Зализаната олигархия си отглеждаше като ГМО Лозан Панов

Позабравеният ексминистър на правосъдието, настоящ лидер на извънпарламентарна партия, съставена основно от стипендианти на "Америка за България", съучастникът в историческия компромис Христо Иванов тези дни блесна с една програмна статия. Уви, човекът сбърка и я пусна в посещавания от 4 души месечно сайт "Терминал 3", където тя можеше да бъде открита единствено от закалени изследователи като мен, които изпитват нездрава радост да разследват душевните терзания на разтроеното психодясно и неговите психологически лабиринти. В текста си, озаглавен "За черните лебеди в държавата на главния прокурор", като един същински юридически Матросов Христо Иванов тръгва с голи гърди и грант за 1,2 милиона да брани шефа на Върховния касационен съд Лозан Панов от атаките срещу него и срещу неговата съпруга. Тук трябва да обясним нещо, защото неизкушената от интриги публика ще загуби връзката. Фразата "черен лебед" е продукт на самия Иванов. Тя изплува от едни много интересни стенограми от среща на политици, журналисти, анализатори и граждански активисти от дясното, които обсъждат потенциален кандидат за президент. Хора, които обичат да говорят за задкулисието съвсем задкулисно са се оплели в олигархичен политически разговор, защото на дискусиите присъства и фигура като Иво Прокопиев, който очевидно напоследък се изживява като политически инженер на свободна практика. Тя именно там Христо Иванов нарича жената на Панов "черен лебед" и така на практика порязва идеята Панов да бъде кандидатиран за държавен глава. Какво точно е имал предвид трябва да обясни ексминистъра? Но самият факт, че се е впрегнал да пише дълъг текст-апология на "непокорния" Лозан Панов, говори, че има вина за изкупване, а, знае ли човек, може и пари за връщане...

И така - статията на Христо Иванов е издържана в жанра на комикса. Имаме един безусловен супергерой в съдебната система. Това е Лозан Панов, който митологично е подложен на тормоз от "верните Сотиру солдати от мнозинството", които имали "груповата психология на глутница". И този светец трябвало да бъде пазен, защото "следващия път подобни хора може и да нe се намерят". Край на комикса. Донесете торбички за повръщане!

Преди миризмата на агнешки главички да се разпространи като радиация, нека да кажем няколко думи за самия Лозан Панов. Още в момента в който медиите на Иво Прокопиев започнаха да му градят житие на светец, а грантовите журналисти да споделят боговдъхновено неговата общо-взето патетична и странна реч с известната мисъл на Рузвелт: "В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено", край него се носеше аурата на политическо инженерство. Зализаната олигархия си го отглеждаше като ГМО, което да засади на мястото на очевидно далият фира Росен Плевнелиев. Във фантазията на десните олигарси именно фигури като Панов са олицетворение на оргазмичния им блян за власт. Хора в които патоса побеждава смисъла, а написаните предварително речи заместват напълно липсата на самостоятелна мисъл. По-късно стенограмите от разговорите на "дясната мисъл" ясно показват, че такъв план наистина е имало, но както винаги дребните подробности напълно са прецакали пейзажа. Панов като полуфабрикат с изтекъл срок на годност бе оставен на мястото си, за да може кликата "Капитал" да реализира през него моралистичните си съскания без никакво покритие. Неуспелият президентски продукт тези дни се появи в сутрешния блок на една телевизия и зае отново успешно ролята на жертва, която сигурно също му е била написана на някоя среща в тъмна зала. "Всеки, който прояви някаква критичност, изисква нещо от главния прокурор, да се свети името Му, е обект на медийни манипулации, лъжи. Във ВСС очаквам да ме тричат, линч – за това, че по някакъв начин съм въвел тази тема, касаеща главния прокурор", обяви трагически Панов. Тази поза обаче е върховно лицемерие, защото Панов отчаяно се опитва да си измие ръцете от отговорностите за случващото. Нещо повече той очевидно е проводник на извънпарламентарни партии и техните преки интереси в съдебната система. Което е хитър ход от тяхна страна. Понеже в периода в който някой от членовете им редовно си е пил хапчетата, те са осъзнали, че на преки избори никога няма да могат да спечелят власт, защото народът ги мрази в червата заради всички дивотии, които са стоварили върху гърба му. И именно тук се появяват митичните "агнешки главички", кадри още от управлението на Костов, бизнесмени с хищни апетити, които са засмукали идеята за съдебната власт и се опитват да я приватизират изцяло. Точно заради тази алчност и заради свръхраздутото им медийто влияние на най-бедната страна в ЕС бе внушено, че най-големият й проблем не са доходите, не е е неравенството, а величествената битка ВСС да бъде на две колегии или още някоя друга тъпотия. Това е отблясък на една битка, която се води отдавна, но напоследък става отвратително мръснишка, защото виждаме как една олигархична банда се опитва да се докопа до съдебната система, но с претенциите, че те са ангели, невинни страдалци за кауза, малки бели пухкави агънца, които блеят идилично.

