ЗАВРЪЩАНЕ В СТУДЕНТСКИ ГРАД

Преди няколко дни се опитах да си припомня усещането от първите си мигове в Студентски град и резултатите от меланхолията ми можете да откриете - ТУК.

Бяха красиви дни, които от дистанцията на времето ми изглеждат още по-утопични. Винаги е хубаво да се завръщаш в спомените си. Точно този текст обаче ще е разказ за това как времето, гадовете, корумпираните общинари, алчните и злобни мутри, както и неописуемото желание за извличане на печалба от всичко са в състояние да разбият територията на спомените и да лишат един човек от място на което може да се завърне...

1. Защо пък да не можеш да се върнеш?

Има няколко варианта по които може да се почне този текст. Ще нахвърлям набързо няколко от тях, за да ви споделя безкрайните възможности:

Вариант 1

Едно време живеех в същия блок в който живееше архангел Михаил. Аз бях на първия, а той на 11-ия етаж. Изпитваше някаква необяснима симпатия към мен, въпреки че не спирах да го дразня....

Вариант 2

Девойката с червените чорапи все едно купени от някой секс-шоп танцуваше по начин, който беше твърде предизвикателен. Всички гледаха само нея, а тя по странен и професионален начин успяваше да гледа всички и същевременно никой. Този професионализъм в погледа не намаляваше танцьорските й умения. С тялото си тя правеше такива извивки, чийто параметри дори Айнщайн не би могъл да изчисли....

Вариант 3

Когато извънземните са кацнали в Студентски град това е станало незабелязано. Просто младежите са имали твърде много друга работа. Така стоят нещата. И пред мен да беше кацнала летяща чиния в онези години и аз щях да го отдам на твърде романтичното си въображение. Така беше тогава....

Това с вариантите го слагам за пикантерия. Иначе разказът е тъжен.

2. Къде попаднах?

Точно преди два дни попаднах отново в Студентски град привечер. Не ми е първото завръщане в този квартал, но за първи път имах възможност да го огледам отново. Все едно разрушиха света ми. Докато се разхождах по уличите точно като във филм си спомнях как беше преди и отчаяно виждах какво е сега. Спомени срещу реалност – дано никога да не се отзовавате в моята ситуация.
Таксито спря пред бившето култово заведение наречено дискотека “Цецо Спасов”. Тогава в утопичните дни на миналото това беше интересно място в което умело съжителстваха продуктите на чалгата и рок-музиката. Диджеиете проявяваха чудеса от храброст в желанието си да наложат и двата жанра. А народът обикновено не обръщаше внимание какво точно се пуска. Нали имаше достатъчно мясо за подскачане и танцуване.
Днес вече заведението носи помпозното име “Плаза”. И отвън бляска в неон с четири цвята. Станало е два пъти по-голямо, а музиката четири пъти по-силна. Отвън хитро стояха едри момчета и гледаха подозрително всички. Интересна гледка.
Там, където преди имаше само 2 дискотеки обаче днес има поне 8. А какви имена – клуб “Тантра”, “Ориент 33”, “Авеню”, “Джим бийм”. В миналото уличката на която са тези заведения бе кална и самотна, а сега прилича на главната улица в Лас Вегас, която наричат “Стрип”. Накуп заведенията вдигат толкова шум, че студентите в съседните блокове едва ли успяват някога да заспят.
А преди... Ех преди това, което днес наричат клуб “Ориент 33” бе известен само като “33”. Отгоре над него имаше студентски стол, но беше елитен. Срещу купона плюс някой лев отгоре можеше да ядеш на ресторантски начала и докато го правиш да помечтаеш за бъдещето. Когато ходех в този стол обичах да сядам на масата до огромните прозорци – виждах Студентски град в перспектива. Днес вече можеш да видиш единствено само други заведения, които сякаш са поникнали от никъде.
Точно там срещу блокът в който живях две години се намират гадната дискотека “Амнезия” до която на пети декември едни младежи убиха друг. На мястото на убийството има букети с цветя. “Амнезия” е име като диагноза за всичко, което се е случило със Студентски град. Поколенията там се менят бързо, не остават и никой не помни как беше. Това е тъжно.

