Димитър Благоев и Ернесто Че Гевара са родени на една и съща дата.
14 юни.
Че Гевара се появява на белия свят 4 години след смъртта на Дядото, но намирам за многозначително съвпадението на рождения им ден.
Благоев и Че Гевара - това са проявления на една и съща сила във вселената.
Единият е философ, икономист, парламентарист, публицист. Човек, който последователно създава българската левица и до последния си дъх се опитва да я впише в българската политическа система.
Другият е неспокоен, революционен дух, който отказва да приеме баналността на битието и търси себе си в голямата битка за промяна на света.
Това не са противоречащи си възгледи и визии.
Това е един и същи дух в различни времена.
Оптимизмът на Благоев, че капиталистическото статукво би допуснало реална реформаторска партия после стигна до неспирното бунтарство на Че Гевара, който плати със своя живот единството на идеали и действия.
Наричаха единия "съвременник на бъдещето", другият доведе бъдеще в най-изстрадалия край на планетата след като заряза възможността за кротко дребнобуржоазно съществуване.
И Благоев, и Че Гевара са фигури с които се съизмерваш, пред които се проверяваш.
И, да, единият го има по-често на тениски от другия, но двамата са онзи тип мечтатели, които наистина променят историята, оставят светлина след себе и възпламеняват умове много след тяхната смърт.
Помня как прочетох "Принос към историята на социализма в България" на Благоев като в някакъв транс, защото най-накрая намерих онзи мислител, който не се взира в историята като набор от факти, а я представя чрез блестящ политически, икономически, дори и морален анализ.
Там усетих революционера във философа.
Точно същото усещане имах по-късно, когато попаднах на "Мисля за безсмъртието на революцията" на Че Гевара, защото открих философа в революционера.
Изобщо - да живее 14 юни.
Велика дата, велики хора!
No comments:
Post a Comment