за Украйна не е продукт само на хищен империализъм, той я вижда като единствената възможна, трайна и качествена гаранция за мир. Защото инвестицията там ще е огромна, а на по-късен етап, въображението му чертае, че дори руснаците могат да се присъединят към тази суперсделка. И кой ще воюва там, където са вложени толкова много пари.

Зеленски, който отдавна съществува в балон от медийни пари и бели прахчета, е говорител на всички онези, които с мелодраматичен патос, охкания, сълзи и сополи, искат да скрият своята кръвожадност. Защото той иска войната да продължи напук на жертвите, пролятата кръв и стиснатата за гушата Украйна. Не напразно след фиаското във Вашингтон Зеленски по спешност бе привикан в Лондон, където лидерите на някакви самоцелно събрани страни се опитваха са демонстрират нова "коалиция на желаещите" за помощ на Украйна. Нека само да ви припомня - първата коалиция на желаещите я сглобяваха американците по повод на войната в Ирак като начин да финтират и заобиколят ООН. България тогава беше част от тази коалиция. Пред носи ни размахваха картините на светло икономическо бъдеще, как български фирми ще възстановявят Багдад, а Соломон Паси със сладострастна лига твърдеше, че един ден в столицата на Ирак ще има булевард "България". Страната ни даде свидни жертви в тези далечни и непознати земи, но нито фирми видяха благоденствие, нито булевард носи името на страната ни...Междувременно обаче Паси вече се е преквалифицирал като основен раздавач на светли мечти по отношение на възстановяването на Украйна. Сега обаче се намираме в огледално отражение на миналото - САЩ не иска да воюва и бърза да избяга от минното поле, а Европа, старата, изморена и затлъстяла от политическо безсилие Европа изведнъж обяви, че иска да воюва. Но така и не стана ясно с какво точно. Заговори се за европейска армия, нова отбранителни способности все едно тях ги има на склад и само трябва да бъдат извадени от там. Изобщо за пореден път в окото на бурята ЕС започна да се държи като наркоман, който е предозирал и вижда картини от някакво невъзможно бъдеще.

Но, както винаги обаче, тази световна вихрушка стигна и до нашето политическо безвремие. И веднага се очерта противоречие в сърцето на държавата. Президентът Румен Радев пръв взе думата и обвини правителството, че води в България в грешна посока, щом премиерът Росен Желязков изказва безусловна подкрепа за Украйна. Всъщност Радев има основания за тази тежка критика, най-малкото, защото той може би беше първият и единствен политик в ЕС, който каза на Зеленски някои тежки истини при посещението му у нас през 2023 година. Тогава медиите, анализаторите и политически шамани като един започнаха да грачат как Радев разпространявал опорките на Кремъл и се опитвал да дава акъл на най-великия лидер на свободния свят, комедиантът Владимир Зеленски. Вижте какво му каза Тръмп и си припомнете какви бяха посланията на Радев - ще видите, че те не се различават. Общото между тях е, че и двамата президенти отчитат реалностите, а не се заплитат в паяжина от медийни халюцинация и зомбита, които се предрусали със собствената си пропаганда.

Всъщност реакцията на Росен Желязков беше наистина неочаквана, най-малкото, защото неговата партия в последните няколко месеца си даде ясна сметка, че отчита колко се е променил света и политиката край нас. Още в края на миналата година покрай темата за продължаването на военната помощ към Украйна, стана ясно, че Бойко Борисов рязко се разграничава от самия себе си отпреди една година и даде назад, защото смяната на караула в Белия дом вече беше факт. Дори и да предположим, че премиерът е искрен приятел на Украйна, той определено трябваше да си даде сметка, че темата е взривоопасна. Най-малкото, защото импровизациите на ЕС на тема "продължаване на войната" изглеждат като истинско безобразие, когато има оферта за прекратяване на огъня. Съюзът, който трябваше да е страж на мира изведнъж се превърна в мрачен котел на войната и тепърва ще усещаме последствията от това. Защото, когато се заиграваш с голямата война, трябва да си сигурен в собствените си способности. Великобритания, Франция, а и дори да вземем всички страни, които се бяха събрали в Лондон, по никакъв начин не могат да компенсират отдръпването на американците. Както и не могат да прикрият липсата на украинска жива сила, защото на много хора не им се умира за държавата на Зеленски. Те не могат да припознаят себе си в нея. При това няма как да обявим такива хора за русофили. Те просто не виждат никаква връзка между себе си и управляващият елит, взет на командване отвън.

