Само преди десетина дни гледах как няколко политически шамана, събрани в тв-студио като вещиците от „Макбет“ край котела с вряща и бълбукаща смес и гадаеха как чак наесен ще знаем имената на играчите, че всички участници в този мистичен процес ще гледат максимално да отложат своето обявяване, защото никой не бил сигурен кой ще го подкрепи и кой не. С други думи – врачките от сутрешния блок си представяха изборите за президент като южнокорейския сериал „Игра на калмари“ – кървава надпревара, която ще остави след себе си политически трупове, жертви, много покойници и десетки ранени. Може би, защото през мъчителните години на прехода точно президентските избори предложиха най-пикантните изненади и поднесоха най-много обрати в сюжета, ако продължим да се придържаме към кино-речника на епохата. Точно, както никой, ама абсолютно никой не предсказа, че през 2001 година Георги Първанов ще стане президент, така и 15 години по-късно повечето говорещи глави, социолози, политолози и папагали бяха убедени, че няма начин новопоявилия се кандидат Румен Радев да направи нещо значимо на в политиката. „Животът винаги се е стремял да прилича на киното“, казваше ироничният Виктор Пелевин и по нашите ширини именно изборите за президент обичат да отправят такова предизвикателство към изкуството.
Припомняме телевизионната седянка отпреди десетина дни обаче, защото в края на миналата седмица Илияна Йотова събра очите на всички, когато избра БНТ и предаването „Панорама“ официално да обяви, че ще се кандидатира за президент. Направи го в края на едно много дълбоко и интересно интервю в което тя показа най-доброто от себе си – самостоятелност на мисленето, интересен и дълъг политически опит, здрав разум, хладнокръвен характер – и, о, да, - чувство за хумор. Това си беше урок по политика както и за новопосветените в това тайно изкуство, така и за отдавна изкушените от него. Защото Йотова реши повече да не изчаква търпеливо, да остави партиите да се наканят на някакви смели ходове и стратегии. Тя излезе, заяви се и разтърси заспалият политически свят, който се задушава в прегръдката на текущите скандали и отказва да начертае перспектива поне за половин година напред.
Чуха се и тепърва ще се чуят много версии за това защо Йотова се реши на този бляскав ход, защото из медиите като отровен газ отдавна върлува интригата, че Радев си търси друг кандидат за президент. Никой не е наясно дали това е вярно или не. Проблемът е, че няма значение каква е истината, защото медийният наратив е като радиация, той се просмуква в костите на истината и разяжда дори най-здравите политически връзки, ако срещу него не се реагира. А фокусите с имената за потенциални кандидати започнаха още след изборите през април – Атанас Семов, Даниел Вълчев, шефът на ВВС Николай Русев. Логиката на интригата бе следната – ако Радев искаше да подкрепи Йотова той щеше отдавна да го е обявил. Идеята едно име да се пази в тайна се крепи върху усещането, че колкото по-дълго време то е в сенките, толкова по-малко време ще има за неговото очерняне. В случая с Йотова обаче това не важи – тя е пред очите на публиката от много време насам и следователно няма никакви причини подкрепата за нея да се държи в тайна. Но видяхме как след изненадващия резултат през април политическата система изпадна в ступор и първата жертва на това стана подготовката за президентските избори. Темата остана встрани, тя беше затрупана с нови и нови проблеми и така до реалните избори остана съвсем малко време, а всички кандидати бяха размятани като хипотеза, но и не и като нещо реално.
С изявлението си Йотова разтърси всичко това, разклати самата основа на убеждението, че всичко трябва да се пази в тайна и зададе съвършено нов политически дневен ред на цялото лято. Само няколко дни след нейния анонс се видя и първия пробив в „Прогресивна България“ – министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви, че ще гласува за Йотова, независимо кой кандидат би подкрепила партията му. Според мен това е отблясък от някаква вътрешна драма там и подозирам, че Стоянов просто се опитва да даде кураж на много хора да заявят своята подкрепа за Йотова, а не да чакат последната дума на Радев. С което не искам да кажа, че напрежението ще пропука най-голямата партия, просто тя беше изпреварена с една обиколка от лидера на БСП Крум Зарков, който само минути след интервюто обяви, че лично той подкрепя Йотова и смята, че тя ще има подкрепата на всички социалисти. Да, БСП е партия, която взе три процента на последните избори, но точно нейната дума е важна за президентските избори, най-малкото, защото политическата биография на Йотова е тясно свързана с нея. Да не говорим, че президентските избори винаги се успявали да влеят адреналин на БСП в най-мъчителните мигове на нейната история по време прехода. Заявката дадена толкова рано веднага показа, че Йотова не просто иска да спечели това състезание, ами се готви и да го вземе на първи тур. Стенанията след нейното интервю са най-доброто доказателство, че тя е на път да го направи.