Нека да обясним нещо, защото от лозанпановщини или ивопрокопиевщини може да сте получили скоротечна амнезия. Реформата в съдебната система вече победи. Това стана по времето на Филип Димитров, когато орда от седесарски калинки тръгна да разчиства съдилищата от комунисти и се настани на освободените кресла. След това при Иван Костов, когато "агнешките главички" получиха всичко, което си пожелаха реформата окончателно беше завършена. Костов дори си назначи личен избраник за главен прокурор - Никола Филчев. Негов пряк кадрови избор. Споменаваме това, защото, ако човек статии на журналисти от медиите на "Америка за България" като едното нищо може да остане с впечатление, че гадните комунисти са изсипали Филчев в прокуратурата. Трудно е да се каже какво е преживял Филчев на своето място, но вероятно по някое време е решил, че тази алчна банда, която се опитва да се домогне до пълна доминация на съдебната система трябва да бъде спряна. И тогава изведнъж се оказа, че съдебната реформа ще е като комунизма - винаги отложена за бъдещето. Олигархичният кръг на Прокопиев реши, че няма да може да съществува без паразитно присъствие в съдебната система, вечна гаранция за това, че никой няма да му разследва бизнес-активностите и приватизациите. И заради това всичките му медийни бухалки бяха впрегнати в сатанизирането на всички хора, които се опитват да се съпротивляват на блеенето на агънцата, пардон, на агнешките главички и които не искат да приемат, че някакви несамостоятелни хора ала Лозан Панов ще се опитват да узурпират моралистичния речник и да дават акъл все едно наистина са паднали от небето, а не са продукт на родните реалности. Всъщност впиването като кърлеж в съдебната система е добър начин и за системното захвърляне на страната в политическа нестабилност, което би осигурило на поредните десни проектчета шанс да се докопат до парламентарните банки. Схемата е плоска, а интригата повече от банална. Тя никога нямаше да бъде възможна без медийната отрова на "Америка за България" и капиталските напъни да смучат свежа кръв от тази тема, за да могат да държат глава над водата.

Именно този порочен кръг от зависимости от време на време изсипва в политиката фигури като Христо Иванов. Един адвокат със спрени права бе обявен за титаничен юрист, мащабен ръководител на реформата, дори бе инсталиран като министър на правосъдието, където той загуби повече време да заема пози, отколкото да свърши нещо. Фигура от същия порядък е и Лозан Панов. А на всичкото отгоре тези ГМО-ота са лесно разпознаваеми. Щом чуете дитирамби от едни точно определени медии, трябва да сте наясно, че има голяма вероятност да сте се натъкнали на субпродукт на "агнешките главички", които за замислили поредният си пърформанс. И всеки, който се опитва да каже нещо критично или реалистично веднага бива заклеймен като изверг, който иска да съсипе величествената съдебна реформа и благоденствието на кръга "Капитал".

Последните събития, опитът за пускането на медийната пералня, рециклирането на Лозан Панов и комиксовите терзания на Христо Иванов обаче са симптом, че кръжокът на "агнешките главички" напоследък се е превъзбудил и като едното нищо ще роди поредното си юридическо ГМО, което да раздава акъл по сутрешните блокове и да бъде обявено за новия рицар от светлина. Това е трикът им. Те разчитат вие да сте наистина овце, които да бъдат стригани отново и отново и да блеят доволни, докато пред очите им някой се опитва да забогатява с моралистични крясъци и с плетенето на съдебни паяжини.

Защо Русия е вечният кошмар на десните анализатори?

Един призрак броди из България - призракът на "руската намеса във вътрешните ни работи". И всички сили на грантовото ни отечество се съюзили да го борят - експрезидентът Росен Плевнелиев го громи от екрана, Иво Инджев графоманства на свободна практика, Илиян Василев с пот на чело си изкарва хонорарите, а извънпарламентарната десница бди като тайно ченге във нощта и се надява усилията й да бъдат забелязани и поне да получат покана за коктейла в американското посолство на 4 юли. Храненици на фондации и стипендианти на "Америка за България", които душат за "антидемократична пропаганда" стават и лягат с името на Кремъл на уста, а в кошмарите им Путин броди като вампир, който се опитва да изсмуче евроатлантическите ценности от тях. Изобщо, ако перифразираме култовият Ст. Л. Костов - намеса и заплаха може и да няма, но виж, борци с нея винаги ще се намерят. Защото е удобно, добре платено и безопасно.

