В края на миналата седмица десетки хиляди хора от цялата страна се стекоха на протест в София срещу приемането на еврото. Много е лесно да махнем с ръка и да отменим техния гняв, но това няма да реши генералния проблем. България се тресе по шевовете и много избиратели за които се сещаме само по избори са искрено притеснени – както за своите доходи и бъдеще, така и за националния суверенитет. Подобни разделения не се лекуват лесно. Можем веднага да обвиним липсата на информационна кампания за този колективен страх, нелепостта на политическите елити, които високомерно смятаха, че хората ще преглътнат лесно и това решение, но този отговор е само частичен. На 36-ата година от прехода България се оказа заложник на голямото геополитическо земетресение, четиригодишната политическа криза и ужасяващото усещане за безвремие, което се е просмукало като токсичен газ в костите на обществото.
Описаното е симптом за доста по-голяма криза, отколкото се опитват да ни я представят по телевизията. Европейският път на България е важен, проблемът е, че самият ЕС е в безпътица от която се опитва да излезе с патетични лозунги за превъоръжаване и заемането на достойно място на геополитическата карта на света. Достатъчен е само произволен поглед върху Урсула фон дер Лайен, за да може и най-заблудения човек да си даде сметка, че пак ни хранят с розови обещания и халюцинации за бъдещето. Тоест – протестиращите на площада не са аномалия, не са отряд от орки, финансирани отвън, не са пипало на Кремъл или хибридни войни, които да отклонят страната от правилната посока, а са гласът на големия разтревожен народ, който така и не може да открие смисъл във всичко, което се случва.
На целия този епичен фон, носителите на мъдростта, умните, красивите, небесните и възвишените, решиха, че най-големият враг на страната е…руският език. Точно така – оказа се, че преподаването на руски е онова, което разкапва обществото, срива икономиката и подкопава националния дух. Поне с такова впечатление може да остане човек, ако проследи действията на полулидера на ДБ Божидар Божанов и неговата парламентарна колежка Елисавета Белобрадова.
Божанов реши да алармира Министерството на образованието, че в страната имало хибридна атака – много училища участвали в конкурс на име „Заедно в XXI век“ в който ученици участвали със стихотворения, рисунки и песни. Фондацията, която го организирала била „проруска“, въпреки, че в съвременна България тази дума вече абсолютно нищо не означава. Проруски се наричат всички, които не споделят официалния наратив за света и прилагателното е станало толкова широко, но това няма как да смути българската интелектуална душа.
Министерството на образованието вместо да прати Божанов на майната си заради дребнотемието му, издаде заповед в която накара училищата да се въздържат от участие в този конкурс. Така де – може ли да има нещо по-опасно от стиховете и песничките? Почва се с песен и се стига до революция. Как да не алармираш властите и да не спечелиш одобрението на реститутките от жълтите павета.
Белобрадова също реши да се включи в този хор на безумието. Тя изсипа един дълъг въпрос до министъра на образованието за „задължителнето изучаване“ на руски език в училищата, а формулировките й жадуват да бъдат увековечени. Депутатката от ПП/ ДБ пита тревожно как така ще се популяризира езикът на държава, която ни е обявила за „неприятелска страна“, а горда дясна България е наложила санкции на Русия и нямала силни контакти с този Мордор на мрака. Подтекстът на въпроса е очевиден – руският език е като радиация, той е коварна лингвистична атака срещу нашите ценности и трябва да бъде изкоренен с кръв, огън, уволнения и тормоз.
Това е различно ниво на съществуване. Навремето безбожните комунисти също бяха във враждебни отношения със западния свят, но във всички училища се изучаваше френски, немски, английски, испански. Ех, да знаеха тези издачия на сатаната, че един ден на белия свят ще съществува Елисавета Белобрадова щяха да си посипят главата с пепел заради нейното гордо величие и решителност.
Атаката не спря на ниво въпроси, темата се пренесе и в пленарна зала, където ПП/ДБ и „Възраждане“ като партии-близнаци я превърнаха в политически карнавал, който изобилстваше от обиди, драми, обвинения в пиянство и всякакви други хулигански финтифлюшки.
