Президентската кампания май няма да е екшън, а чиста комедия

 

Кампанията за президентските избори още не е започнала официално, а в нея вече си личи българската специфика – тези, най-моралните, най-чистите, най-големите носители на политическа светлина, рицарите на евроатлантическите ценности, побързаха да извадят с мазните си пръсти първия компромат срещу Илияна Йотова. И задействаха тролската си фабрика на пълни обороти. Случката е следната: през 2022 година Илияна Йотова подписва указ за помилване на Огнян Атанасов заради изключително влошено здравословно състояние. ПП и ДБ се хвърлиха на амбразурата да искат тя да се оттегли от състезанието – било неморално кандидат за президент, пощадил „Петричкия Ескобар“ да участва в надпреварата. Всички възможни фалшиви профили в социалните мрежи бяха задействани да бълват отрова, мемета, карикатури, злостни мнения, колажи. Това е модерната инфраструктура на компроматите. Те се пускат политически в употреба и се дават на армиите от орки, които да бесуват диво, да палят клади, да реват в тъмната политическа нощ и да пръскат токсични слюнки във виртуалния мрак.

Както при всеки компромат обаче и тук се появиха известни пукнатини във версията за Йотова, която собственоръчно и само по своя воля дарява свобода на наркодилър. Оказа се, че комисия, назначена от министърката на правосъдието по време на кабинета Кирил Петков Надежда Йорданова, е дала становище за помилване. Йотова просто се съобразява с тяхното становище, нищо повече. А най-накрая се разбра, че всъщност компроматът е изваден в знак на политическо отчаяние, защото стана ясно, че след дълги месеци на забавяне МВР най-накрая ще огласи всички подробности по кошмарната афера „Петрохан“, където психодясното е забъркано с двата крака и ръцете им са оцапани в кал и кръв.

И понеже лагерът на тик-ток звездите Гюров/Кандев видя, че не може да хване ръка с клипчета, които са генерирани с ИИ, реши да заложи на най-стария номер на света – патологичната русофобия, старата въдица за лов на десни избирател, които подобно на кучето на Павлов започват да отделят слюнка на ключови думи, лаят по команда и знаят да пишат едно и също, когато се отнася до Москва.

Повод за новите изстъпления станаха поредните взривове в склад за боеприпаси и отново на фирмата „Емко“ на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Десните костюмари веднага се появиха на екран с угрижени лица, мрачни погледи и поискаха Йотова да свика моментално КСНС, защото руските хибридни операции много зачестили у нас. Кандидатът за президент Андрей Гюров също поръча на пиарите си да му напишат статус в този дух, с патетичните изречения, че тук въпросът вече опирал до държавността.

Признавам си – аз съм от мазохистите, които обръщат внимание на това, което говори десницата. Знам, знам, трябва да се лекувам, но е по-силно от мене. И отчаяно се опитвах да проумея тяхната версия за това какво се случва в България в момента. След много опити за логично осмиляне и свръхконсумация на десни инфлуенсъри мога да се опитам да ви оформя тяхната версия. Но предупреждавам – това е теория, сравнима с теорията за плоската земя, чийто фенове вярват, не само, че Земята е плоска и гравитация няма, а и че слънцето е просто фенер, окачен високо над главите ни, който господарите на света държат там, за да не ни дадат да видим истината.

И така – на 19 април в България изборите бяха спечелени от…Путин. Той коварна изчака добрите сили да се счепкат в мръсна пехливанска битка за влияние и цепене на парламентарни групи и се уреди с цели 131 депутати. Очевидно някъде по пътя той изрично е заръчал на народните представители от ПБ да се борят за връщането на СССР, повторен строеж на комунизма и за връщането на политическия отдел в МВР, който стрижеше до голо брадите на дисидентите. Така митичното Чудовище от Кремъл си спечели в България своя територия в ЕС и НАТО, която да използва като хъб за износ на хибридна война към западните демокрации. Ни повече, ни по-малко.

И точно тук някъде логиката кастрофира като джип на надрусана мутра по българска магистрала. Ако Путин е положил толкова усилия да си инсталира марионетен режим у нас, защото му е постоянно да прави саботажи или да пуска дронове над нашата територия. Ако си се уредил с твоя власт и марионетки, ще правиш точното обратното – те трябва да изглеждат като прилични евроатлантици с пламък в очите, които сериозно борят руската заплаха. Така де – един ден, ако политическата конюнктура се смени и отварят тайните досиета, няма да се учудя, ако Иво Инджев е поне полковник от ГРУ. Всяка негова статия прави толкова хора русофили, че Кремъл не може да има по-специален агент за влияние от него. Поживем, увидем…

Същото е и с взривените складове на „Емко“. За последния склад с удивление публиката научи, че е имал точно двама охранители. Очевидно дори и собственикът не вярва във версията, че е с мишена на гърба и от Кремъл, защото, ако вярваше поне би трябвало да е учетворил, а защо не и одесетворил охраната. Двама охранители издават не просто небрежност, те буквално пукат балона на версията, че това е някакъв руски саботаж. Да не говорим, че едва ли има грамотно разузнаване по света, които отново и отново саботира складовете на една-единствена фирма, при това без да е нито най-голямата, нито най-мощната в България. Аферата със взривовете е всичко друго, но не и геополитическа хибридна атака. И психодесницата всъщност извършва престъпление като се опитва да  насочи нещата натам. Защото, ако утре органите установят съвсем различни мотиви,  съвсем различна логика на това, което е станало, една част от обществото няма да бъде убедена в това. Защото десницата се нуждае от „руската заплаха“, както наркоман се нуждае от фентанил. Без нея тя не може да функционира политически и не знае дори какво нормално послание да произведе. Ето за такива неща говорим, когато говорим за кампания по български. И виждаме как вече се оформя скелета на това, което десницата се опитва да постигне на тези избори – не победа, а окончателна истеризация на своя електорат, превръщането му в геополитическо стадо, защото очевидно вотът ще мине през тяхната основна тревога, че те вече не са законодател на политическия дневен ред на страната. Всъщност този политически разпад на старата десница е причината да посегнат към компроматите и Русия, изпитан инстинкт, който е проработвал няколко пъти, но точно в този момент е крачка в бездната. Защото е достатъчно само човек да се замисли малко по-дълго за тяхната версия на света, за да види, че тя има повече бримки от чорапогащник на крайпътна проститутка.

Така или иначе обаче направиха сериозна грешка с ранното пускане на мръсотиите в употреба. Естеството на политическата реалност у нас винаги е било, че който вади нож умира от изстрел с базука.

Да не говорим колко е смешен последният елемент от тяхната кампания. За това как, видите ли, новата власт преследва свободните журналисти и им взима предаванията. Повод за това стана обявеното от БНТ съобщение, че Георги Ангелов повече няма да води „История БГ“. Той орева света в мелодраматичен статус, ПП и ДБ тръгнаха да искат СЕМ да им дава обяснения, а десните инфлуенсъри изврещяха като маймуни в зоопарк.

Истината и тук е много различна. От години Ангелов бе превърнал предаването в територия за политическа пропаганда и не допусна нито за миг различна гледна точка по процесите. Защото всички тези велики звезди на свободното слово са свикнали да бъдат политически храненици – да им поднасят предавания, хонорари и всичко останало на тепсия. И всъщност опитът на БНТ да се опита да промени това закостеняло змийско гнездо е едно от добрите неща, които се случват у нас. Да не говорим колко е смешно да се реве за цензура от хора, които буквално не слизат от екран и са задръстили всяка тема със своето присъствие.

А кампанията дори още не е почнала. Но пред очите ни се оформя грандиозно и епично кино. Към момента обаче десните се провалиха в основната си задача – да изкарат Йотова от нерви и да я притиснат до стената да дава обяснения до безкрай. И тук всъщност се очертава голямото състезание на тези избори – политикът с опит и биография срещу анимационните герои, които още не знаят къде са. 

Мислехме, че ще гледаме велик екшън с много патаклама. 

Бъркахме. 

Жанрът се очертава като комедия. 

 

 

Фалшивите десни вопли за кирилицата

 

 

С известно закъснение разбрах каква поредна величествена драма разтърсва десните редици. В либералната преса прочетох, че за това как Илияна Йотова била притоплила фалшива новина с 20 годишна давност - че някой иска да се откажем от кирилицата. Те (десните СМИ) връщат лентата назад почти до динозаврите, тоест до президенстването на Петър Стоянов и се хвърлят на амбразурата да защитават светлата му сянка и доста постно наследство. Той никога не бил казвал, че трябва да се отказваме от кирилицата. И тук следват едни драми, вопли и стонове. Те - десните - били стожери на националната идентичност. Те били горди с кирилицата. 

Отбранявали я. 

Защитавали я. 

Величествено!

Да, Петър Стоянов никога не е казвал, че трябва да се отървем от кирилицата.

Той прави нещо много по-подло и порочно. Обявява - без някой изобщо да го е ръчкал през 2001 година - че "идеята за въвеждането и на латиницата в България, успоредно с кирилицата, предстои да се обсъжда много в българското общество..."

Само вижте за какъв визионер говорим. Никакъв такъв дебат не е имало и няма как да има в българското общество. Четвърт век оттогава и дори наченки на подобна дискусия няма, защото това е пълна глупост и катастрофа на духа.

Всъщност именно в това се състои подлостта на подхвърлената идея - да има паралелно изписване, съвсем официално, и на латиница.

То е ясно, че никой не пуска психарските идеи в пълния им блясък веднага.

Винаги се започва отдалече. Например като дадеш орден на проф. Ото Кронщайнер, който официално бе радетел на тази идея.

През годините единствено и само ДУМА внимателно, съвестно и в дълбочина е разсъждавала върху този позорен акт, както и върху всички подмолни опити кирилицата да бъде захвърлена в мазето на историята.

Ако човек потърси в мрежата днес ще види само десни сополи за това какъв приятел на България бил Кронщайнер и как бил несправедливо обруган.

Много интересно - дали научната общност в Австрия би приела идеята да започнат дебат за паралелното въвеждане на кирилицата.

Все пак темата е важна, не ги караме да се отказват от латиницата, но смятаме, че такава дискусия ще е ползотворна за австрийското общество.

Всъщност Илияна Йотова има всички основания да бие камбаната за това.

Темата за паралелното въвеждане на латиницата вероятно нямаше да е толкова скандална и с ефекта на ядрена бомба, ако говорехме за друга държава.

Но азбуката е в основата на българското просвещение, а България утвърждава себе си по тази начин.

Буквите не са просто средство за комуникация, те са идентичност.

И, да, тази идентичност и до днес е като киселина в стомаха на определени полититически, пардон, петрохански общности.

Не говорим за никакъв фейк.

Говорим за времето на късния костовизъм, когато десницата си мислеше, че е взела властта за четири мандата напред и Стоянов халюцинираше за голям дебат за паралелното въвеждане на латиницата...И, да, кирилицата трябва да бъде отбранявана от такива хора. Защото те съществуват. Отпечатъците им по местопрестъплението също. 

Те така и не успяха да ги изтрият.

 

Истинската хибридна заплаха

 

Има нещо ужасно смазващо и безнадеждно в българската действителност. В годините на безвремието държавата не просто загуби своите морални и институционални контури, а хаосът доведе до тотална депрофесионализация на абсолютно всичко у нас. И това е причината да няма нито един български гражданин, бил той смазващо богат или беден, който да изпитва някаква степен на сигурност.

Типичен пример за това е случаят с поредният взривен склад на фирма "ЕМКО" на скандално известният търговец Емилиян Гебрев. След новия инцидент се оказа, че складът му за боеприпаси в габровско село е имал цифром и словом...двама охранители. Пенсионери.

Нека да повторим отново - двама. Говорим за фирма, която е нашумяла от години, а от няколко месеца насам е в окото на бурята от политически скандали, защото заради инцидентите край нея се заговори за руски хибридни и разузнавателни саботажи на българска територия. И сега си представете - собственикът на фирмата или изобщо не вярва, че Кремъл го е взел на мушка, защото иначе би ли оставил само двама охраняващи, или в тази държава вече всичко е на разсипия. Защото в едно от своите изявления Гебрев каза, че този му склад редовно е бил проверяван от МВР и някой велик експерт от ведомството се е разписвал, отново и отново, че двама охранители са достатъчни. Изобщо имаме някакво смазващо ниво на некомпетентност, което е обхванало като ракови разсейки цялата държава. И тук въпросът съвсем не опира до руската заплаха (самият Гебрев много внимателно и на пръсти заобиколи тази тема), а до чисто българската небрежност. Двама охранители на склад за боеприпаси. Това може да влезе във всяка енциклопедия на големите глупости по света. Всяка дискотека има по-голяма охрана, по дяволите. А тук говорим за склад, който може да бъде обект дори и на външна атака, ако вземем предвид напрегната геополитическа обстановка край нас.

Тази депрофесионализация на държавата е много по-опасна от всеки външен тероризъм или хибридна заплаха. Тя е нещо, което смазва дори и крехката надежда, че нещо може да се възроди от пепелта на прехода и да потърси път към различно бъдеще. Ето това се случи и с пресконференцията по случая "Петрохан" в понеделник. Един случай с абсолютно ясни изводи бе превърнат в някаква игра на морални обвинения, в театрален спектакъл с размахани пръсти. Резултатът не е повече яснота. Точно обратното. Резултатът е, че двата лагера стават все по-нетърпими един към друг, че никой не се опита да попие или да вникне в истината. Така държавата, която трябва да е последна инстанция, да е говорител на истината, всъщност сама се погребва в пясъците на недоворието. Защото в нея вече никой не знае какво да прави. 

Всичко е един огромен бял шум и нищо отвъд него. 

Смазващо.

 

В здравеопазването виждаме само хаос, а не реформа

 

Реформата „Ивкова“ централизира една система, която е доказала, че не можа да работи ефективно при този модел и цената за това скоро ще я плащаме всички ние

 

 

Потънали в усещането за предстояща президентска кампания, нови обществени сблъсъци и поредните медийни интриги, много български граждани оставят пред погледа им да мине това, че здравната министърка Катя Ивкова запретна ръкави и анонсира голяма реформа в своето ведомство. Понеже здравната сфера е специфична, много малко са хората, които са в състояние да оценят какво точно се случва, а до нас проблемите стигат под формата на новини, че тя уволни единият си заместник, другият сам хвърли оставка, много шефове на дирекции си тръгнаха от МЗ, а в битката по стълбите на ведомството се изтърколи и главата на главния държавен здравен инспектор Ангел Кунчев. Първоначално той уж си тръгна без скандал, а само с уточняваше бележки, но после медийните стрели между него и Ивкова заприличиха на оръдейна канонада. И заради това си струва да отвърнем поглед от баналните ежедневни интриги и да видим какво ври и кипи във вещерския котел на здравата реформа. Защото рано или късно изпаренията от него ще стигнат до всички нас, но ще бъде твърде късно.

Основните промени, които Ивкова е замислила са доста интересни. Двайсет и осемте регионални здравни инспекции - тези, които следят водата, храната, обектите и епидемиите по места – вече ще престанат да бъдат самостоятелни институции. Те стават поделения на здравното министерство и ще се управляват от София. Решенията, които досега подписваха двайсет и осемте директори, ще ги подписва министърът или упълномощено от него лице. Инспекциите остават на място, но вече няма да са орган, който решава.

Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, който решава колко струват лекарствата и кои от тях плаща Здравната каса, се закрива като отделна институция и работата му минава в дирекция на министерството.  Националният център по радиобиология и радиационна защита, който се занимава с радиацията и облъчването, се влива в Националния център по обществено здраве и анализи. Обединеното ще се нарича Национален център по обществено здраве и радиационна защита.

Всичко това е опаковано в красивата фраза „оптимизиране на администрацията“. Това е добре замислено. Подобни формулировки удрят в сърцето изстрадалия българин и той си мисли, че дошъл министър със здрава ръка, който ще постави всички по местата им.

Какво означава това действителност и наистина ли това е реформата, от която системата се нуждае? Мотивите, внесени от МЗ казват, че се съкращават 440 места и че „основната част" от тях са незаети. Основният закон, който се изменя е Законът за здравето; но се изменят и 29 други закона — от Закона за водите и Закона за храните до Закона за обществените поръчки и Закона за устройство на територията. И е даден само 14 дневен срок за съгласуване.

Какво се променя по същество?

Компетентността по всички индивидуални административни актове - от хигиенните заключения за аптеки до наказателните постановления - Решенията по цени и по Позитивния лекарствен списък се издават от министъра или заместник-министър, еднолично. Заповедите по противоепидемичните мерки минават при главния държавен здравен инспектор.

Това по същество създава едно свръхцентрализирано министерство. Една тромава институция, която ще натежи от бюрокрация и на практика не само няма да се реформира, а ще затъне в блатото на всички безкрайни процедури.

Интересното е, че реформата „Ивкова“ се опитва да закрие една добре работеща и прозрачна институция като Нацоналния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. И тук се налага да обясним малко скучна материя, но тя в крайна сметка опира до джоба и здравето на всеки български гражданин.

Досега решенията, касаещи цените и реимбурсния статус на лекарствата се вземаха от колегиален орган (Съвета), състоящ се от 7 члена – юристи, фармацевти, икономисти и лекари, които вземаха прозрачни решения в резултат на гласуване, като всеки отказ е записан в протокол. Състоянието на преписките може да се провери онлайн. На практика това е най-прозрачно работешата институция в лекарствената политика. Тя беше създадена през 2013 г. защото когато процесите по ценообразуване и вземане на решения относно реимбурсния статус на лекарствата бяха в МЗ, бе отчетено значително забавяне на процедурите и влошаване на достъпа до лекарства за българските граждани. Тогава се реши, че ако тези процеси останат в МЗ забавянията ще продължат. Самата битка за създаването на този орган е достойна за холивудска съдебна драма и то завършила с хепиенд.