Противоречието на върха на държавата не се е превърнало в бездна, но като никога България трябва да бъде изключително премерена в своите външнополитически позиции, точно в този миг. Много либерални инфлуенсъри, журналисти и кръчмарски познавачи на световните процеси ляха сълзи, че България не е била сред поканените в Лондон. А точно това дава исторически шанс на страната ни този път вярно да отчете собствените си интереси и най-накрая да ги защити качествено. Защото присъствието в Лондон щеше да означава и задължението на всяка цена да продадем двата реактора от "Белене", а е назрял моментът България да се откаже от тази сделка. Изобщо днес съдбата ни дава шанс един път завинаги да забравим розовите илюзии и поне веднъж в дългата история на срамния преход да отчетем собствените си интереси. Всички останали страни го правят, но на България това системно й се отказва, защото моралните й изнасилвачи вечно искат да я набутат в грешния крачол на времето. Франция и Великобритания имат своите причини да са разпалвачи на война. Защото те единствени могат наистина да спечелят от нея. България може само да губи и заради това е изключително важно да видим какво наистина стана и да се радваме, че ястребите в ЕС не ни искат по своите срещи. 

Това е победа, която не бе извоювана от политическия елит с гумени гръбнаци. 

Трябва да благодарим на вечния български народ, който дори, когато с маркучи го заливаха с либерална пропаганда, отказа да попие всички опорни точки и си знаеше своето.

Това е рецептата за безсмъртие.

 

Милитаризацията - политическото самоубийство на Европа

 

Попаднах на великолепна статия в "Барикада", наречена "Либералните делюзии няма да спасят Украйна". В нея авторът Ингар Солти изказва една теза, чиято сянка ме тормози от няколко дни.

Днес всички говорят за предстоящата милитаризация на Европа с възторг.

Пет вида либерали примляскват похотливо около идеята, че сега едни 800 милиарда ще направят Европа въоръжена до зъби, непристъпна крепост на Големите Ценности и Урсулите по света.

Даже вече виждам как бг-десницата си показва кървавите зъбки и още отсега се гаври с идеята на всеки, който казва, че такъв финансов ресурс, концентриран в отбраната, ще разруши социалните системи, ще свали стандарта на живот и ще се отрази като торнадо на обикновените европейци.

Как можете да говорите за хляб, путинисти проклети, вместо да инвестирате в автомати, самолети, патрони, отровни газове и танкове?

Именно в такава милитаризирана Европа навремето Вапцаров бе написал с великолепна ирония и разтърсваща тъга:

 

Във „Викерс“ пробиват картечни дула.

Шестотин куршума в минута — за нас.

Те наште корави глави ще пробиват.

Бъдете щастливи! Бъдете щастливи!

 

Милитаризацията на Европа обаче ще има катастрофален политически ефект върху всички страни в нея, предупреждава Солти и аз съм напълно съгласен с него.

Тя ще докара крайната десница на власт.

Точно такова е уравнението.

Разрушаването на социалната държава няма да даде адреналин на Урсула фон дер Лайен, а ще извади от блатото всички онези, които днес изглеждат само като призраци.

Няма по сигурен начин за пълното скапване на досегашните политически системи от милитаризацията по този брутален начин.

Истинската заплаха за Европа не е Русия, и дайте да бъдем честни, никога не е била.

Истинската заплаха е този идеологически бяс, който днес отказва да види реалността, а сега, за да оцелее е готов сам да си произведе въжето с което ще бъде обесен...