Защо Радев хвърли бомбата с референдума?

 

Българската политика отдавна прилича на евтин криминален роман, от онези в които авторите толкова се напъват да измислят неочаквани поврати, да държат читателя в напрежение, неизвестност и тъмна мистерия, че в престараването си често вместо да създадат атмосфера на магична паяжина, която те всмуква, превръщат загадките в хумореска. Точно това се случи у нас с неочакваното, изненадващо и странно изявление на президента (навръх 9 май), че вкарва в парламента искане за референдум с въпрос: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?". Позицията шокира абсолютно всички, не, защото президентът няма право на такава инициатива, а защото няколко пъти в последните три години Радев е повтарял отново и отново, че такъв референдум не може да се проведе. И предишните му изявления имаха смисъл, особено след решението на Конституционния съд от 2024 година, който хлопна кепенците за такова допитване, за жалост на всички на които бе отказана думата. Неочакваното преобръщане на мнението отново отвори чувала със спекулациите, защото България тъкмо си бе повярвала, че е оставила политическа криза някъде назад и тя се опита да се върне отново. И така възникна най-важния въпрос - какво точно цели Радев със своето предложение, какво ни показва то и можем ли да очакваме вече със сигурност нов проект на хоризонта.

Нека да огледаме въпроса от всички страни, но в този анализ е важно да запазим разума хладен и да се пускаме по пързалката на клишетата, обвиненията и конспиративните теории. Много често в политиката фактите са пред нас, просто сме отвикнали да правим изводите, защото телевизионните клоуни, които шестват по екраните са прикрити партийни работници и идеологически комисари, тоест никога няма да ви кажат истината, дори и тя да им избоде очите.

Радев и неговият екип със сигурност знаят, че идеята няма как да мине през парламента. Срещу нея вече се обявиха ГЕРБ, ПП/ДБ, които се изживяват като рицарите от светлина на еврото, ДПС-Ново начало, АПС на Доган. Към тях се присъедини и БСП, за което партията получи не малко проклятия, обвинения и насочени пръсти. Но за позицията на леицата ще си поговорим малко по-надолу. Тоест още отсега се знае, че допитването няма да мине през парламента. Което означава, че идеята не е хвърлена с цел референдум да има, а да взриви основите на сегашната политическа сцена, особено в нейната опозиционна и лява част. Идеята за референдум е нож в гърба на БСП, защото партията винаги е била за допитванията до хората и една от малкото политически сили, която събра достатъчно подписи, за да се проведе референдум за АЕЦ "Белене" през 2013 година. Ако БСП обаче се бе обявила за референздума сега, това щеше да означава край на управлението, защото въпросът е толкова ключов и парещ, че има силата да разруши дори и много по-стабилно правителство, а какво остава за такова, което бе създадено с толкова пот, усилия и пролята политическа кръв. Позиционирането спрямо референдума отново връща в един отбор Пеевски, градското дясно и ГЕРБ и веднага демонстрира, че има и друг вектор на управление. Това щеше да остави БСП и ИТН извън управлението, въпреки, че за ИТН не се знае, те често демонстрират такава гъвкавост, че даже професионални акробати биха им завидели. Някой някъде из кабинетите в президентството дълго е обмислял как точно да удари БСП и то така, че да ги раздели мелодраматично с остатъчния електорат. Влизането на президента в темата е мощен удар и по "Възраждане" и "МЕЧ" и е проверка за това колко точно може да се консолидират такива избиратели и в състояние ли са те да дадат база на достатъчно голяма партия, която да вземе властта. Само така можем да си обясним действията на Румен Радев, че те всъщност са опит за политическо изпробване на терена за нов проект. И понеже в такава джунгла няма как да има милост, президентът не прояви никаква милост към своите съюзници и най-вече към партията, която два пъти го издигна за президент. Между другото нека това да не звучи като обвинение. Логиката на политиката е такава. Това е постоянна борба за оцеляване. Дарвинистки полигон в който на крака остават само най-приспособените.