Тези дни две политически зомбита от близкото минало - Росен Плевнелиев и Иван Костов пак изгряха на телевизионните екрани, за да се фиксират в любимата си тема. "Най-големият риск за България остава Русия", изпрепчи се Костов. В неговото мрачно видение Русия разширявала влиянието си е нас и това носело заплаха. Доказателства обаче не бяха приведени. Изобщо това е характерно за адептите на "руската намеса" - те не смятат, че трябва да доказват тезата си. Предполага се, че простият народ трябва да им вярва, защото те са носители на морала, благородствното, хуманизма и ценностите. И то въпреки нелепиците, които бълват. Защото Костов например се оплете в лабиринтите на своята мисъл. От една страна руското влияние у нас нараствало, а от друга БСП отблъснала избирателите, защото се обявила в "пряка защита на руските интереси". Значи все пак влиянието не е толкова голямо, особено, ако има хора, които се "съпротивляват" и "биват отблъснати", не е ли така?

Росен Плевнелиев, който започна да грее на екраните на телевизиите по-често от фолкпевица на турне, също реши да даде простор на митологичното си съзнание. "Четири държави", каза той, "се опитват да влияят на политиката в България". И кои са те? Дръжте се - "Русия, Турция, Македония и Сърбия". Ще оставим настрани Сърбия и Македония, защото те са сложени в уравнението единствено, за да може Плевнелиев да се направи на обективен и да избяга от образа си на професионален русофоб. Но е интересно друго. Той споменава и Турция. Това веднага предизвиква въпроси - колко пъти като президент той е алармирал за турската намеса? Има ли поне едно изявление по темата? Поне един път опитвал ли се е да насочи общественото внимание натам? Или пък беше президент, който се чувстваше по-добре в компанията на турските медии, отколкото на българските, както стана веднъж в Пловдив. Всички, които са проявили неблагоразумието да проследят политическата кариера на Плевнелиев са наясно, че за него единствено и само Русия съществуваше като заплаха и то, както винаги, съвсем недоказуема.

Споменаваме тези два примера, за да стане ясно какво точно е нивото на наратива за "руската намеса". По темата са изписани тонове словесност, но, когато човек се взре в детайлите вижда, че доказателствената част сериозно киха и кашля и изобщо я няма никаква. Преди парламентарните избори дори, в името на мита, бе впрегнат и "Уолстрийт джърнъл", където се появи статия за това, че БСП е получила секретен документ от 30 страници от Леонид Решетников. Този документ представлявал ръководство за спечелване на президентските избори. Разбира се, в статията отново нямаше нито едно доказателство. Стигна се дотам, че дори вестник "Капитал" бе принуден да признае, че в текста няма нито един убедителен аргумент. Което не попречи информацията за подобен доклад да се търкаля като снежна топка по медиите и да хвърля в тих оргазъм конспираторите на свободна практика. Още тогава беше ясно, че подобно обвинение е абсурдно. Ако Решетников наистина е в състояние да създаде успешна изборна стратегия за БСП, да им намери подходящ кандидат, да ги извади от кризата и да им даде крила, то значи специално заради него трябва да бъде измислена Нобелова награда за политика и да му бъде връчена. И интересно как стана така, че интелектуалният титан Решетников е спечелил за БСП президентските избори, а пък виж за парламентарните нещо не успя? Нима могъщите руски хакери, които според официалния мит избраха Тръмп за президент, точно в България зациклиха?

Съжалявам много за въпросите, но когато човек се занимава с легенди, питанията винаги са повече от конкретните отговори. Имало ли е случай например у нас да се появи руския външен министър, а след това цялата държава да си строшава краката да угажда на неговите политически настоявания. Защото например през 2012 година у нас на посещение дойде тогавашния държавен секретар Хилъри Клинтън, а след нейното посещение Бойко Борисов с пот на чело побърза окончателно да спре проектът за АЕЦ "Белене", който преди това защитаваше с поетична страст и геополитически ентусиазъм. 4 години по-късно благодарение на "Уикилийкс" и на публикуваните от тях имейли разбрахме за скритите механизми на американската намеса у нас. Тогавашния външен министър Николай Младенов бърза да пише имейл до Ричард Морнингстар, който по онова време е специален пратеник на Държавния департамент по въпросите на енергетиката в евразийския регион, за да му отчете, че "Белене" е спрян. Дори можете да видите йерархията. Някакъв си там външен министър на България няма право да пише пряко до Клинтън, той може единствено да информира нейния държач на папки. От имейлът на Младенов разбрахме, че именно АЕЦ "Белене" е била основна тема на разговорите, нещо, което изобщо не беше съобщено на широката публика. Но интересно - нито Костов, нито Плевнелиев говорят за американска намеса у нас. Защо ли е така?

А трябва ли да припомняме емблематичния случай с Пламен Орешарски, който след като прие делегация от четирима конгресмени от САЩ, водени от печално известният ястреб Джон Маккейн, побърза да обяви, че замразява и спира проектът "Южен поток". Това към руската намеса в българската политика ли го броим? Или няма никакво значение, че американците се бъркат в нашите икономически интереси като талибани в арабска държава?

Въпреки това обаче - "Русия е заплаха за България и тя се меси в нашите вътрешни работи". Вие представяте ли си някой да бе създал фондация "Русия за България" - какъв вой, какви заплахи за рязане на вени щяха да се вдигнат. Иначе съществуването на такава фондация, но с геополитическото коректното "Америка за България" се оказва връх на демократичната мисъл и хуманен акт за подкрепа на българската демокрация, дори и тогава, когато стипендиатите на зловещата неправителствена организация си правят партия за пряко участие в изборите.

Вероятно като доказателство за намесата на Русия трябва да тълкуваме и поставеният съвсем наскоро бюст на Роналд Рейгън в Южния парк. С какво е допринесъл Рейгън за България и дали пък не поставяме паметник на един от архитектите на голямата световна криза от 2008 година, останаха въпроси без отговор. Тук очевидно е важен лакейския жест, наведеният гръбнак, слугинският блясък в очите и психиката на верен иконом, който коленичи пред силните на деня. Твърдя убедено, че днес дори някой да поиска да сложи бюст на Елцин, алкохолната икона на либерална Русия, пак ще се намери някой десен публицист, който да види в това пълзящ путинизъм и заплаха за грантовото си съществуване.

Далеч съм от мисълта да смятам, че Русия не се е опитвала да осъществи влияние у нас - това е проблемът с великите държави, те винаги искат да се месят, но АЕЦ "Белене" беше спрян по искане на Хилъри Клинтън, "Южен поток" спрян под натиска на Маккейн, "Бургас-Александропулис" бе стопиран, за да се хареса Бойко Борисов на американците, но въпреки това пак има хора, които стават и лягат с измислената намеса на Русия у нас.

Дори Плевнелиев от висотата на своя напълно провален мандат се опита да дава оценки на Румен Радев. Той (Радев) бил премълчал намесата на Русия в изборите. Абе, братче, Радев е човек военен, с реалистични възгледи и прагматичен подход, той не може да си позволи да съзерцава абстракции и да говори небивалици. С окото на военен Радев видя истинската заплаха -циничната и арогантна намеса на Турция и стана първия държавен глава, който взе някакви мерки по темата, който остро възрази на политиката на Ердоган, защото нещата не бяха станали нетърпими. Но колкото по-очевидна бе намесата на Турция, толкова по-болезнено това се отразяваше на доста "анализатори" у нас, защото напълно разбиваше тезата им за митичната руска заплаха. И те с удвоени усилия започнаха да бълват графомания по темата, защото противното означаваше да приемат, че мястото им вече е на политическото бунище. Оказа се, че битката за суверинитет трябва да се води не толкова навън, колкото вътре в България, където кандидати за прислуга на глобалните елити се чувстват най-добре в разградена държава, в държава контролирана дори и от Ердоган, само и само, фобиите им на тема Русия да бъдат начесани. И това е проблем, защото подмяната на реалността с измислици си има име - "шизофрения". Тази величествена българската шизофрения, която не ни позволява от години да отлепим от дъното, да се опитаме да изплуваме от блатото, за да видим истинският свят край нас, а не внушеният ни, този, който са ни го създали едни интриганти, за да могат да си подсигурят добре платено съществуване. И кой е виновен за това? Как кой - руснаците, естествено. 

И тяхната митична намеса. 

Борисов 3 - новата интелектуална катастрофа

През 2014 година в опита си да ребрандират Бойко Борисов и да му измислят нов имидж, много анализатори и коментатори сътвориха една митична фигура, която нарекоха "новия Бойко". Значи старият Бойко беше лош, теснопартиен, отмъстителен, заканителен, фен на полицейските кубинки и слухтенето на политическите противници, но новия, ах, новия Бойко е обединител, държавник, балансьор, стратег, коалиционно настроен и либерално трансформиран. Страната вреше и кипеше. Умните и красивите имаха нужда от легенда, за да могат да клекнат на ГЕРБ и да почнат да получават държавни заплати. И медийната фабрика им поднесе този продукт - "Новия Бойко", коктейл от гръмокипящи лъжи и бълбукащи подмени.

Тази измислица сработи за няколко месеца и дори част от авторите на този проект май направиха грешката да повярват в него и да му се отдадат доброволно. Обединителят обаче трая от ден до пладне, Държавникът се разтроши на малки части при заема от 16 милиарда, Балансьорът се превърна в пощаджийче на Ердоган, Стратегът фалира още в първите си напъни, Коалиционно настроеният изпуши в мига в който разруши Реформаторския блок и ги прати в тежка шизофрения, а Либерално трансформираният никога не е съществувал и всеки, който се е сблъсквал с гербаджийската машина за корпоративен вот ще ви го каже веднага.

През 2017 година Бойко Борисов, който се превръща в тежко хронично заболяване на политическата система, потрети мандат, с което вероятно се записа в някакви политически статистики за рекорди. Борисов 3 обаче не се напъва да си измисли ново лустро или пикантен имидж. Коалицията на ГЕРБ и Обединените патриоти е банален съюз за разпределяне на порциите с власт и за последно усвояване на еврофондове. Парламентарните лупинги не могат да скрият това. Все е имало компромиси, но да се откажеш от всичките си идеи, както направиха патриотите, просто не е било. За сметка на това Красимир Каракачанов и Валери Симеонов осъществиха детските си мечти да се видят вицепремиери. Май това ще се окаже единственият смисъл на коалиционното упражнение, защото всички други "патриотични" кадри са си гербаджии под прикритие, а единият от тях Нено Димов, министър на околната среда, който отрича промените в климата, защото е пропазарен талибан и неолиберален джихадист, е от нещо, наречено "Институт за дясна политика". Това е НПО, което съществува с цел да обърква и промива мозъците на десните избиратели и да ги води като зомбита към крайната цел - да се гласува за ГЕРБ. Тоест, ако се опитаме да иронизираме - пред себе си имаме постмодерно явление - уж патриоти, а всъщност гербаджии. Совите не са това, което са...Не правителство, а ново издание на "Туин Пийкс".

Борисов 3 вече няма нужда от маски. Той дори се е освободил от идеята, че трябва да имитира промяна. Промяната дразни ГЕРБ. Не напразно Цветан Цветанов като парламентарен фюрер няколко пъти почна да съска срещу "самоцелните промени". ГЕРБ не обичат нещата да се променят. Промяната ги кефи само, ако се отнася до банковите им сметки. И вследствие на тази фобия се ражда един кабинет на безвремието. Защото само като видите фигурите в него ще установите, че това не е колектив, който може да произведе политика. Това е парцелиране на властта на порции, нещо като колективен пърформанс, който извира от осъзнаването, че повече парашутът никога няма да се отвори и мандалото хлопва. И може би поради тази причина виждаме в кабинета треторазрядни чиновници, които никога не сме чували да заемат политическа позиция. Те са баластът, който трябва да бъде освобождават при кризи. Пионките, които да скрият истинските вдъхновители на катастрофите.

Вече имаме достатъчно емпирична база, за да знаем, че Борисов е неспособен да завърши мандат. През 2013 година първият му кабинет се срути от власт, под напора на невиждани и до днес социални протести и под огъня на вълната от самозапалвания на отчаяни хора.

През 2016 година избирателите си харесаха президентските избори, за да изритат Борисов от власт, когато той арогантно и самоуверено заложи своята оставка за изхода от вота. Първият път мандатът беше почти четири години, вторият път 2, сами ви оставям да си направите сметката колко ще издържи новата политическа комбинация, посветена единствено на конюнктурния интерес и шашмите. Борисов 3 е кабинет с ограничен хоризонт. И политически. И идейно. И умствено дори. И това не е обида. Очевидна констатация е.

Милорад Павич има един превъзходен роман "Уникат", който като всяка книга на този гениален сърбин е игра с литературата. В "Уникат" има един сюжет в началото, а след това са разработени 100 негови краища. Всеки е различен и поетичен по своему. Борисов във всичките си издания обаче е противоположен на тази стратегия. Там всеки път имаме различен сюжет, но краят неизменно е същия и той винаги се върти около някаква форма на политическа или интелектуална катастрофа.

Защото Бойко Борисов органически е неспособен да бъде друг освен...Бойко Борисов. И заради това, уви, още отсега знаем какво бъдеще ни очаква. Защото, когато сутрешните блокове свършат, защото, когато дежурните по любов медии се изтощят, когато дори и Илияна Беновска почива, тогава хората трябва да останат насаме с хладилника си, с портфейла си и да направят аритметиката. А тя винаги е в тяхна вреда.

Заради това подобно правителство обаче постава най-важния политически въпрос - на чия страна си.

Дали си на страната на богатия костюмар, който изсъска, че "справедливостта е класово понятие" и за пореден път бе награден с поста на финансов министър или си на страната на тези, които, въпреки, че работят не получават заплати и се чудят как да изкарат месеца?

