Sunday, February 15, 2026

Кошмарът „Петрохан“ и неговата политическа секта

 

Кошмарът „Петрохан“ заслепи цялото българско общество със своя ядрен взрив. Трите трупа край хижата и допълнителните три жертви, открити седмица по-късно, пометоха назад абсолютно всички политически клюки, драми, бъдещи партии, промени в Изборния кодекс, а даже и тайната сватба на Азис в чужбина. Борислав Сарафов определи случая като „Туин пийкс“, но се опасявам, че детайлите разкриват много по-страшна и мрачна картина, някакъв брутален космически хорър, направо Дейвид Линч по пет, който смазва съзнанието със своята жестокост и психарщина. Няма й да се опитвам да разплета целия случай, нито да се правя на Еркюл Поаро само по медийните публикации, но очевидно става дума за някакъв абсолютно налудничав култ, който смесва в едно будизъм, педофилия и добре въоръжени стари ергени със странни сексуални предпочитания. Цяла седмица България живя с търсенето на техния главен „лама“ Ивайло Калушев, жалостиво представян от своите фенове като запален пещерняк, човек, отдаден на опазването на природата, зелен рицар, който се опитва да замести несъществуващата държава. И понеже в казуса като фекалии в замърсена от токсични отпадъци река изплуваха политическите връзки на психарския култ с ПП/ДБ, всички десни инфлуенсъри като едно кошерно съзнание се хвърлиха да отбраняват странната дружинка от Петрохан и да се нахвърлят срещу всички, които се опитват да разберат каква точно е връзката между тези мъже и какво, по дяволите, правят няколко стари пергиша в изолирана хижа, пълна с изключително скъпа видеотехника, въоръжени до зъби и изживяващи се като рейнджъри под името „Национална агенция за контрол на защитените територии“.

Още самото име навява съмнения и мрачни мисли. Само, който не се е занимавал с това няма представа колко е трудно да накараш съда да те регистрира с такова име. То издава не просто политически протекции, а много дебели връзки с върховете на властта. А само два месеца след регистрацията на подобно сдружение, през 2022 година, тогавашния екоминистър Борислав Сандов изведнъж подписва споразумение с тази асоциация и по същество им дава контрол над огромна територия. Една банда от стари ергени, водени от будист, който се изживява като духовен учител, въоръжени до зъби и представяни като еколози, които бдят над сърничките и дръвчетата по тези земи.

Още от самото начало много опитни криминалисти изказваха подозрения, че в тройното убийство има нещо много съмнително, много странно и, че в случая са замесени съвсем различни мотиви и страсти. Това не попречи обаче на цяла кохорта от маниакални градски десни да изкарват убитите, последователно жертва на дървената мафия, наркобанди, трафиканти на хора и на какво ли още не. Появи се цял нов жанр – жалостиво есе в което произволен десен инфлуенсър се давеше в слюнки как полицията се опитвала да сатанизира жертвите вместо да търси убийците и как „кочината“ се опитвала да си замете следите. Това мнение стана така натрапчиво, че човек нямаше как да не се зачуди да не би да им го спускат централно, защото колкото повече време минаваше, толкова повече се виждаха тънките червени нишки на ПП/ДБ към местопрестъплението в Петрохан. Не е необходимо човек да е топ-криминалист, за да знае, че всяко разследване започва от профила на жертвите. Трябва да знаеш кои са жертвите, за да си наясно кой може да е техният убиец и какви са мотивите му. А дружинката от Петрохан разкри корупционно-педофилско блато и което е по-лошо – ясно посочи онези, които с години са вдигали политически чадър на тази психарщина.