За първи път в своята политическа кариера обаче Радев прави истински рисков ход. Защото той е малко като игра на руска рулетка (хохохо, тази Русия изскача отвсякъде, питайте ДБ). Президентът хвърли бомба в блатото, но пък действията му имаха досаден и доста неприятен ефект - те консолидираха градската десница, която за пореден път в своята история беше на път да се разпадне като радиоактивен елемент. Сега те пак откриха Големия Враг и започнаха да произвеждат обвинения за намесата на Русия със скоростта на светлината. "Путин иска в България да има референдум", изсъска злостно един от лидерите на ДБ Ивайло Мирчев. Това някой трябва да ми го обясни - значи Кремълското чудовище и диктатор, който е стиснал в кървавите си лапи своята държава, много държи в България да има повече демокрация. Интересна хибридна война, другарю Путин, подмолен кагебист такъв. Така или иначе обаче клетвите за Русия помагат на туловището на градската десница да се държи от правилната страна на тревата. С действията си за първи път Радев позволи да го етикетират и да се опитат да го набутат в нишата на крайните, антисистемните и ултрагневните. Това е целенасочена медийна операция и идеята е негласуващите, които си търсят нов изразител да бъдат стреснати. В момента в който президентът се появи на политическия тепих с толкова ясно заявление, ударите не закъсняха, а те са достатъчно неприятни.

Влизането с бутонките на правителството също не беше особено добра тактика, защото така нито една от партиите в управлението вече няма да има намерение да го погребе бързо. Очертаването на политически проект с такова грандиозно действие ще накара всички политически играчи, дори и опозиционните партии, да дадат повече време на този парламент, за да има време политическите процеси да се задвижат, а част от тях дори и да бъдат забравени. И тук големият залог е върху електората на БСП и разочарованите леви избиратели, част от които шумно проклеха партията си, но пък се съмнявам, че толкова лесно биха я изоставили. В много отношения пиратстването в левицата имаше смисъл, когато партията беше по-голяма, но днес вече е много по-трудно. Всеки, който смята, че социалните мрежи са истинско отражение на процесите в една партия, просто трябва да си прегледа главата. В битката си за референдума президентът определено не се опита да си потърси съюзници, което допълнително нагнетява напрежението и подозрението, че всичко това е просто театър. "Възраждане" не бяха във възторг от Радев и то с основание, защото виждат, че това е протягане към техните избиратели и първи истински сериозен удар върху монолитността на тази партия.

Тук се личи още от политическият сценарий - президентът е сам срещу всички. Държавният глава срещу прогнилите политически елити. Политическият супергерой срещу спотаеното зло на прехода. Казвам го помпозно, но пак не искам да звучи като обвинение. Този разказ е добър, ще има своите заслепени слушатели, но при всички положения той не се опитва да отвори много широко политическо ветрило и в крайна сметка бъдещата партия може да се размине с хепиенд. Всичко или нищо е формула, която върви в революционни времена. Днес се намираме в епохата на безпределно отчаяние. Никой, абсолютно никой не може да вземе цялата печалба.

Разбира се, действията на президента извадиха на показ и част от най-уродливото, което може да предложи днешната действителност. Телевизиите бяха заляти с полуексперти с една-единствена теза - народът не може да бъде питан за нищо. Всъщност точно това постоянно налагано разбиране отвори нишата в която Радев откри своето място. Защото хората са ядосани с право, че една групичка от политически спирохети, която ги ненавижда, никога не поиска да ги чуе по ключовите въпроси на тяхното ежедневие. Не мога да обвиня Радев, че реши да се възползва от тази ситуация, защото днес 35 години след началото на прехода, хората повече от всякога са изпълнени с презрение към тази общност от микроорганизми, която си е внушила, че е интелектуален елит.

В края на деня обаче целият този сюжет е много тъжна новина. 

Радев имаше шанс да бъде основен пилон на законността у нас, онази скала в бурния океан на политиката, която носи надежда за нещо различно, смислено, извисено и идейно. 

Този трик с референдума и използването му като оръжие превърна Президентът в още един политически играч. 

Да, той носи със себе си сила и не се е изхабил напълно, но похаби надеждата за нещо различно в сивото бъдеще. 

И това е тъжният финал, който никой не искаше.

Най-вероятно и самия Радев.

За гнева и съвестта

 

Целият български колективен и виртуален бяс се стовари вчера върху Наталия Киселова. 

"Възраждане" с писък й поискаха оставката. 

