Изключително неприятно.
Осем депутати от БСП станаха причина ветото на президента Илияна Йотова за ограничаването на секциите в страни извън ЕС да не мине.
И това стана въпреки изричното решение на Изпълнителното бюро за обратното.
Очаквайте сега дълги дни медиите да се занимават с този разлом в БСП, да го нищят садистично, да го лигавят в телевизионни формати с неприкрито наслаждение.
А всичко това се случва на фона на идваща предизборна кампания и заявката за промяна в БСП.
Нека да бъдем брутално честни.
Всеки народен представител има право на собствено мнение, но точно това гласуване беше ключово и се случи под микроскопа на медиите и общественото мнение.
И заради това гласуването на осемте не е просто мнение. Тяхната позиция граничи със саботажа.
Защото именно в мигове като този се доказват политически заявки, уверения и си личи кой работи за бъдещето на БСП и кой се опитва да спъне левицата преди избори, които са ключови за нейното оцеляване. Всеки един от тези осем, ако толкова не може да се примири с пречупването на съвестта си, можеше просто да не влезе в залата и да не гласува.
Изборът на обратното обаче е ритане в кокалчетата и изключително неприятна сянка, която се завръща от миналото на БСП, за да може да разяде с токсичната си атмосфера всичко, което левицата постигна след своя конгрес...
Сред социалистите упорито се разказва историята на една депутатка, която с нескрито наслаждение преди заседанието на правната комисия казва: "Сега ще видите вие!".
Този синдром е ужасен.
Кой има да вижда каквото и да е?
Избирателите на БСП, които пожелаха промяна?
Новото ръководство, което пое един потъващ кораб с надеждата да го закрепи?
Цялото общество, което е настръхнало и ядосано и чака знак, че е било чуто?
Кой и какво има да вижда?
Това ли е начинът, по който ще работи левицата оттук-нататък?
Ще го играем напук?
На "хак да ви е"?
На "на ви сега"?
Точно тази начин на работа я стопи, разнищи, омаломощи и превърна в незначителна политическа сила. Ако някой не разбира това, значи не е разбрал абсолютно нищо.
Още едно откровение.
Аз също съм от хората, които смятат, че секциите в страни извън ЕС трябва да бъдат ограничени. Заявявал съм своята позиция многократно. Същевременно обаче изключително добре разбирам нуждата от промяна на политическата линия.
В началото на този месец Крум Зарков бе избран с огромно мнозинство от делегатите на конгреса и всеки нормален човек би уважил неговото желание за промяна на този вот.
Най-малкото, защото новият председател заслужава толеранс да приложи своята политическа линия, да получи шанс за стабилизация на левицата и да даде всичко от себе си БСП да не изпадне от парламента.
Историята на партията е пълна с несъгласни с едно или друго решение депутати, които са се вслушвали в предписанията на ръководството. Защото така функционират политическите формации. Защото парламентарната дисциплина е важна, когато една партия иска да покаже различно лице. Защото, в крайна сметка, отделният народен представител е функция на своите избиратели и не може да се държи като самостоятелен електрон. Освен, ако не иска да докаже на абсолютно всички, че в БСП има външна паяжина, която е оплела душите на тези, които не се съобразиха с решението на ръководството.
Днес БСП отново отива на избори с изпитание за своята съвест и морал.
И ми е жал за всички онези, които решиха да се запишат в историята с обратното.
No comments:
Post a Comment