Прегледах крокодилските сълзи на десницата – там воят стана мелодраматичен, че Илияна Йотова – това е Румен Радев 2, че правителството иска да си назначи персонален президент и така да превземе цялата власт в страната. Сама по себе си тази опорка е страшна нелепа, защото България вече е живяла във времена, когано трите основни власт бяха в паяжината на ГЕРБ. Да, беше неприятно, но вселената не рухна, нито пък България катастрофира. Политическите пулсации на обществото често позволяват такова триединство на властта, но то никога не е за постоянно, да не говорим, че обикновено трае кратко. А и всеки, който познава биографията на Илияна Йотова прекрасно знае, че тя никога не е била функция на друг човек, че успя да запази собствено лице в политиката и нещо повече – собствен подход към нещата. Йотова извървя най-трудния път – от чисто партиен политик към национален лидер и заради това сега нейната конкуренция за бъдещия вот изпадна в ступор, ужас и летен маразъм.
С ушите съм чувал как десни стратези, политолози и обикновени кръчмарски философи си правеха ехидни сметки как Радев прецаква Йотова, Йотова се отказва от състезанието и как тогава Техният Десен Кандидат получава шансове да се изстреля и да стане президент. Оказа се, че всичко това е въздух под налягане, политическо чекиджийство (ако цитираме Карбовски пред БНТ) , защото Йотова надигра и тези схеми и елементарни игрички с нейния анонс. Тя го направи тогава, когато успя да хване всички неподготвени , а това носи кротка радост в сърцето на страничния наблюдател, както наблюдаването на гросмайсторски ход по време на двубой за световната титла по шахмат.
Защото, оказа се, останалият политически терен е достатъчно окалян. Два дни след заявката на Йотова БНР издири Андрей Гюров да го пита за неговите бъдещи намерения, но най-доброто, което медийния герой изцеди от себе си беше, че още не бил сигурен. И сигурно очаква всички десни лелички да почнат да подсмърчат, че нашето момче може и да не излезе на избори.
Национална трагедия...
Откакто напусна случайното си (и последно) премиерстване Гюров последователно участва в нещо като маратон с половинката си Георги Кандев, снима се как сече дърва под музиката на Тони Стораро, пусна секс-касета с пиарката си (добре де, това си го измислям), ходи на голямото дясно плюскане в "Оборище", написа няколко мелодраматични политически статуси, снима се как тревожно предупреждава срещу високите скорости на пътя и как се бръсне с мъдър поглед пред огледалото и очи, пълни с евроатлантически ценности. А, да, и спомена, че не бива да имаме никакви отношения с Иран.
Но...още...не...бил...решил!
Пиша го с многоточия, защото това е супер абсурдно. Цялото премиерстване на Гюров бе замислено като кампания за президентските избори, но просто никой никога не бе очаквал, че резултатите от парламентарния вот по такъв начин ще пренаредят политическото пространство. Да не говорим, че политическата му половинка Георги Кандев също бе извадена от забвение, а той, милият, се оплете като пиле в кълчища защо е напуснал МВР. Всички полицаи знаят защо – Кандев искаше да си прибере 20-те заплати при пенсиониране преди да ги направят само 10 или да ги махнат изобщо. Но той напусна с намеци, че са му връзвали ръцете за разследвания, а сега се оказа, че той просто се чувствал недооценен. На този фон разбирам защо и двамата не бързат да се обявяват като кандидати. Защото вече изглеждат нелепо и ясно осъзнават, че са били задминати със свръхсветлинна скорост. На този фон пък още по-жалко звучат призивите на Бойко Борисов за единен десен кандидат. Просто за някои хора времето е спряло преди десет години и никога повече не е тръгвало напред.
Нито едни избори, разбира се, не са предрешени, но имам усещането, че тези ще приличат много на онзи президентски вот през 2006 година, когато основната интрига беше дали Първанов ще ги вземе на първи тур, а ако стигне до втори кого ще трябва да бие на него…
No comments:
Post a Comment