Wednesday, December 03, 2008

Политическите стопаджии в десницата

Сред многото политически шум около спрените европари, а и всички останали истерии, един факт като че ли остана встрани от общественото внимание. Преди два дни в парламента бяха отвхвърлени предложенията на дясната опозиция за намаляването на данък добавена стойност (ДДС) от 20 на 18%, както и въвеждането на диференцирана ставка между 5 и 7 на сто за лекарства, книги, вестници, за доставка на хранителни продукти. Не е нито времето, нито мястото да коментираме дали предложението е правилно и дали отхвърлянето му е за добро или лошо. Просто покрай този факт лъсна един феномен, за който обикновено не се говори, а той ясно показва обществената стабилност и адекватност на всяка една партия.
Една политическа формация трябва да има стабилно поведение. В случая стабилно означава, че не трябва да се получава шокиращо разминаване между нейните идеи в опозиция и тези, които предлага в управлението на страната. Смисълът на политиката целите да се отстояват последователно, защото в противен случай вместо партии ще имаме формации като вятърни мелници. Проблемът никак не е маловажен, защото очертава един от най-трайните дефекти на обществения живот. Когато партиите са нестабилни в посочения смисъл, това означава, че хората рано или късно ще усетят тази лековата изменчивост на поведението и ще откажат да се интересуват от политика.


Да си поговорим за данъци

Когато днес говорим за диференцираната ставка на ДДС, трябва да си спомним един много важен факт. ОДС се радваше на управление с пълно мнозинство в периода 1997 - 2001 г. По време на тези сини дни не един път въпросът за ставките на този данък бе повдиган. Тогавашният премиер Иван Костов, настоящ буен радетел на каузата, отминаваше въпроса с мълчание, а дори не удостои темата и с парламентарни дебати. Между другото чисто политически, а и идеологически, поведението му може да бъде обяснено. Диференцирането на ставките на ДДС по никакъв начин не се вписва в дясното разбиране за света и особено за икономическа политика. Един десен икономист би разсъждавал така: диференцираните ставки дават допълнителна възможност да се краде от държавата, защото предприемачите бързо ще се научат да представят всичките си вкарани стоки за лекарства, книги и други, така че да си спестят доста пари, а това съответно би довело до рязко увеличаване на дела на сивата икономика.
Ето защо от действията на дясната опозиция веднага изниква един основен въпрос - защо по тяхно време не въведоха диференцираните ставки. Отговорите могат да са два. Единият е по някаква необяснима странност на вселената десните партии вкупом да са олевели, което е доста абсурдно. Истинският отговор е, че всъщност това е типично поведение на политически пеперуди - на власт правим едно, а в опозиция друго. Липсата на последователност лишава българите от нормална политика и така те стигат до разбирането, че всяко управление е нещо като огромна конспирация срещу тях.
Има още няколко много фрапиращи случаи за липсата на последователност в българската опозиция, което се превръща в проблем, защото превръща политиката в нещо като плаващи пясъци, които всеки момент могат да те затрупат. Да не говорим и за друго. Десните политици се държат като стопаджии по някой път и не ги интересува в каква кола ще се метнат.