Дали си на страната на самодоволните, на тези с луксозните чанти и дрехи или на онези, които чакаха промяна и все още имат надеждата, че отечеството им не се свежда до Бойко Борисов?

 Дали си на страната на арогантните партократи, които самодоволно дават нов мандат на далаверите си или си при всички останали, които не искат да търпят безвремието и не могат да съществуват в такъв алчен политически вакуум?

Отговорете си на тези въпроси. 

Те са диагнозата на болестта "Борисов" 3.

Журналистиката не е биопродукт за стомасите на презадоволени сноби

(слово за Празника на левия печат)

Скъпи приятели, другарки и другари,

благодаря ви, че за поредна година се събирате на празника на левия печат. Вашето присъствие тук е много важно. То е от съществено значение за усилията на левите журналисти в България да покажат, че статуквото не е вечно, че системата не е непобедима, както и, че Американското посолство не е единственият център на властта у нас.

Тази година празникът е под надслов "За свобода на словото". Докъде само се докарахме - да се борим за нещо, което мислехме за извоювано един път завинаги. Това, уви, се оказа илюзия.

Днес битката за свобода на словото е еднакво важна с битката за достоен труд, нормално заплащане и българско производство. Защото на власт се връща Любителят на сутрешните блокове, който в ранните си години като премиер изпитваше върховно удоволствие от това да звъни в телевизиите, за да кряска на всеки, който има различно мнение, а после мина на по-префинен начин на цензура - с директен натиск върху медиите, с есемеси към репортерите, да за си купи тяхната любов и безусловно подчинение. Заради това днес живеем в такива изкривена реалност - по телевизиите виждаме рязане на лентички и никога хората, които не получават заплати. Слушаме мъдри мисли за далаверата със санирането, но не и какво правят родителите, които не могат да купят учебници на децата си. Гледаме как гербаджийските всичколози и социолози обясняват за харизмата на Генерала, но не и защо криха за урана във водата на Хасково, защо доходите са толкова ниски и защо цената на тока скочи така, че да изкара хората по улиците.

Свобода на словото ли е да скриеш премиера и вицепремиерите от блиц контрол, както и да запокитиш парламентарния контрол в БНТ 2? А те го направиха. Без да им мигне окото.

В предизборната кампания тия същите много се възмущаваха от това, че някой бил говорил срещу демокрацията, но в момента, в който взеха властта, потъпкаха същата тази демокрация с парламентарно презрение. А техните придворни журналисти си мълчат добре нахранени. Очевидно те вече нямат проблем с разстрела на демокрацията.

А междувременно България продължава да пада в класациите за свобода на словото и е последна в Европейския съюз по този показател. Няма как да е иначе. На хоризонта като древно зло се задава власт, която се страхува от свободата на словото, ненавижда прозрачността и се опитва да се окопае в корупционните сенки и в задкулисието на своята очевидна некадърност. Тази черна империя на кубинките в журналистиката си въобрази, че е вечна. Но пукнатините в нея вече са налице - най-накрая почнаха да излизат скандалите за редакторки, които са прикривали далаверите на кметове на ГЕРБ. Но това е само началото. Тепърва ни предстои да разберем докрай истината за това как активистите на Бойко Борисов, а и самият той дирижират медийната любов и изпиляват зъбите на свободното слово.

В тази ситуация и самата журналистика заприлича на цирк. Основни стойности на професията бяха заметени под килима и днес вече живеем в кошмар - в българската журналистика интригата е подменила информацията, скандалът е заменил анализа, най-много се цени сензационността, а не достоверността. Гръмките заглавия обаче не са изява на демокрацията, а по-скоро димна завеса, която да скрие факта, че нея вече я няма. Жълтината не е симптом за свобода на словото, а за негова хронична болест. Това е една от големите подмени по време на прехода и лявата журналистика остана последното островче, което да се съпротивлява на тази интелектуална деградация.

Скъпи приятели,

не бива да забравяме, че има и друга подмяна. А виж за нея никой не говори. Става дума за процес, който можем да наречем "подмяната на умните и красивите". Защото има една група журналисти, които са първи, когато трябва да дават мнение за свободата на словото, вечно реват, че някой ги гледа накриво, но в края на деня повечето от тях се оказват изпълнители на елементарни политически поръчки. Обикновено платени от "Америка за България".

Те са тези, които тласкат българската журналистика в една неприсъща за нея, антисоциална поза. Все едно да пишеш за социалните проблеми на хората е вид популизъм. Тази подмяна се опитва да превърне журналистиката в нещо като биопродукт за стомасите на презадоволени сноби. Това жълтопавиране на журналистиката е част от друг процес на деградация. И не забравяйте, че хора от същия този кръг само преди няколко седмици извадиха на бял свят един доклад, в който малките островчета на свободното слово у нас бяха наречени "разпространители на антидемократична пропаганда".

Виждате ли за какво говорим? Ако имаш различно мнение - те са готови да те качат на клада. Ако не споделяш ентусиазма на техните геополитически поклони и си убеден, че е възможен друг свят - те те сочат с пръст заклеймяващо. Това са другите цензори в нашето общество. В други времена сигурно щяха да отварят концлагери и да палят книги. Но засега основно се задоволяват с доклади.

Засега...

Противоотрова срещу това може да бъде единствено лявата журналистика. Защото нейният истински смисъл и безсмъртна мисия е да стоиш в опозиция на водещите моди и лустросаните реалности.

Някой трябва да дава глас на безгласните.

Някой трябва да коментира пренебрегнатите новини, да даде думата на пренебрегнатите хора, да осветли пренебрегнатите събития. Точно тези събития, които не са поднесени на вниманието на публиката, защото някой политкоректен редактор е решил, че те не се вписват в хармонията на света, изпълнен с евроатлантически ценности. 

Преди много години Георги Кирков бе изказал точно това като свое кредо. Неговите думи вълнуват и до днес - "За нищо на тоя свят аз не бих се съгласил, о мои скромни и прости герои, да ви заменя с бъбривите нищожества на земята...".

Точно това го прави толкова велик и днес – той никога не прие диктатурата на бъбривите нищожества.

Няма да го направим и ние.

Честит празник!

Александър Симов, БСП: Очаква ни антисоциално управление

Народният представител от ПГ на „БСП за България“, член на Изпълнителното бюро на партията и журналист Александър Симов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 1 май Ден на труда и международната работническа солидарност и празник на левия печат в България.

- Г-н Симов, на 1 май отбелязваме Денят на труда и международната работническа солидарност, смятате ли, че е защитен трудът на хората в България днес?

- За съжаление трудът на хората по никакъв начин не е защитен. Работниците са оставени да се оправят сами в една изключително трудна и много зловеща обстановка. Самият факт, че в България, в 21 век, имаме проблем с неизплатени заплати в продължение на шест месеца, година, даже две - означава, че работникът не е приоритет на нито една политика. Фактът, че самият работодател може да не дава заплати и от това да не следва нищо за него, също означава, че трудът не е защитен по никакъв начин. Той не е приоритетен, хората нямат елементарна социална защита. Единственият случай, когато се сблъскваме с този проблем е, когато четем поредната новина за затрупани в някоя мина работници , защото собственикът е спестил от средства за безопасност. Опасявам се, че от ден на ден все повече стихотворенията, които са писали Смирненски и поети от неговия ранг за черния робски труд, се оказват на практика в нашето съвременно ежедневие. Считам това за абсолютно ненормално.

- Тази година първомайското-митинг шествие на БСП е под мотото „За справедливо заплащане на труда! За българско производство!“, какви законопроекти подготвяте от ПГ на „БСП за България“ в полза на трудещите се?

- Българското производство е сърцевината на нашата платформа. Основната идея, която трябваше да зададе малко икономическа мощ на България, да припали двигателите на икономиката - беше за защита на българското производство. Да бъдат накарани големите например търговски вериги да продават основно български продукти. Да бъдат накарани големите например търговски вериги да продават основно български продукти. Не е нормално да влезеш в магазина, в който се предлагат полски ябълки, македонски домати, гръцки лук, да не намериш български картофи, тъй като производителите им се отчайват от ниските цени на прекупвачите и предпочитат да ги изхвърлят в реките или на бунището, тъй като нямат изгода от тяхното продаване. Ще депозираме законопроект за допълнение към Закона за храните за защита на българското производство. Това ще бъде знак, че от БСП не се отказваме от предизборните си обещания и ще работим в полза на това, което сме заявявали. Колкото до другите инициативи в полза на работещите, по предложение на БСП, парламентът прие да има Анкетна комисия, която да разследва, да проучва всички случаи на неизплатени заплати на работници и да се вземат спешни законодателни мерки в това отношение. Не стига, че доходите са малки, не стига, че България е най-бедната страна в ЕС и продължава да бъде такава с години, ами и хората не си получават парите. За каква социална сигурност можем да говорим, за каква сигурност изобщо? Тази Анкетна комисия бе приета, което показва, че БСП започва още от първите дни и седмици на парламента да изпълнява своите обещания и да се бори за тях.

- Ще бъде ли социално чувствително следващото управление на страната, какъв е вашият коментар за политиките на бъдещото правителство по отношение на работещите хора?