Темата обаче е много по-сериозна и заслужава по-дълбинен анализ. Българската и руската култура са неразривно свързани заради близостта на духа и езика. Колкото и да се пъне интелигенцията от жълтите павета тя не може да пренапише историята и да изтръгне този корен от националната психика. Навремето през 1912 година Лев Троцки пристига в България като кореспондент на вестник „Киевска мисъл“, за да отразява Балканската война. Онова, което го поразява в България е, че тук хората знаят повече руски песни дори от самия него. Че българите следят дори и руските политически дебати и през тях оформят своето мислене за света. И това не е въпрос само на преклонение, той попада в една България, която осъзнава своето място в света и иска да постигне нещо в него. Крахът на националните идеали вероятно оставя своите рани в българската психика, но това, което не може да бъде изместено от там е знанието, че Русия е изключително важна страна, а руският език е прозорец към необятно знание, философия и литература.
Белобрадова и компания обаче искат да затворят тази врата. По същество това е опит за сатанизация на цяла една държава, а, по дяволите, езикът е неутрален. На руски е писал Пушкин, въпреки, че днешната българска умнокрасива мисъл като едното нищо би го изкарала путинист, защото е написал поемата „Полтава“ за сблъсъка между руснаци и шведи на територията на днешна Украйна. Можем да изкараме путинист и Достоевски с неговия развихрен християнски хуманизъм, презрял напълно картезианската рационалност на западния свят и потънал в безбрежната река на душата.
Руският език е канал за култура и различен смисъл на битието. Заради това в целият западен свят има култ към Толстой и едва ли съществува американски писател, който да не се опитвал да се съизмерва с него по мащаб на писането и проникновено разбиране на хората.
В България обаче се появиха политически комисари, които решиха, че точно тази животворна връзка трябва да бъде разрушена, обругана, забранена и изолирана. Психодесните обаче не знаят как да бъдат смели в своите нови търсения.
Не е ли време да прочистим и библиотеките от зловещата руска литература? Не е ли време да изгорим книгите на Лермонтов, Тургенев, Булгаков, а всички, които са имали наглостта да ги прочетат задължително да преминат през рехабилитация в литературното чистилище на Георги Господинов?
Лустрация и на всички учители по руски език, на всички преводачи и на хора, които знаят дори и една руска дума. Защо да не забраним и променим и и българския език заради гадното му сходство с руския. Този език вечно ни напомня за нашата близост с руснаците, а нито една ходеща съвест не може да изтърпи тази гавра с евроатлантическите ценности...
В прекрасния нов свят, освободен от оковите на езика и знанието, вероятно ще постигнем истинската политическа утопия, изразена от една абитурентка по новините тези дни. Тя нарече английският език "втори майчин". Трябва да създадем нация от бройлери, която знае английски на всяка цена. Всички останали езици са второ качество и зад тях наднича зловещия лик на Владимир Путин.
България е минавала и през по-трудни времена, но по-подли едва ли е имало. Днес пред стената за разстрел са поставени стихотворенията и песничките, но крайният резултат от такава атака ще е блатото на абсолютното безкултурие.
Инжектирането на такава тема в българското общество не е начин за неговото спасение. Точно обратното. Това е прокопаване на поредна пропаст между елити и хора, между геополитически лакеи и обикновени избиратели, които искат да видят своите истински проблеми отразени в политическата битка, а не подобен фарс. Но симптоматичното е в това, че големите теми се замитат по килима, а такъв абсурден спектакъл шества по медиите. Кой може да се разпознае в такава елементарна бурлеска? А после всякакви политически екземпляри се чудят откъде идва усещането за тревожност, което подлудява обществото и отново и отново ни вкарва в спиралата на вечно отчаяние.
В такива мигове и руснаци, и българи имат много сходна фраза.
Ама много сходна…
За ужас на Белобрадова и нейната истерична компания.
No comments:
Post a Comment