Сега обаче МЗ иска да разруши успешните практики на Съвета, признати като такива дори в международен план. Една бърза справка показва, че  Съветът има и 47 научни публикации и над 300 цитирания. За обикновена администрация това е доста необичайно. И заради това още по-странно изглеждат действията на Ивкова. Пред БНТ тя посочи като причина за „реформата“  на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти проблемът с паралелния износ на лекарства, който според нея показвал, че работата на съвета, не била достатъчно добра, след като има дефицит. Съветът обаче няма компетентност в тази верига. Паралелният износ се урежда по чл. 217б от Закона за лекарствените продукти, уведомленията отиват в Изпълнителната агенция по лекарствата, тя следи наличностите, а заповедта за забрана се издава от министъра. Същото важи и ако говорим за внос — и там компетентният орган е агенцията, не съветът. След закриването му заповедите ще се издават по същия начин, от същото лице, в същите срокове. Тоест закрива се орган заради проблем, който той нито създава, нито може да реши, и чието решаване не се променя с нищо.

Ивкова е единственият министър в новата история на лекарствената политика в България, който не може да работи с повечето директори от дирекциите (повечето от половината са уволнени или напуснали). Обичайно е министърът да подбере екипа си от зам. министри и главен секретар, но такова обезглавяване миннистерството не помни. Двама от зам.министрите също отказаха да бъдат част от тази “реформа”. Разбира се, има временно изпълняващи длъжностите по всички дирекции, но така ли се подготвя една администрация за пълноценна и полезна реформа, която трябва да премине без сътресения, защото от нея зависи най-важното – осигуряването на лекарствата, необходими за лечение, профилактика и изследвания? Някой зададе ли този въпрос на министър Ивкова? Има ли административен капацитет министерството да изнесе тази реформа и последствията от нея? Когато хората, които вършат работата, едновременно спрат да вярват, че ще ги чуят по нормалния ред, това само по себе си е информация.

От МЗ обявиха, че не се очакват негативни социални последствия от планираните реформи. Какво обаче крият от нас или пък поради невежество наистина не са отчели, че може да се случи и следователно нямат инструмент да управляват тези промени? Така наречената реформа е обикновено преразпределение на властта. Разчистване. При това бързо. Тя е пренареждане без памет. Вместо реформа имаме хаос и това ще се усети съвсем скоро. Най-бързо ще се усети забавянето в регистрацията и регулирането на цените на лекарствените продукти, както и решенията, свързани с реимбурсирането на лекарствата.

Следващият проблем ще е, ако решите да спорите с държавата по закона „Ивкова“. Днес, ако здравната инспекция ви наложи глоба, откаже разрешение или спре обект, вие обжалвате пред административния съд във вашата област. Отивате пеша или с кола до областния град. От 1 януари тези решения ще ги издава министърът на здравеопазването. А решенията на министъра се обжалват в София. Защо това ви засяга: ако сте от Видин, Кърджали или Силистра, обжалването вече означава път до София, адвокат в София и явявания в София. За малък обект - фризьорски салон, детска градина, заведение  това често струва повече от самата глоба. Тоест на практика вероятно няма да обжалвате.

Ако целта е да се премахнат дублиращи функции – като напр. счетоводство, правно обслужване и т.н., не е нужно да се премахва юридическата самостоятелност на регионалните здравни инспекции. Няма правна пречка да има едно общо звено за счетоводство, кадри, обществени поръчки и информационни технологии, което да обслужва двайсет и осем структури, всяка от които си остане самостоятелен орган. Ефектът върху разходите е същият, а компетентността не се променя. Следователно не разходите са проблема на Ивкова, а водещо е желанието под този мотив да бъде иззета властта и управлявана еднолично. И дори да се опитаме да разберем това желание и да го оправдаем с проблемите, които съществуват сега, то опитът показва, че централизацията в този случай само ще блокира работата на министерството. Здравеопазването е сфера в която всяко допускане на такъв хаос, действа като радиация и може да унищожи всички работещи решения. А до тяхната работа се е стигнало след мъчителни опити на „проба и грешка“ и сега е болезнено да се гледа как целият експеримент започва отначало. Здравеопазването със сигурност се нуждае от промени, но там е необходима мисъл, експертиза и задълбочено познаване на детайлите. Всичко останало е пускане на хаос в системата. 

За пореден път.