Къде е професор Вучков, че да възпее короновируса?

Преди години прочетох едно култово изявление на Салман Рушди за същността на голямата комедия. Той даваше пример с новелата "Земетресение в Чили" на Артур Кьостлер. Трагедията там се случва с такава бързина, че на човек неусетно му става смешно, казваше Рушди. Всичко за което се говори е ужасно, събитията са трагични, но скоростта на действието придава на драмата комедиен тон. И това е ясното доказателство, че в света нещата никога не са само трагични, или само комични. Трагикомедията е основният символ на онова чувство в нас, което отразява света - да не знаем дали ще ревнем или ще се разкикотим освобождаващо.

Припомних си изводите на Рушди покрай драмата с коронавируса у нас. Да, събитията не са за смях. Да, трябва да се вземат мерки. Да, разбирам сериозността на нещата. Но това не пречи някъде отстрани като зрител да виждам всичко, което медиите ни отразяват като някаква бурлеска, като комедиен фарс, който не спира нито за миг. Самият факт, че шефът на ВМА професор Венцислав Мутафчийски реши да се явява пред медиите с униформа само допълнително подсили усещането за фарс. Не ме разбирайте погрешно - изобщо не подценявам качествата на Мутафчийски като лекар и като мениджър. Но това с униформата определено идва в повече. Разбирам защо е направено - с идеята, че така на народонаселението се вдъхва респект и кураж пред идващата епидемия. Само, че през годините на прехода народът разви тежко анархистично светоусещане - човек с униформа вече не вдъхва кураж, а само политическо подозрение. Изобщо коронавируса като комета в нощното небе ясно показа бутафорността на всичко онова, което наричаме държава днес. В момента в който посред нощ с драматичен тон ни съобщиха, че най-накрая коварния вирус като диверсант е прекосил държавните граници и върлува у нас, всички новинарски емисии се изпълниха с информации за заразата. Темата буквално отмени всякакви други скандали - безводието, кризата с боклуците, къщата в Барселона. Медиите превключиха на апокалиптичен режим и решиха да изстържат всеки остатък от здрав разум от съзнанието на населението. В началото, нека да ви припомня, бяха репортажите за това как коронавируса удря всичките ни съседни страни, но така и не иска да дойде у нас. Това беше тема на отразяване в рамките на цяла седмица. Ежедневно костюмари и медици ни информираха за липсата на случаи у нас, което предизвикваше и подозрения, и облекчение в телевизионните зрители. Но именно в такива мигове се усеща вакуума, който остави след себе си социален критик и медиен коментатор като професор Юлиян Вучков. Медийната истеризация щеше да бъде идеална тема за него. Мога да си представя нашарените листа, вдигнатия пръст и леко скандалджийски тон. Професорът щеше да е за предпочитане пред някаква застаряваща дама, която обявиха като врачка на Берлускони и която от далечна Италия ни даваше съвети и предписания за справяне с кризата все едно е топ-експерт. Изведнъж дойде златното време за врачки, гадателки, баячки, астроложки, които задръстиха медиите с мнения. И как да не се смееш, когато чуеш как жена, която едвам е изкретала гимназия ти дава насока как да се справиш с един все още неизучен докрай вирус. Заради това страдам по професор Вучков - той поне нямаше да се поддаде на медийната истеризация, която в един момент стана гъста като буламач. Започнаха с репортажите за липсващите маски в аптеките, за свръхзапасяването на хората (въпреки, че англичаните, които буквално разграбиха тоалетната хартия от своите магазини определено ни водят поне две обиколки в паниката), за състоянието на инфекциозните отделения из страната, за хигиенните навици и предупрежденията как се предава коварния вирус, за да приключат с драматични истории от света и отменени големи мероприятия. От една информационна емисия от половин час, изчислих, 25 минути бяха посветени на вируса. И ако новините от света все пак носеха някаква тръпка на ужас, то българското осветляване на преблема направо се родееше с шоуто на Бени Хил. Препоръки на кризисния щаб - избягвайте места на които се събират много хора. Препоръки на кризисния щаб - да се отменят всички насрочени мероприятия на закрито. Дори се стигна дотам, че същият този митичен щаб обяви, че е добре да не се празнува националния празник. В такова море от апокалиптична информация дори и редовната поява на лекари в сутрешните блокове вече се оказа недостатъчна противоотрова срещу зараждащата се паника. Лекарите имаше какво да кажат - коронавирусът съвсем не означава сигурна смърт, много хора го преодоляват, накои даже на крак, от обикновен грип си отиват много повече жители на планетата отколкото от коронавирус, но кой ли може да чуе това в цунамито от униформени лекари, загрижен премиер и ошмулени представители на парламентарното мнозинство, които гледат така все едно всеки момент ще гушнат някой болен, за да го утешат и приласкаят в името на стабилността.