Гневните свободни радикали с горно "до" я посочиха с пръст и подложиха на картечен обстрел до невъзможност. 

Киселова се оказа предател, човек, който суспендира Конституцията, оръжие на олигархията, самозабравилата се парламентарна аристократка, която плюла върху гласа на народа.

Опасен спорт е да се върви срещу колективната петминутка на омразата, но точно в този случай е задължително да се кажат няколко думи. 

В името на здравия разум. 

И в името на истината.

Киселова като юрист беше длъжна да не допусне искането на президента. Имаме решение на Конституционния съд и, ако предложението на Радев бе допуснато, това щеше да е делегитимация на най-върховния юридически орган. 

Унищожим ли и КС като авторитет, значи по-добре да закриваме България. Тези, гневните, бесните и недоволните, само преди няколко месеца приеха с радост решението на КС за пренареждане на парламента, а днес вече се оказва, че неговите изводи са врата в полето. 

Всъщност шефката на НС показа, че е блюстител на закона. 

Законите може й да не са добри, може й да ни вбесяват вътрешно, но някой трябва да ги спазва. 

За да има парламентаризъм. 

И, за да има държава.

Киселова беше оставена без избор и пое целият удар върху себе си. 

Гневът е полезна емоция, но в случая тези гибелни страсти отказват да видят най-важното. 

Референдумът за еврото беше възможен преди две години, или преди три. Това премълча в думите си президента. Тогава нямаше решение на КС, но и честно казано темата беше важна, но по-скоро странична за много хора. Днес бомбата беше активирана, взривната вълна емоционализира много хора, но Наталия Киселова е възможно най-подходящата машина за този гняв. 

По същия начин могат да бъдат държани отговорни кадрите на "Възраждане", които от години игрят кадрил с темата, но никога не я поставиха сериозно. 

Стрелите могат и да попаднат при Радев, който имаше цялото политическо време на света да постави темата за референдума преди да имаме решение на КС.

Много е удобно днес Наталия Киселова да се превръща в съсредоточие на целия мрачен гняв на разочарование и отвращение, но нейните ръце на юрист бяха вързани. 

Тя реши да не огъва своята съвест и сега й предстои на практика да разбере колко висока е цената на принципността в разядено от омраза и интриги общество като българското.

Хвърлянето на пиратката за допитването обаче измества вниманието от истински голямата тема. 

Дали имаме власт, която ще вземе реални мерки да защити хората от ефектите от влизането в еврозоната.

Защото може и да сме с лев и да живеем зле. 

Може и да сме с евро и животът да не е чак дотам лош. 

А може и да е обратното. 

Но истинското национално достойнство се измерва с добрия живот на хората, с тяхната възможност да начертаят переспектива за себе си и собствените си семейства.

Киселова се опита да спре подменената тема и да даде шанс на истинския разговор да започне. 

Сигурно няма да успее, но насочените пръсти срещу нея са абсолютно безсмислени и безполезни.

 

Евфемизми

 

Ако човек следи новините по големите телевизии ще научи с удивление, че у нас три са задържанци по време на операция срещу "крайнодесни". 

Другаде ще му кажат, че разбитата групичка е разпространявала "антидемократична пропаганда". 

На трето място, че те отправяли "призиви за насилие".

Целият този информационен валс с евфемизмите цели да прикрие истинската същност на разбитата група - фашизъм, истински фашизъм. 

В нашите медии обаче тази дума не е на почит, защото това е малката срамна тайна на днешна България. 

Споменът за фашизма бе изтръгнат с насилие от учебниците по история, а сега медиите дори се страхуват да споменат думата, за да не настръхне целият позорен и мизерен умнокрасивитет.

На всичкото отгоре цялата операция на нашите органи се случва в сътрудничество с Европол. 

Тоест пак някой отвън трябва да ни каже, че неофашистите извършват престъпление и трябва да бъдат арестувани. 

Ако не е нещо отвън, никой у нас няма да седне да се занимава с идеологическите лумпени, които не просто разпространяват фашистка идеология, ами са на път да я превърнат в мейнстрийм. 

Преди десетина дни групичка от 20 фашиста си деряха гърлата пред "Позитано", че комунистите трябва да ходят на съд. 