По пътя на ДАНС

Нека да припомним другата голяма тема, по която дясната опозиция е в шокиращо противоречие със самата себе си. Става дума за Държавната агенция "Национална сигурност", която получи звучното име "българското ФБР". Истината е, че идеята съвсем не е нова. Навремето като премиер Иван Костов близо две години се опитва да отстоява създаването на подобна структура. Идеята му беше НСС да излезе от МВР и да се обособи като самостоятелна служба. Правителството на СДС дори пусна тогавашния главен секретар на МВР Божидар Попов да дава интервюта под път и над път, за да защити тази идея. На сините обаче не им достигна политическа енергия, за да защитят предложението си. А и след това чисто партийно СДС се разкъса от противоречия и идеята остана встрани, забравена и изоставена.
След подобна идейна биография обаче като минимум се очакваше настоящата партия на Иван Костов Демократи за силна България да подкрепи идеята на Сергей Станишев за създаването на ДАНС. Мотивите на министър-председателя бяха почти същите като мотивите преди - създаването на такава служба дава възможност за по-сериозно разследване на случаите на корупция по високите етажи на властта и повече оперативност. ДСБ обаче реагираха така сякаш за първи път чуват толкова скандална идея. Дори след това костовистите на няколко пъти призоваха ДАНС да бъде закрита, независимо от факта, че създаването на агенцията е един от малкото позитивни факти, които дори Европейската комисия оцени. И ако да кажем, че можем да приемем рязка смяна в икономическото разбиране за света, то политиките в сферата на сигурността са доста по-постоянни. Виждаме обаче, че десницата дори и тук проявава характерната за нея лековатост и изменчивост. Всъщност подобна смяна на идеите може и да носи временни успехи, на като цяло представлява опит за унищожаване на политиката. Защото политиката, въпреки негативните наслоявания върху понятието, все пак е отстояване на принципи и идеи. Десницата обаче умишлено се държи като намазан с вазелин пехливанин. Това най-ясно се вижда по прословутата тема с досиетата.

Досиетата - красивата болка

Съвсем наскоро един от разкритите като сътрудници на ДС десен журналист Иво Инджев смая публиката на своя блог с разтърсващо откритие за таен план на БСП. Бившото ченге сподели, че социалистите целенасочено са отворили досиетата, за да опетнят всички демократични души в страната. Изведнъж този свещен граал на прехода всъщност се оказа "неутронна бомба", ако се позовем на израза на Инджев. Цитариме този "журналист" тук, за да покажем всъщност най-голямата дясна драма и най-ясния лакмус за това, че дясната опозиция няма в себе си грам последователност. Когато през 1997 г. правителството на СДС дойде на власт почти веднага темата за досиетата стана "свръхгореща". Повечето симпатизанти на сините от години чакаха разсекретяването на тези документи, въпреки че дори още тогава беше ясно, че в тях е затворена толкова много бъдеща дясна болка, колкото никъде другаде. Кабинетът на Костов обаче изобщо не отвори досиетата. Бяха обявени някакви имена, но голямата част от сътрудниците на ДС бяха скрити. Между другото и до днес никой не е чул адекватно обяснение от страна на Костов за действията му в тази сфера. Но принципно подобен подход е запазена марка на българската десница.
По ирония на съдбата точно БСП стана партията, която на практика отвори наистина досиетата. Оттам изтече точно това, което левите винаги ще са казвали, че ще изтече - мрак, мръсотия и интриги. И не е ясно дали обществото ще може да се справи адекватно с понасянето на истината за голяма част от публичните фигури, особено сред журналистите. В случая обаче е важно друго. Дясната позиция отново бележи рекорди по политическа схоластика. Сега се оказа, че отварянето било целенасочен ход, за да се очернят демократите, сякаш някой е карал тези демократи в годините на преходи да заемат позите на съвести на народа.

Вместо заключение

Това бяха три фрапантни примера за политическата неадекватност на българската опозиция. Тяхното припомняне не е опит за реваншизъм или пък подритване на по-слабия противник. Примерите трябва да послужат като предупреждение за всяка партия. Хората очакват от политическите формации поне елементарна форма на единство на идеи, цели и провеждана политика. Не можеш 10 години да си порязал пенсиите на всички пенсионери, а днес от трибуната на парламента да се правиш на основен техен защитник. Защото това разваля атмосферата на политиката и ни захвърля в нещо като театрален спектакъл. Партиите не са и не могат да бъдат като прелетни птици, които рязко загърбват своето близко минало. От тях се очаква последователност и предвидимост. Иначе България ще заприлича на цирк. Не че днес в политиката наистина няма циркаджии (изразът е много уместен), идеята е да имаме сетивата да ги разпознаем и отхвърлим. Защото циркът е смешен, когато си в него, за два часа, по-дългото пребиваване в него на никой не се е е отразило добре.

No comments: