Агресорската война на САЩ и Израел в Близкия изток заплашват много сериозно да преподредят предизборната кампания у нас. Опитът тя да бъде заключена в познатата схема „промяна срещу статукво“ е на път да бъде взривен, защото много по-мрачния инстинкт за самосъхранение и приближаваща опасност взема връх в политическия разговор.
На фона на геополитическото земетресение назначеният кабинет се оказа абсолютно безпомощен и нелеп. Още първата му реакция беше смешна. Нека да припомним, че при първите бомбардировки правителството на Гюров свика Съвет по сигурността, но излезе от него с баналното заключение, че „пряка опасност за България няма“. Подобно твърдение трябва да бъде подредено в класацията на топ 5 на най-големите тъпотии, които някой е ръсил по време на безкрайния преход. Защото от ден номер едно, когато се видя, че режимът в Иран не само няма да рухне, напук на подлото убийство на аятолах Хаменей, стана ясно, че военните действия ще стават все по-безмилостни и яростни, а малката искра в Близкия изток винаги се превръща в огромен геополитически пожар. България е твърде близо до епицентъра на събитията, за да си позволи лукса да се дави в доктрината „няма нищо страшно“.
Трябваше да има ракета, насочена към Кипър, по-скоро към британска база там, за да може узурпаторите на власт у нас да се сетят, че трябва да реагират по друг начин, най-малкото да не приказват общи приказки на хората, а поне да се опитат да имитират загриженост. Твърде малко и твърде късно. Пожарът на войната (иронично републиканците отказват да я наричат война, а държат на термина „специална военна операция“) стигна и до България. Не под формата на ракети, а под формата на остър обществен сблъсък и поредно разделение в разтерзаното общество.
Първа жертва на този разлом стана Румен Радев. В събитие, което трябваше да бъде кулминация на неговия политически триумф, точно на 3 март, той обяви, че Иран е трябвало да се откаже от ядрената си и балистична програма, за да спре конфликта. Този коментар предизвика епична буря от реакции. Мнозина видяха в него скрит американски агент за влияние, защото българите с естественото си чувство за справедливост, масово застанаха на страната на Иран, напук на обвиненията към тях, че подкрепят ислямистки главорези. Защото тук нещата не опират до политическо поведение и разбирания, а до геополитическо коварство. Да тръгнеш да бомбардираш държавата с която преговаряш е тъжен символ за разпадащия се свят на старата хегемония. Нещо, което България отказва да види като процес, защото всякакви самоназначени експерти в социалните мрежи обявиха с тържествуващ тон как еднополюсния свят се отлага. Точно обратното е обаче – коварната агресия над Иран е символ на хегемон с огромен проблем, който вече дори не си прави труда да слага идеологическа маска и рамки, а действа като квартален хулиган в абстиненция. Всъщност агресивната империалистическа война на Израел и САЩ е символ, че светът върви към мнополюсно състояние. И който е смятал, че това ще се случи без насилие и войни, очевидно е спал в часовете по история.
Проблемът на Радев дойде от това, че неговото изявление твърде много заприлича на думите на Бойко Борисов. В цялата ситуация Борисов също видя проблем единствено и само в Иран и в нападенията на Иран над съседните държави. Нищо друго. Дори Делян Пеевски, който в други случаи е бил много краен, този път написа изключително умерена позиция, концентрирана не в насочването на пръст към Ислямската република, а към безпомощността на служебния кабинет и политическите му простотии.