Половината от тях бяха с татуировки на пречупени кръстове, но полицията ги гледаше умилително. 

Как да арестуваш такива кряскащи евфемизми?

 

Шпионският трилър с F-16 – холивудският мрак на България

 

"Най-големият проблем на света", мъдро бе отбелязал Виктор Пелевин в култовата си творба "Generation П", "е, че не киното прилича на живота, а живота отчаяно се опитва да прилича на киното". 

Това е универсалната формула на времената, които либералите нарекоха "време на постистината", полумагическа фраза, която да прикрие, че те, бедните, не разбират абсолютно нищо от това, което се случва и така и не могат да проумеят защо краят на историята се отложи грандиозно. "Постистина" означава, че абсолютно всеки политически сюжет днес може да бъде превърнат в кино, защото след цял век диктат Холивуд най-накрая разположи доктринално своята визия във всяко едно съзнание по света. Днес хората са пленници на едно видение, те не могат да избягат от рамките на кино-разказа и животът се придвижва напред единствено по логиката на един безкраен визуален наратив, усреднен за идиоти и консуматори на политическа плява.

Точно това се случи покрай аферата с F-16. Месец след пристигането на самолета в България и само две седмици след официалната церемония по приемането му, където висши държавни ръководители си правеха селфита пред ламаринатата все едно аборигените за първи път виждат бутилка от "Кока-кола", се оказа, че бойната машина има някакво отклонение и това вероятно ще е задържи на земята и едва ли ще може да се включи в парада по време на Деня на българската армия. Това се оказа поетична трагедия, защото цяла сюрия костюмари чакаха да видят самолета в софийското небе все едно това щеше да е знак, че нещата вече са необратими, че тяхната власт не е само политическа аномалия, а част от визия за България като част от разтърсенето от спазми евроатлантическо пространство.

От далечна Испания Бойко Борисов изсъска, че това с повредата е интрига на президента Румен Радев. Че лично той (президентът) подшушвал на журналисти, че нещо със самолета не е наред. В своя праведен гняв лидерът на ГЕРБ обяви, че е заповядал на военния министър Атанас Запрянов да се направи пълна проверка и, ако е вярно, че самолетът е счупен, направо да уволнява шефа на ВВС Николай Русев, който бил "близък на президента". Всички тези емоции задвижиха холивудската логика и са започна разгръщането на нискобюджетен конспиративен трилър. Десетки психодесни инфлуенсъри и телевизионни клоуни веднага разкриха аферата - руска конспиративна ядка във ВВС, ръководена лично от главния резидент на Кремъл у нас Румен Радев са направили опит: 1. Да копират софтуера на самолета и веднага да го изпратят в Москва. 2. Да саботират самолета с повреда, за да може България да продължава да се дави със старата руска авиационна техника. 3. Да дискредитират България в очите на партньорите (по тази линия сюжетът не е много уточнен, защото не е ясно вече как да се ориентираме в света на партньорите и да кажем кой е добър и кой лош).

Неспокойното въображение на психодясното съвсем не спря дотук. В разгара на драмата ген. Атанас Атанасов, който е ротационен председател на Комисията за контрол на спецслужбите в парламента, обяви, че веднага свиква извъредно заседание и на него ще бъдат разпитани шефовете на ДАНС и Военното разузнаване. Поводът за спешността е толкова як, че ще го предадем дословно, както е разкрит в най-големите либерални флагмани у нас: "Поводът са множеството изразени съмнения в социалните мрежи за външна намеса с цел саботаж на новото българско въоръжение..."

Тук вече здравия разум трябва да вдигне стачка и истинският човек да излезе от матрицата, но у нас това не се получава. Спешното заседание се свиква заради мнения в социалните мрежи. Представете си какво е политическото ниво на десницата. Подобно нещо не е демонстрация единствено на циклофрения, а симптом за тоталния разпад на институциите у нас. По същата логика Комисията по туризъм трябва да свика спешно заседание заради изразените в социалните мрежи съмнения, че Земята е кръгла, например. Ако една държава тръгне да се ръководи от двеста психаря в социалните мрежи, които навсякъде виждат дългата ръка на Москва, то е почти сигурно, че тази държава е в предсмъртно състояние.