Тук дори няма да навлизаме в морето на конспиративните теории, които заляха социалните мрежи като зимна виелица. В един момент кресчендото на конспирацията достигна такива размери, че много свежият и ироничен пост на една дама, че вирусът се предава по 5G мрежата беше възприет като откровение от някои апокалиптици и препращан като откровение на лични съобщения. Изобщо съвременната епидемия има малко общо с епидемиите от миналото. Тогава хората са били по-изолирани, оставани насаме със себе си. Съвременният фейсбук-потребител ражда мнения, протести, проклятия, теории и анализи и така се изгражда нещо като виртуално отражение на реалния проблем, изкривено огледало на събитието. На този фон бутафорността на държавата пролича още повече, защото при такова свръхвиртуализиране всеки веднага споделя опит и мнение. И се посипаха въпросите - хубаво имаме кризисен щаб, но кога точно той почна да взима мерки? Има ли защитни облекла за медиците? Има ли достатъчно лекарствени средства? Във вихъра на информационния поток научихме, че Китай е вдигнал болница за една седмица и то в окото на бурята - в град Ухан. Дори опит за лека аналогия с положението у нас веднага показва в какво състояние се намираме.

Застанал пред морето от такива събития случайният зрител може само да се смее на този пошъл спектакъл. Защото коронавируса бе превърнат в медийна дъвка, в наркоза за общественото съзнание, което започна да се се събужда след 10 годишна кома и да проглежда в гъстия мрак в който се намира. Заради това извадиха униформите, бюлетините на всеки час, ордите от репортери пред болниците. Стигна се дотам, че културният министър Боил Банов отмени театралните постановки, защото там се събирали хора. Мярката сигурно щеше да изглежда като акт на истинска загриженост, ако бяха затворили и моловете и всички други обществени места, където се събират хора. Именно тази влудяваща половинчатост и показност обаче белязаха комедийния характер на всичко, което се случва. И резултатът от всичко това е логичен - повечето от хората плюха на всички мерки и продължиха живота си както преди. Защото самото правителство със своя комедиен характер ги отказа да възприемат драмата сериозно. Само си представете друга държава в която големият въпрос за приближаваща епидемия започва със спор карантината да се взима от отпуската или държавата да я плаща. Това е истинският коронавирус, който отдавна върлува у нас. Този китайският ще го преборим някакси. Дали с ракия, дали със сланина, все ще му намерим края. Но вирусът на бутафорната държава, която дори в окото на голямата криза не може да произведе сериозно послание, това е заболяване, което ще ни гърчи като епилепсия още много време. Сега вече разбрах ясно Рушди. Гледам България и в гърлото ми засядат хлипове, но като цяло ми се иска никога да не престана да се смея, защото поне това ни даде този прокълнат преход. Смях до побъркване. Дали това ще го броят като симптом за някакъв нов вирус?