Най-адекватна на настроенията на гражданите се оказа позицията на новия лидер на БСП Крум Зарков, който от Брюксел заяви твърдо, че е против войната и подкрепи позицията на испанския премиер Педро Санчес, който застана категорично против агресията срещу Иран. Вероятно този ход породи нещо, което доскоро не подозирахме, че в „Прогресивна България“ се трупа недоволство срещу БСП. То стана кристално ясно в предаването „Панорама“ в което бившият евродепутат и неформален говорител на Радев Иво Христов отказа да види в социалистите потенциален партньор в следващия парламент. Това не беше изпусната реплика, нито случаен сблъсък. Възкачването на БСП като резултат всъщност пряко вреди на „Прогресивна България“, които целят да изсмучат всички възможни гласове, за да имат повече депутати и много повече терен за въздействия в следващия парламент. Вероятно в плановете на Радев никога не е съществувала идеята, че Зарков ще оглави БСП и може да я върне от земята на мъртвите в парламента. И понеже темата за ситуацията в Близкия изток ще става все по-голяма и голяма, то определено можем да кажем, че левицата този път заби гола, а не Радев. И заради това в близката седмица отново ще видим всякакви опити основната тема на вота да бъде удавена в местните теми, защото само в тях бившият президент е припознаван като истинска алтернатива. Но когато дронове описват шеметни дъги в небето над Близкия изток е много трудно да останеш закачен само към националните теми, без да си дадеш сметка, че България не съществува в политически и морален вакуум.
И всъщност точно тази ситуация за първи път ни даде възможност да видим в малко по-голяма дълбочина новият проект, абсолютният социологически фаворит за следващите избори. Истината е, че към момента цялото общество знае твърде малко за „Прогресивна България“. Научихме кои са коалиционните партньори в които няма нищо ново, свежо и различно, а по другите кадрови въпроси имаме само неясни обещания за листи пълни с изненадващи и свежи хора, които щели да будят доверие. Това е твърде малко информация, за да може който й да е да си вади адекватни изводи. Тук обаче е по-впечатляваща патетиката, че партията иска пълно мнозинство. Разбира се, ние сме в предизборна ситуация и всякакви пиратки са позволени, но идеята за 121 депутати е катастрофален сблъсък с реалността. Защото губещи от цялата тази медийна аритметика са обикновените избиратели, които са обречени на пореден цикъл от предсрочни избори, защото, когато мечтите катастрофират, повечето партии реагират обидено и наранено. И заради това ми се струва разумно от всяка една формация да се изисква поименно да каже кои партии разглежда като потенциални партньори и с кои никога няма да се свърже на политическото хоро.
На „Прогресивна България“ тепърва й предстои да разбере, че темите за вътрешната политика никога няма да са достатъчни и, че колкото повече бомби и дронове разрушават Близкия изток, толкова повече ще трябва да изберат коя линия да следват – американската, която изисква религиозна радост от разрушенията или завръщането към стария европейски прагматичен пацифизъм, който много добре разбираше, че войната е абсолютното зло, независимо какви са причините за нея и кой с каква кауза я води.
Ако кабинетът на Гюров не бе така катастрофално некадърен и изначално провален, този системен проблем на политическата ни система, вечното геополитическо коленичене, щеше да е още по-централен в кампанията. Защото, иронично е, но точно във външната политика най-ясно лъсват политическите различия и се вижда истинското политическо разграничение – на тези, които се държат като лакеи и на онези, които следват автентична и последователна идеологическа линия.
Така България се оказа с окупирано от военни самолети гражданско летище, с министър на отбраната, който след като отчита в централата на ГЕРБ тръгва да бленува за ясно евроатлантическо мнозинство в парламента, и с външна министърка, която в името на драматичния ефект излъга пред всички, че САЩ са я информирали, че ще има атака срещу Иран, просто не й били казали кога. Проблемът е, че нито един водещ не я попита защо тогава евакуацията на българите от Близкия изток не започна по-рано, а десетки наши сънародници бяха оставени цяла седмица в капана на войната, без да знаят как ще се приберат.
Когато светът напомня за себе си е много трудно да се съсредоточим върху нашите проблеми, а вероятно усложняващата се обстановка тепърва ще става все по-мрачна и мрачна. Най-накрая не съм сигурен дали българите няма да отидат пред урните просто, за да накажат всички бастуни, които превърнаха страната в геополитически ратай на толкова вредни чужди интереси. Може би това е единственото полезно, което се случи след ужасяващата война на САЩ и Израел. Тя даде наистина възможност да се види всяка партия в нейната истинска светлина.
Войната поне това просветление дава.
Нищо друго.
No comments:
Post a Comment