На всичкото отгоре още преди да бъде свикано заседанието вече беше ясно, че всички тъпи версии за саботаж са абсолютна измислица, интрига и откровена глупост. Няма как да се копира софтуера на самолета. Абсолютно невъзможно е, което не попречи на видни телевизионни анализатори да продължат да лансират тази версия. Оказа се, че и самият самолет не е счупен или повреден, а просто една от системите му се нуждае от допълнителна работа. На всичкото отгоре за ужас на авторите на шпионски романи се оказа, че цял американски екип все още е у нас, за да работи по машината, така че всички изписани и изсипани тъпотии са просто част от безумния бульон в който ежедневно се дави България.

Проблем обаче наистина има.

Просто той е от друго естество.

Още през 2017 година, когато започнаха сериозните разговори за закупуване на нов самолет за българската авиация, служебното правителство на Огнян Герджиков започна разговори с шведския концерн "Грипен". Това после бе върнато срещу Румен Радев като обвинения в лобизъм, но истината е, че позицията на президента се оказа правилна, особено от гледна точка на днешните геополитически земетресения. "Грипен" бяха много по-подходящи за българската авиация. Първо - щяхме да получим повече самолети за парите, които дадохме, второ - те са по-евтини за експлоатация и трето: това са европейски самолети. Наясно съм, че в света бойната техника няма такова нещо като чисто национален самолет, но все пак това е продукт на Стария континент.

ГЕРБ, десницата и кой ли още не тогава обаче прекратиха разговорите с "Грипен" и без да се съобразят с мненията на експертите и военните сключиха договор със САЩ за самолети F-16, блок 70. Всичко това ни бе напъхано в гърлата под лозунга, че купуваме невероятни бойни машини, последно произведения на технологичната мисъл, нещо, което ще изстреля българската армия в бъдещето. Това, разбира се, бяха абсолютни лъжи. F-16, блок 70 e подобрен вариант на стария F-16, но подръжката и експлоатацията му са изключително скъпи. И всъщност тези дни Румен Радев повтори абсолютно същото. Пак му скочиха, че е руски агент, което вече се изтърква, но бандата от доносници няма да спрат да го използват.

Проблемът е, че в цяла Европа цари едно сериозно безпокойство от използването на американска военна техника, защото така ЕС е изцяло зависим от САЩ. Те могат да спрат ъпдейтите на софтуера, поддръжката на машините, доставката на части и тогава вместо модерен самолет, България ще има просто купчина от ламарина с ефектна боя отгоре. Дори в чисто политически план тези, които най-много ръкопляскат на идеята за превъоръжаване на Европа първи би трябвало да споделят съмненията на президента и да застанат на неговата позиция, защото със закупуването на американски самолет, България е поредната слаба точка на европейската отбрана, особено, ако отношенията със САЩ продължат да се влошават.

Всички си спомняме, колко повече време отне пристигането на първия самолет, но истината е, че един самолет, напук на политическите селфита с него, не е отговор на нищо. Дори 9 изтребителя да имаме, България пак няма да е в състояние да бъде конкурент на своите съседи във въздуха. Тези самолети стигат за даването на дежурство, но парещият въпрос за парите и скъпата поддръжка, който Румен Радев постави, е най-важния. Да не стане така, че да лети един-единствен самолет, а останалите да събират прах?

Та конспираторите на свободна практика и авторите на геополитическо фентъзи всъщност нямат отговор точно на тези въпроси. Самолетът сам по себе си не може да е някакъв параклис пред който всички палят свещи, той трябва да е част от разгърната визия за българската армия, а такава мелодраматично отсъства. Заради това всички, които сътвориха шпионските афери всъщност са най-виновни за проблемите с отбраната. Старо военно правило е, че решенията за една битка никога не трябва се взимат под политическо влияние, защото това влияе на преценката и изтощава истинска енергия. Точно това виждаме днес - шепа енергийни политически вампири вече са толкова изтощени от това да не могат истински да обяснят света край себе си, че са станали изцяло холивудски творения, които отричат здравия разум. 

Жалко само за пилотите и за българската военна авация. 

Те не заслужават да бъдат пържени и разпъвани върху лудостта на хората, които щяха да оставят българския без самолети. 

И всъщност още не е ясно дали не се успели...