„Терористките“, които изплашиха властта

"Терористки!", изсъска в пленарна зала в петък депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски. Причина за изстъплението му се оказа бунтът на медицинските сестри, които, излъгани от властта за пореден път, окупираха една от залите на Народното събрание. Грозният крясък на наемника на ГЕРБ се случи докато шефката на парламентарната група на управляващите Даниела Дариткова четеше злобно есе за това как зад сестрите стоят тъмни политически процеси, как те са инструмент в ръцете на подмолни конспиратори, как това е атака срещу държавността, а самите протестиращи бяха наречени "психически нестабилни жени". Откъде, по дяволите, дойде тази тъмна злоба? Откъде се появи този мътен изблик на политическа нечистотия и върховен цинизъм, който приравни протестиращите сестри с Ислямска държава? Кой и как докара ситуацията дотам, че една медицинска сестра да излезе на перваза на Партийния дом и близо час да откаже да слезе? Защо тези измъчени жени се превърнаха в основна мишена на цялата придворна преса, която ведната се задави от слюнки, псувни, ругатни, обиди, намеци, обвинения, конспирации и политическо кресчендо? Самият Бойко Борисов се появи пред медиите, за да обяви, че винаги е имал уважение към сестрите и бил изпълнил техните искания. Но веднага след това добави, че нямал намерение да подава оставка, защото "вие знаете ли колко луди има в ГЕРБ - ще се запалят, ако подам оставка". Което в някои отношения е дори по-лошо от изреченото от Гърневски. Депутатът е натурален в своето изстъпление, а при премиера вече имаме лустросан медиен цинизъм, който предизвиква гадене и потрес.

Медицинските сестри се оказаха най-големите жертви на налудничавият медиен авторитаризъм, който ГЕРБ изградиха в България. Това е политическа система, която гравитираха около безмерен апетит за власт и около едно свръхраздуто его, което се крепи с помощта на цяла сюрия от придворни медии, които разтръбяват гръмко лъжите и атакуват подло и противно всеки, който се опита да прогледне над цялата тази токсична мъгла от манипулации и измами. Когато сестрите излязоха за първи път на протест, докарани наистина до драстично отчаяние и обезверени от бавното скапване на здравната система, фабриката за промиване на мозъци си мислеше, че може да ги използва като образ, за да обслужи своя имидж. Точно така се стигна до прословутата среща между Бойко Борисов и медицинските сестри, която беше стриймвана директно в интернет. Малко преди нея премиерът се снима дори от балкона на своя кабинет, за да отбележи ехидно, че протестиращите закъсняват и едва ли не го откъсват от висши държавни дела. След това пред тях той демонстрира смущаващо непознаване на реалностите на системата, връх на което стана идеята му лекарите да намалят заплатите си, за да може сестрите да взимат повече пари. Те се опитаха да му обяснят, че това е халюцинация, но според мен на онази среща Борисов не даваше пет пари какво ще чуе. За него беше важен ефектът след нея. А и нямаше как тези, които отидоха при него в рамките на час и половина да му разкажат какъв Франкенщайн е българската здравна система, какви огромни пробойни и дефекти има в нея, какво автентично класово неравенство съществува там и как на единият процент от свръхбогати лекари можем да открием направо медицински пролетариат, който бачка от тъмно на тъмно за жълти стотинки. Но сестрите бяха длъжни да минат през този разговор с властта и заради това никога не приех всички обвинения, които се посипаха върху тях след срещата с Борисов. Част от тях искрено вярваха, че той може да реши поне финансовия проблем.

Няколко месеца по-късно стана ясно, че цялата среща е била политически театър. А натискът срещу сестрите продължи. Лидерката на протеста Мая Илиева беше изхвърлена от работа, защото е имала наглостта да има социални претенции. Други сестри бяха заплашвани и тъпкани, защото за системата от послушни кадри най-голямото престъпление се оказа това, че има хора, които отказват да мълчат. Властта със своето отношение не остави друг избор на тези жени - и те отново вдигнаха палатките пред Министерския съвет. Това никак не се вписа в розовата картина, която придворните медии са предназначени да изграждат. И калният поток от обиди срещу жените пак започна. Една от най-влюбените във властта електронни агенции дори започна да вади "компромати" срещу жените. Как например едната от тях вече взимала 1100 лева заплата, все едно това е крупна сума, която ти позволява да живееш в безмерен лукс.