- Опасявам се, че следващото управление ще бъде антисоциално във всеки един аспект на тази дума. Нека да ви припомня какво каза само преди няколко седмици Владислав Горанов. Той каза, че справедливостта е класово понятие, т.е. не е необходимо тя да бъде постигната на всяка цена. Класово понятие ще рече, че Владислав Горанов и други такива като него, ясно се изживяват като част от някакъв икономически елит, от класата на богатите и считат, че справедливостта е някакво мрънкане на бедните и то трябва да бъде пренебрегнато. Не мисля, че огрубявам това, което ни каза той с едно изречение. В този смисъл каква социална политика и насоченост да очакваш от хора с подобно мислене и отношение? Свидетели сме на едно управление, което ще потъпче всичките си обещания и няма да предложи нищо на работещите хора и на уязвимите социални групи. Само като пример ще дам, че Патриотите, които година и половина развиваха своя социален профил с хубавата си идея минималната пенсия да стане 300 лв., когато „помирисаха“ властта, когато предусетиха пред себе си хоризонта на министерските кресла, се съгласиха тя да бъде само 200 лв. и потъпкаха обещанията си. Оттук нататък от подобно управление не може да очакваш нищо смислено.

- 1 май е празник на левия печат в България, какъв е интересът на българите към него и каква е тенденцията в последните години?

- Лявата журналистика извоюва своето място и започна да става все по-интересна и да дава една друга, различна гледна точка от това, което се случва в България. В първите години на Прехода имаше поле за партиен печат, за политическа журналистика. Получиха се остри сблъсъци. После по-комерсиалната журналистика измести тази тенденция и известно време живеехме с илюзията, че политическата едва ли не трябва да бъде поставена на второ място. Сега, когато геополитическата буря разтърсва света, се вижда, че лявата журналистика има своето изключително място в българското общество. През левите журналисти, през левия печат, хората могат да се запознаят с алтернативни гледни точки за това, което става не само в България, но и това, което става в света.

Пикът на това, че има нужда от друго критично мислене беше през 2013 г., когато започна онзи пърформанс, наречен „Революция на умните и красивите“ и когато стана ясно, че една част от българското общество се опитва да узурпира моралното говорене. Едва ли не, че има една единствена гледна точка и само тя е актуалната и съвременната. Именно тогава се оформи една критична група от журналисти, имената, на които знаят повечето българи. Те дадоха съпротива на подобно нещо и оттогава имаме един нов възход на лявата журналистика и на новия печат. Той намира нови читатели, успява да стигне до нови аудитории, до млади хора и това е процес, който ще наблюдавам с интерес в близките години.

- Мотото на празника на левия печат е „За свободата на словото!“, застрашена ли е тя според Вас?

- Изключително застрашена е. Тук свободата на словото е притисната от две посоки. Задаващото се управление се опитва да потъпче медиите и да накара българите да не се интересуват от това, което се случва. Пресен пример за това е, че новите управляващи и бъдещето мнозинство изместиха по БНТ 2 парламентарният контрол, който 27 години беше даван по Канал 1. БНТ 2 е телевизия, известна с това, че не се гледа почти от никого. Тук вече говорим за отношение, за опит да се скрие информацията, политическият процес да бъде изместен някъде в ъгъла, да могат да се вършат безобразия далече от очите на публиката. Премиер ще стане човек, който навремето още в първия си мандат реши да пише писмо на главните редактори на медиите, за да ги пита дали някога ги е цензурирал. Това си е висша форма на политически натиск и на извиване на ръце. В сегашната ситуация имаме и една друга линия на атака срещу свободното слово. Само преди няколко седмици някаква фондацийка, щедро финансирана от друга отвъд Океана, изведнъж извади някакво проучване за антидемократичната пропаганда у нас, в която бяха изследвани основно и само леви издания. Тези хора извадиха един фашистки доклад, пълен с цензурни елементи. Те изкараха правото на друго мнение антидемократична пропаганда. Това е много перфиден, циничен начин да се опиташ да задушиш свободното мислене и мнение у нас. Свободата на словото днес е ценност, която трябва да бъде отстоявана от много страни и това е другият голям смисъл на лявата преса.

- Какво ще пожелаете на всички трудещи се хора в България по повод 1 май?

- Искам да им пожелая да не губят своята надежда, че една друга България е възможна. Сега ще ни се наложи да живеем сигурно една година в управление, което ще потъне в лъжи, интриги и в измами, но съм убеден, че тази друга България от ден на ден става все по-възможна. Когато хората се обединят, открият своето съвместно недоволство, могат да извършат чудеса. Пожелавам на всички трудещи се у нас, да не униват. Възможно е да има социална България и тя ще бъде осъществена.