На третия ден в казуса с Петрохан с двата крака скочи и столичния кмет Васил Терзиев. Той пусна в социалните мрежи мелодраматичен статус как е познавал жертвите, вярвал е в тяхната кауза и заради това им е дарявал пари. Нека обаче да върнем лентата малко назад, защото и тук се сблъскваме с космическа подлост. В средата на втория ден след убийството някой се сети да провери сайта на митичната организация Национална агенция за контрол на защитените територии. Там на видно място се виждаше, че Терзиев е сред спонсорите. Само половин час по-късно сайтът беше свален, защото някой е бързал да замита следи, но така или иначе следите остават и скриншот със спонсорството се развъртя из социалните мрежи. Едва тогава Терзиев реши да напише сълзливия си статус. А това прави емоцията в него не просто престорена, а абсолютно лицемерна. Ако на столичния кмет наистина му пукаше за жертвите от Петрохан, той още в първия ден щеше да ги ожали в текст. Той чака до третия ден (три дни) и пусна статуса си едва след като стана ясно, че е бил спонсор на странната организация и убитите в Петрохан. Три дни Терзиев се е надявал, че информацията ще остане скрита, но след като се появи реши да играе по сантименталните струни на своите политически зомбита и изкара жертвите зелени рицари, а самия себе си жертва на някой, който се водел по учебника на КГБ.

Още тогава ми беше ясно, че неговият кризисен статус няма да остарее добре. Защото дори на третия ден започнаха да изплуват с пълна сила всички психарии, които са се случвали в Петрохан и как мъжете там са били част от някакъв педофилски култ или най-малкото са били постоянни свидетели на педофилските истории на Калушев и са му съучаствали с мълчание. От мъглата на информационните бомби започна да изплува факта, че скандалите с малки момченца съпътстват Калушев от много време насам. Че има цял кръг от богати хора, които доброволно му дават децата си да им бъде възпитател, а той ги води на екзотични екскурзии в чужбина и то без родителите им. После стана ясно, че Калушев, който е изчезнал от местопрестъплението в Петрохан е заедно с млад мъж на 23 години (негов компаньон от 10 години) и 15 годишно момче. Бащата на момчето се появи по телевизията и обяви, че няма връзка с него от седем дни, защото телефонът му бил изключен, но той бил спокоен за него. Бащата бил спокоен, въпреки, че синът му е в неизвестност, представяте ли си? И само три дни по-късно, когато стана ясно, че детето е мъртво как само звучат тези думи. Но не е виновен бащата, защото край тази психобанда се оказа пълно с такива истории. Политическият момент тук е по-абсурден. Колективно цялото психодясно обяви, че това е нещо съвсем нормално. Че било напълно в реда на нещата бащата да е спокоен, защото е открил за своя син наставник, който се справя по-добре с възпитанието. Че всъщност няма нищо по-нормално от това една майка да отпише детето си от елитно столично училище и да го прати да живее в пущинака, в една хижа, заедно с въоръжени рейнджъри, които да го обучават за това как въздишките на Буда оформят вселената, а прераждането е абсолютен факт, който се случва само на посветените, които слушат върховния лама.

Всички тези десни разбирачи и гълтачи на помия тръгнаха да бранят спокойствието на бащата, въпреки, че как може да бъде спокоен човек, оставил сина си с лама, който е написал в есемес до майка си: „Този свят е един стабилен сън…“.

И тогава паяжината наистина започна да се разплита. Седмица след убийството в Петрохан, намериха Калушев и неговите двама спътници мъртви във врачанския Балкан. Започнаха да се очертават контурите на ужасяващо престъпление – ламата застрелва тримата си приятели в Петрохан, взима със себе си двама души, те се крият една седмица, а след това той ги застрелва и се самоубива. Вероятно покрай цялата драма ще излязат още детайли, които да вледенят душата и сърцето, но точно това имаме пред очите си. Един извратен култ с политически протекции, паравоенно формирование с педофилска насоченост, умнокрасива извратенящина, нормализирана от виртуалните зомбита на десницата.

В други страни всеки замесен в такъв скандал вече щеше да е подал оставка и това ще е големият цирей, който ще тормози Васил Терзиев в следващите дни. Независимо дали е знаел или не той е инвестирал в един педофилски кръг, съучаствал е със своето име и единствената цена за това е оставката и освобождаването на поста. В цяла Европа хора, които само са споменати в досиетата „Епстийн“ хвърлиха оставки, единствено у нас кметът, който е написал официално, че „вярвал в каузата“ на убитите реши да се спотайва в сенките и да чака този дейвидлинчовски спектакъл да отмине. Убийствата обаче така смразиха българската национална душа, че това ми се струва нелеп залог.

Кошмарът „Петрохан“ обаче разкри и освети патологията на жълтопаветната секта. Най-тъпите от тях се втурнаха веднага да бранят педофила. По-софистицираните минаха с анализи за превзетите органи, а най-оригиналните от тях започнаха да се давят в приказки, че още нищо не било доказано, че трябвало да се почака преди да се правят изводи. И всичко това на фона на шест трупа, единият от които на дете. Всичко това на фона на политическа паяжина, която изобличава умнокрасивитета като тумор, който задушава нормалното мислене и създава токсична среда в която виреят чудовища. 

Ето това видяхме пред себе си. 

Една абсолютна лудница в която ловуват педофили, а жълтопаветни майки им даряват децата си като в някакъв сатанински култ. 

Ето заради това ме е яд, че Дейвид Линч вече не е жив. 

Дори и той щеше да се потресе от тази история за космическа ужас, политическа подлост и чудовищно малоумие. 

 

Wednesday, February 11, 2026

Болестта на птеродактилите

 

Старите птеродактили на десницата страдат от остро и хронично венерическо заболяване на ума. Всяка година, отново и отново, като в пристъп на епилепсия с пяна на устата, те решават, че сега е момента да сменят името на площад "Александър Невски" в столицата. Това е старият изпитан мошенически номер на дясното - като си безпомощен в другите теми, когато дамоклевият меч "Петрохан" ти виси над главата, почвай битката с имена и паметници. Аргументът им е истинска поезия - Александър Невски нямал нищо с България и заради това площадът трябвало да бъде прекръстен. Нека да не се заблуждаваме - тук не виждаме никакъв реален проблем освен бруталната, патологична, болестна и кошмарна русофобия на старите птеродактили. Защото то и Роналд Рейгън няма нищо общо с България, ама сме обзавели Южния парк с негов паметник. Тръгвайки в тази посока можем да стигнем единствено до мрак и поредни разрушения. Ще каже човек, че това е единственият проблем на София, която продължава да тъне в боклуци, заседнала е в безвремието на Васил Терзиев и се дави в нерешени казуси. Винаги в такава ситуация десните като наркомани искат да си бият политически хероин и започват да стенат за Александър Невски и всякакви други паметници, които са им заклещени в гърлото. 

Абсолютни смешници, бронтозавърски кости от виновното минало...

Подобна простотия не е запазена марка за столицата, въпреки че тук тя е най-ясна, видима и болестна. От месец насам и в Пазарджик се виждат десни гърчове и патологии. Причината е взетото решение да се издигне паметник на актрисата Виолета Гиндева. За всички с оперирана памет нека да припомним - Гиндева е една от иконите на българското кино, великолепна актриса със зашеметяващо екранно присъствие. Но не е и само това. В началото на този век тя беше заместник-кмет на Пазарджик и остави своята политическа следа в управлението на града и бе запомнена като грамотен управленец с много постижения.

Но за старата комплексарска десница това не е достатъчно. Един призрак от миналото - бившия кмет на града Панайот Ляков от месец насам се опитва да опетни паметта за Гиндева и се отдава на позорно словоблудство. БСП, хвърля токсични плюнки той, имала наглостта да увековечава "измислените си герои". Това е не само политическо, но и интелектуално дъно. България за пореден път се оказва неспособна да отдаде своята почит към онези, които придвижиха нейната култура напред и останаха в паметта на страната завинаги. Само след няколко години никой няма да си спомня за Ляков, но Гиндева ще е киноикона за вечността. 

И точно тук си проличава този кошмарен демон на десницата, която иска да зачертае миналото, защото тя може да съществува единствено в държава с мъртва история, с изкоренена памет, с ампутирана чувствителност. 

И, да, не бива да подценяваме проявите на това венерическо заболяване.

Достатъчно е да погледнем оголената рана там, където беше Паметникът на съветската армия, покосен и нарязан от същите тези политически психопати, които оставят след себе си единствено разрушения.

Tuesday, February 10, 2026

Карнавалът на клоуните

 

Само в рамките на година "МЕЧ" няколко пъти удряха политическото дъно, но вчерашният им карнавал бие абсолютно всичко. Пред Илияна Йотова Радостин Василев се развилня като телевизионен проповедник и клоун с токсични слюнки започна да стреля наред: Радев си правел предизборна кампания, Илияна Йотова трябвало да подаде оставка, защото била от БСП, непроведената лустрация напълно прецакала България, изборите били бавени умишлено...

Абсолютно неконтролиран и психарски поток на съзнанието.

Всяка теза на Василев е абсолютно оборима. 

Миналото на Йотова е било пред очите на всички, но за нея за гласували над милион и половина души на втория тур на президентските избори. Василев с мъка е събрал даже една десета от този резултат. 

Това за лустрацията пък е някакъв нов филм в който се вкарал политическият лидер, но това е опасността на живото предаване, тоест на партиите за които се гласува под влияние на телевизионни емоции, а не на здрав разум.

Изобщо няма нищо по-перверзно, политически похотливо и цинично от това да използваш консултациите като начин да си правиш предизборна пропаганда. 

Защото в такива мигове си личи коя партия може да носи отговорност и коя съществува в името на това да прави риалити шоу или да раздава ритници в парламента.

От всички мозъчни експлозии на Василев в президенството се разбра, че неговата партия няма идея за излизане от тази криза, но по-лошото е, че няма представа какво да предложи на избирателите. 

И заради това им сипва още от същия гранясал буламач, който издава тотална безпомощност и безидейност.

Един от проблемите на българската публичност е, че винаги сме болни с партии, които използват президенството като начин за правене на шоу. Така беше навремето Волен Сидеров, после Марешки и кой ли още не. 

Такива самодейни упражнения не постигат нищо. 

Те не носят допълнителен вот, не увеличават резулатите, а подриват крехките български институции. 

Превръщането на политиката в карнавал не е лечение, а симптом за болест. 

Всъщност с поведението си Василев на практика занули "МЕЧ". 

Дано да го успокоява факта, че го направи зрелищно. 

Но уморените телевизионни партии обикновено се самоубиват, нали?

 

Monday, February 09, 2026

Оставка на Терзиев!

 

Досиетата "Епстийн" разтърсиха цял свят. 

В Европа заради споменаване на имена в тях предизвикаха вълна от оставки.

България остана леко встрани от този шум, но при нас имаме спешна нужда от изчистване на властта от всички, които се появиха покрай досиетата "Петрохан". 

Столичният кмет Васил Терзиев сам си призна, че е спонсор на съмнителната организация на убитите и то след като мълча два дни с надеждата, че този факт няма да изплува на бял свят. 

Тепърва ще се установява цялата истина за тази трагедия, но още отсега знаем - тези рейнджъри са не просто съмнителни, около тях има оправдани съмнения за политическа протекция, съмнително поведение и откровена педофилия. 

Точно на тези Терзиев е давал пари, а в мелодраматичния си статус по темата обяви, че е "вярвал в тяхната кауза". 

След подобна тъпотия единственият изход, който да запази здравия разум на обществото е подаването на оставка. 

Милионерът Терзиев има право да е скъсал с реалността. 

Но кметът на София няма такъв лукс и заради това той спешно трябва да освободи поста. 

Виждаме, че другите спонсори - шефът на "ВИП-секюрити", настоящ любимец на либералната преса и Саша Безуханова мълчат. 

Това е въпрос на съвест. 

Кметът на София обаче вече няма никакво право да заема този пост. 

Досиетата "Петрохан" разкриват мрака на българската политика.

Оставка!