Окупацията на Народното събрание показа и нещо друго. Ефективността на системата при която постоянно обещаваш, но нищо не вършиш, вече е на път напълно да приключи. Сестрите отказаха да се примирят и да приемат лъжата като основен фактор в техния живот. Отказаха да мълчат и да водят невидимото си и мизерно съществуване. И най-лошото - те заявиха своя протест като ярко социален, като съсловен, а това моментално настрои срещу тях всички останали, които са приели роли в пошлия спектакъл на ГЕРБ. Не напразно Българския лекарски съюз и КНСБ излязоха с позорни позиции срещу протеста на сестрите. Първите призоваха властта да не са поддава на провокации, а вторите обявиха, че не приемат анархо-синдикалистки действия. И нито един от тези мастодонти не се опита да поне за малко да каже истината - че властта излъга медицинските сестри. Че хвърлянето на пари за запушването на дупки е абсолютно неефективно. Това е като да сложиш нефелна лепенка върху огромна и открита рана, която не спира да пуска кръв. Именно безкрайният цикъл от измами, медийни подлости и огромна арогантност подлуди сестрите. Ако приемем, че те са "психически нестабилни", то причината за това се крие във факта, че ГЕРБ ги излъгаха, а днес вече се ядосват заради това, че техните жертви отказват да вярват в лъжите. И понеже в студ и дъжд тези измъчени жени не се прибраха на топло, а останаха на своя протест, през блясъка и безкористността на действията им можем много по-ясно да видим в какъв черен Мордор се е превърнала България и как медийните пипала на лъжата жилят все по-отровно всеки, който се изправи и откаже да падне на колене.

Истината е, че ситуацията със сестрите към момента е практически неразрешима, защото всичките им искания бяха заметени под килима, а властта на ГЕРБ и техните съучастници вече е политически безсилна да направи дори и половин реформа. Може би те ще се опитат да ги залъжат с обещания, ще се опитат да ги рекетират емоциоално и медийно, но сестрите постигнаха нещо, което никой друг засега не успя. Показаха на колко гнили основи се крепи тази пропаднала власт и как в момента в който вдигнеш глава над мъглата, даваш надежда на други, че могат да направят същото. Нека мазните съучастници на ГЕРБ да вият колкото си искат, нека да пишат придворни декларации и да бият чело пред кубинките на премиера, много българи видяха един непримирим дух на шепа смели жени. И това променя всичко. Наистина го промена. Пък нека да ги наричат луди. 

" Лудите, лудите - те да са живи!", нали така?

Изборът на лидер в БСП – кървав Армагедон или нова надежда за бъдещето?

В последните няколко години БСП определено се е превърнала в обект на злостни жълти медийни атаки. Достатъчно е човек да си направи кратък тур из електронните медии и ще види този екзотичен феномен. БСП е обвинявана в превратаджийство, вечно конспираторстване, диктаторски методи, авторитарни страсти, канибалски и братоубийствени войни, тъмни интриги и порочни политически страсти. В БСП определено има хора, които се дразнят от този мътен поток насочен към партията, но ако питате мен подобна електрошокова терапия всъщност е съживителна и адреналинова. Някой щеше ли да се занимава с левицата, ако тя беше блато, където всичко е мъртво и зомбифицирано? Някой щеше ли да обръща внимание на безжизнена политическа формация, която безнадеждно е останало в историята? Ако някога социалист изпадне дори за миг в униние е достатъчно да си отвори някой от враждебните сайтове - там левицата е пълна с живот, ври, кипи, бълбука и ражда стратегически планове. На мен това веднага ми оправя настроението и самочувствието.

