Преди десетина дни служебният премиер Андрей Гюров се изпъчи помпозно пред медиите и обяви: "Мерките са насочени директно към българските граждани. Ще постъпят по техните сметки, без да има нужда да подават заявления, да получават ваучери и да се използват такива неща за предизборни кампании". Става дума за помощта от 20 евро, които да компенсират скока на цената на горивото. Как да не се възхитиш - правителството е обмислило механизъм, който наистина помага и не е свързан с абсурдни административни правила, които правят помощта практически неработеща...
После обаче грубата реалност се стовари като паве върху черепа на хората. Преди два дни Гюров направи завой на 180 градуса - вече се оказа, че гражданите, които досега не са работили с Агенцията за социални подпомагания все пак трябва да подават декларации. А всеки знае, че това е път към пълното детониране на помощта, защото само, който не се е сблъсквал с величествената българска бюрокрация, само той може да има илюзии за това как точно ще се дава тази помощ и през какви танталови мъки ще трябва да се мине за нейното получаване. Мярката е не просто половинчата, тя е направена умишлено мъчна и само след още десетина дни телевизиите ще са пълни с репортажи за хора, които не са получили нищо.
Гарантирано от служебното правителство.
Когато стана ясно, че геополитическото торнадо на войната няма да ни подмине и че ще се стовари и върху нас, Гюров опиянен от пиар-възможността снима кратко видео пред хартиено табло на което като на деца от детската градина обясняваше как кабинетът ще предприеме всички мерки така че никой да не усети скока и компенсациите да са налични веднага.
Видеото беше въртяно във всички новини, орда от десни инфлуенсъри сладострастно пускаше лига, че най-накрая си имаме готин премиер с ръка на пулса на хората, а днес вече сме в мъчната и трудноподвижна реалност, където нищо не е такова, каквото изглежда.
Сега десетки хора ще останат без реална помощ, а тези, които ще опитат да я получат ще бъдат разпънати на кръст от проверки следвани от нови проверки, за да може администрацията всъщност нищо да не им даде. Това е разликата между обещанията и реалността, между тик-ток политиката и баналното ежедневие.
Истината е, че държавата е страшно ефективна, когато трябва да дава помощ на едрия бизнес и този модел бе тестван многократно от ковид-пандемията насам. Но когато ситуацията опре обикновените хора да получат истински гръб, тогава всичко става мудно, бюрократично и нелепо. Те винаги плащат солената цена на това, че пиарът е превзел политиката. А той държи на красивите фрази, които никога не се осъществяват в реалността.
No comments:
Post a Comment