Тези дни основната тема, която пада под медийната гилотина е първият в историята на БСП пряк избор на лидер, който ще се проведе на 26 април тази година. Ако човек чете тази история в изкривеното огледало на медиите ще си каже, че това е нещо като кървав Армагедон - две армии са се счепкали в люта битка и с "куршуми, камъне и дървье" ще се бият до последният войник и ще оставят след себе си разорано поле, пълно с трупове. Истерията на отразяването заприличва на сапунен сериал, изпаднал в сценаристко безсилие - в дебрите на тези фантазии Корнелия Нинова преследва безмилостно всичките си противници, за да стоварва върху тях безмилостно своята партийна кубинка с която се разправя с доблестни дисиденти и високохуманни телевизионни социалисти. Повечето от съучастниците в този сериал почти не излизат от телевизионните студиа, но това не пречи, когато си отворят устата да се изкарват жертви на постоянни гонения, политически преследвания и лишаване от достойнство. Заради това преди да кажем няколко думи за истинската ситуация в БСП и как в нея, вероятно за съжаление, е трудно да открием нещо супердраматично и ново, да уточним реалното положение на нещата.

Когато стана лидер през 2016 година Корнелия Нинова прокара няколко много важни реформи в БСП. Реформи, които от години бяха искани от обикновените социалисти и се бяха превърнали в натрапчива тема за разговор по време на късното лидерство на Сергей Станишев. Корнелия Нинова направи три простички неща. Първо - въведе правилото лидерът на БСП да се избира от всички социалисти. Второ - за да не стана прекия избор инструмент за постигането на вечна и безкрайна власт броят на лидерските мандати бе ограничен до два. Два мандата от 4 години - общо 8. Толкова. Заради това днес като чуя мои партийни другари със сериозни лица и изпънати гръбнаци да говорят за задаваща се диктатура ми идва да се кикотя все едно съм попаднал на забранено комедийно шоу. И трето - броят на депутатските мандати бе ограничен до 3. 12 година. Тази реформа отпуши БСП, вля много свежа кръв в нейните редици, но съвсем банално и предвидимо, спечели на Корнелия Нинова люти врагове, врагове доживот, така да се каже. Нищо ново под слънцето. Разместването на пластовете на старо статукво винаги ражда тектонични вълнения. Вероятно заради това първият пряк избор на лидер събра толкова много политически страсти и стана причина медиите да се развълнуват така все едно са прекалили с енергийните напитки. Но БСП всъщност не е в нова ситуация. В БСП винаги е имало оспорвани лидерски състезания. Нека да ви припомня, че самата Корнелия Нинова стана лидер в оспорвана битка с поне още пет души, един от които беше тогавашния председател Михаил Миково. Веднага след като Станишев хвърли оставка самият Миков стана председател в също така оспорвано състезание в което за предварителен фаворит беше сочен Драгомир Стойнев. Така че новост в оспорването на креслото на лидера няма. Новост е начина на избиране и на него можем да отдадем изблика на страсти и телевизионни проповеди. По този параграф най-голямата изненада дойде от това, че в състезанието съвсем внезапно като кандидат за председател се появи заместникът на Нинова Кирил Добрев. Ако някой беше написал името му преди половин година всички щяха да твърдят, че това е манипулация, но днес съдейки от фейсбук-активностите му и постоянните обиколки, той твърдо е решен да участва в избора. Появата му на терена беше толкова изненадваща, че една от интригите, които останалите вътрешни дисиденти заплетоха е, че това е някаква политическа маневра, игра на Нинова и на Добрев, които по този начин разчистват терена, за да няма автентично състезание. Слухът се затъркаля като снежна топка и самата Нинова се принуди да го опровергава няколко пъти. Според мен битката между нея и Добрев ще е съвсем автентична. И най-важното - не смятам, че подобно противопоставяне е проблем за БСП. Дори напротив. Подобен процес всъщност крие най-важното предимство на прекия избор - излизането на хора с конкретни имена, търсенето на подкрепа, развиването на идеи. С други думи - влизането на Добрев в състезанието, само доказва, че надпреварата е автентична. В процеса на предизборната кампания тепърва ще видим какво смята да предложи като визия той, но според мен Нинова е безспорния фаворит в битката. Защото тя има с какво да застане пред социалистите и най-важното - има какво да им гарантира да бъде продължено като реформи. Защото в последните две години нейните реформи Нинова беше заета да води пунически войни на два фронта. Единият срещу ГЕРБ, където я среща озлобения залп на толкова много заглавия и телевизионни шамани и другият - вътре в партията, фронт, който също получава медийна мултипликация. Всъщност прекият избор на лидер разкри като лакмус и нещо неочаквано. Така наречената вътрешна опозиция всъщност няма лице, което да изправи в битка срещу Нинова. Така или иначе към тази групичка се причислиха хора, които са шумни, дори медийно атрактивни, но нямат никаква вътрешнопартийна тежест. Точно заради това тяхната битка е насочена принципно към опорочаване на идеята за пряк избор, от връщането на старото положение при което конгрес избира лидера. Това завръщане към миналото обаче ще е ход на камикадзето, защото много социалисти няма да приемат отнемане на тяхното право на глас. Ето защо датата 26 април е зарадена с политическа тежест, която отива отвъд просто преизбирането на Корнелия Нинова. Масова подкрепа за нея ще й отвърже ръцете за продължаване на реформите в БСП, които бяха леко зациклили заради непрестанните вътрешни битки. На 26 април ще се реши и въпроса за бъдещият екип на председателката, защото очевидно нейна победа ще й даде картбланш да избере нови хора с които да продължи организационното обновяване. Точно тук медиите обикновено се вклиняват, за да говорят за яростен конфликт между Нинова и Кирил Добрев, но смятам, че тази тема също съществува като начин за постоянно пускане на електричеството на интригите в партията. Всъщност вдигането на залозите за изборния ден в БСП също трябва да го припишем като заслуга на Нинова. Защото това нагнетяване на напрежение, медийните упражнения и пиротехническите заглавия ясно показват, че битката за БСП всъщност е ключова за политическото пространство у нас. Дори да сравним само по този показател БСП днес и БСП отпреди 4 години ще видим радикалната промяна. Тогава БСП не събуждаше страст, искри, пламак, дори заклеймителен ентусиазъм. Днес е точно обратното.

Всъщност датата 26 април едва ли ще разреши всички проблеми на БСП, но ще отвори терен за следващия лидер на партията, за да може той да действа като избор на всички социалисти у нас. Във времената на тотално погазване на демократичните ценности, смазването на различно мнение и уеднаквяване на политическия пейзаж, БСП избра да бъде различна, ясно осъзнавайки, че цената за това е голяма, но пък битката е ключова. Заради това медийният напън да бъде разрушен прекия избор в БСП няма да спре толкова лесно, той е ключ към добро представяне на следващите избори на левицата и е странно, че герберските тролове осъзнават това по-ясно от вътрешната опозиция. Аз лично ще гласувам на този вот с голямо удоволствие. Откакто съм социалист искам гласът ми да има значение и най-накрая ще го видя осъществено. Не е малко. Никак не е малко.

Вирусът, паниката и нещастната България

Винаги съм си мислил, че холивудските филми имат изопачена представа за човешките реакции в ситуация на криза. Вероятно наивно съм си представял, че хората могат да запазят здрав разум, да отсеят истината от лъжата и да не позволяват първичните страсти да ги водят към пълния хаос. Резултатът обаче е едно на нула за Холивуд срещу мен. Убедих се в това наскоро, когато видях как в една голяма търговска верига щандът за тестените изделия беше опоскан напълно, а щандът с консервите беше празен като съветски магазин по времето на Брежнев. И всичко това заради заплахата от коронавирус, която дойде от далечен Китай. Заболяване, което най-вероятно ще се появи в България, но в момента в който пиша този текст няма нито един потвърден случай на наша територия. Което не попречи на хората да се презапасяват, а обществената паника да набира скорост. Всъщност едва ли някой може да обвини паникьосаните. Да живееш в България - това е достатъчен повод да изпаднеш в ужас. Особено на фона на новините от други страни. В Китай например успяха да вдигнат изцяло нова болница за 10 дни. Веднага след това започнаха втора. Всички ресурси на мощната икономика бяха насочени към справянето с проблема - карантината на хора, тестове за хващане на заболяването, медицинска помощ, термокамерите по летищата, засилен контрол на границите, качествени научни изследвания по проблема. Можем ли да видим това у нас? Всички знаем какво е състоянието на здравната ни система. Болниците, които се задъхват и буквално умират, липса на подготвен персонал, граници, пробити като френско сирене, липсата на реални възможности за установяване на болни пътници, които кацат на летище "София" и водна криза в ситуация в която много световни специалисти постоянно повтарят, че личната хигиена е един от най-сигурните начини за превенция. Изобщо - това е като коктейл "Молотов" за съзнанието. На този фон дори ми се струва, че паниката все пак се задържа в някакви прилични граници. Животът в България често е повод за ужасени викове, а животът в България в ситуация на криза вероятно предизвиква пълен колапс на съзнанието.

Преди обаче да продължим с българските драми, нека да се опитаме да кажем няколко трезви думи. Всъщност медийната оптика върху коронавируса го превърна в глобална заплаха. Задълбочавенето върху истинските факти показва, че смъртността от този вирус съвсем не е толкова голяма, че да хвърли планетата в паника. Нещо повече, както много специалисти посочиха вероятно от банален грип тази година ще починат много повече хора отколкото от коронавирус. Но журналистите са влюбени в сензационните заглавия, телевизиите обичат да показват хора, облечени в бели защитни костюми, които обикалят улицита на някой град и така си имаме началото на световна истерия по проблема. Започва и едно нашествие на експерти, които от всеки екран обясняват сложния процес по изработването на ваксина и всички трудности пред които е изправена научната мисъл. Но разбира се - сатанинската машина не спира дотук. Междувременно социалните мрежи се изпълват с теории - короновирусът е биологично оръжие, което е излязло от контрол, коронивирусът има извънземен произход, коронавирусът е пуснат от световното правителство, за да намали драстично човешката популация, коронавирусът е бил предсказан още от Ванга и така нататък. Резултатът от такава комбинация няма как да не е панически. В епохата на постоянното информационно надрусване хората не станаха по-свободни, напротив - станаха много по-манипулируеми, защото медийнта свръхдоза буквално парализира съзнанието и го отучва да мисли. Този информационен адреналин просто подлудява хората. Според мнозина дори създаването на паника е съвсем умишлено. И не, зад създаването й няма конспиративни планове, а съвсем банална алчност. Просто, който първи изкара ваксина на пазара ще направи милиарди. Ще се ваксинират всички, за да не станат жертви на мистериозното заболяване. Този филм вече сме го виждали поне два пъти досега и очевидно той е основополагаща част от глобалния капитализъм в който се пържим всички.

В България обаче основите на панически светоглед са повече от основателни. Само вижте как реагира властта на глобалната заплаха. Още в първото си изявление по темата министърът на здравеопазването Кирил Ананиев възмути цяла България - той каза, че периодът на карантината при която пациентът трябва да си стои вкъщи ще е за сметка на отпуската, платена или неплатена. Наложи се дори управляващата партия спешно да изразява несъгласие със своя министър, защото социалните брожения около това изявление заплашваха да излязат извън контрол. Въпреки това обаче в темата се включи и премиерът Бойко Борисов, който обяви, че държавата може да поеме болничните, но имало опасност това да взриви системите на НОИ. Отвъд баналната политическа разправия точно този публичен спор показва само едно - България няма план за действия в криза, държавата изобщо не е разигравала такъв хипотетичен сценарий и се движи в пълна мъгла по темата. После трябва да се сърдим на хората, че изкупуват стоките от първа необходимост ли? Всъщност именно в окото на бурята става ясно колко се е обезсмислила България като държавно управление, а това води след себе си автентично недоверие към нейните способности да се справи с криза, която задъхва и най-мощните икономики на света. В този смисъл опразването на рафтове е много малка цена за успокояване на напрежението. Коронавирусът може да не е смъртна присъда, но всички знаем, че нахлуе ли в България почти няма система, която да издържи. В този смисъл няма лошо да си добре запасен. Както се пошегува някой във фейсбук - нашият коронавирус нахлу преди 10 години и още не можем да се отървем от него. Казват, че не този проблем не трябвало да се политизира. 

Но поне можем да се пошегуваме с него, нали?