3. Завръщане в миналото

За вас лъжа, за мене истина, едно време наистина живеех в един блок с архангел Михаил. Той живееше на 11-ия етаж и беше нещо като гуру на един от съквартирантите ми. Цивилното му име май беше Георги Петров. Бивш казанлъшки алкохолик, студент по химия преминал 30-те си години. Твърдеше че до един миг е бил Георги Петров после нещо станало (светлина от небето? глас от облаците? горящи храсти? ангели покрай прозорците? – така и не се разбра) и той изведнъж не бил същия. Станал архангел Михаил. Твърдеше, че разбира кабалата, знаеше сефиротите, беше убеден, че може да говори с астралните същества и четеше Петър Дънов. Моят съквартирант му вярваше напълно. От време на време се отзовавах в тяхната компания. Архангел Михаил питаеше необяснима симпатия към мен, въпреки, че жестоко го дразнех. Например докато обясняваше природата на кармата и на отвъдния свят, аз често го прекъсвах със странните си болшевишко-окултни въпроси. Питах го например кои са повече – душите на грешниците или на праведниците. Отговорът естествено беше, че душите на грешниците са повече, а оттук следваше и логичното ми питане – а не могат ли грешниците да си вдигнат една революция и да откажат да киснат в кармичните бунища, където според архангел Михаил било тяхното място... Вбесявах го с такиви въпроси, просто много искаше да ме убеди, че е прав, но никога не успя. По някое време изгубих следите на архангела. Някои твърдяха, че е зарязал химията и се е върнал в Казанлък, за да си допие, което означава, че по някое време архангел Михаил най-вероятно си е тръгнал, а Георги Петров триумфално е взел връх.
Самата природа на Студентски град обаче беше такава, че правеше такива случки естествена част от живота. Поляните пред блока бяха празни. Качвахме се на покрива на високия блок, пиехме бира с приятели и сигурно сме се надявали да видам някоя събличаща се девойка в блока отсреща.
Днес духът на невинност си е тръгнал. Там, където имаше поляни сега са дискотеки, прикрити публични домове, кръчми, жилищни блокове. Няма пространство дори да дишаш. А вече дори не можеш и да се нахраниш като хората. Навремето влизахме в ресторантите в 2 или 3 през нощта, за да хапнем. Днес кухните приключват в 23.30 часа и ти остава само да пиеш. Отдавям го на обуржоазяването на квартала. Нощем можеш да хапнеш само дюнери. Студентски град е Дюнер сити. Миризмата на арабските подправки се носи по улиците. Такситата се надпреварват за клиенти и почти бутат пешеходците. Утайките на София се събират, за да гуляят нощем. Къде остана този стар Студентски град?

4. Тишината на блоковете

Едно нещо съм запомнил от 5 годишния си престой в Студентски град (някои иронично го наричаха Студентски глад, но това е отделна тема). От почти всеки блок се чуваше музика. Купоните бяха из стаите на студентите. Ако ти е самотно винаги имаше купон на който да се появиш, стига да познаваш поне един от присъстващите. Днес блоковете мълчат, а шумът идва от заведенията. В заведенията обаче са наполовина пълни със странни типове, които оглеждат студентките предизвикателно. В едно от заведенията “Джим Бийм” дори са пуснали допълнително танцьорки сред масите, за да еротизират допълнително атмосферата. Аз съм последният, който би се изказал срещу девойките в униформи на медицински сестри с напращели форми, но почти ми липсва невинноста на предишния Студентски град. А може и кварталът никога да не е бил невинен, а невинен да съм бил самият аз. Пълен с романтични разбирания от които и до днес не съм се отървал. Както и да е онова време ми липсва. А иначе за девойчето с червените чорапи и алени къси панталонки за които говорех в началото. Ех, как танцуваше тя! Ама и това е отделна тема.
Чудно ми е какво ли правят днес студентите когато попадат в толкова развален, застроен и уникално деградирал свят. Само един пример. Когато през далечната 1995 г. се отзовах в Студентски град като младичък студент по журналистика изкушенията и порокът съвсем не бяха така повсеместни. Сега ми звучи като измислица, ама на втората или третата седмица една моя колежка, която се изживяваше като поетеса, бе събрала три или четири свои другарки по дух и мечти и бе организирала литературно четене в своята стая. Събра почти всичките ми колеги от блока. Мъжката част се събра в стаята заради храната, която ни предложиха. Храната не беше лоша, но дори и тя не си струваше заради тормоза на който бяхме подложени. Спомням си с ужас едно редче от куплетите на моята колежка:

“Аз бях блудница във храма на Херон”

Обърнете внимание на миналото време. Моята колежка наистина би могла да бъде блудница, но само в предишен живот, защото в настоящия си – гарантирам ви – никога нямаше да успее да стане такава поради специфичната форма на носа си, който бе полегат, извит и дълъг като американски самолетоносач. Сравнението е злобничко, но го родих едва след като изслушах пет или шест нейни стихотворения. Шокът от тях ще ме преследва цял живот...

Сега като гледам никой не прави поетични партита. Може пък и да е за добро.

5. Довиждане, до другия сън!

Въпреки, че толкова много е инвестирано в дискотеки, клубове, ресторанти, магазини, блокове и офиси има една неизменна част от Студентски град – калта. Кално е навсякъде. В момента в който се отклониш за малко от някоя пътечка и нагазваш в калта. Няма отърване от нея...
Студентски град не е същия. Гадно ме лишиха от възможността да се завърна и да си спомня какъв съм бил. Трябва да разчитам единствено на изменчивите спомени. А съм доста убеден, че съм романтизирал и изменил голяма част от тях. В този смисъл завръщането и тук стана невъзможно, колкото й да е тъжно това. В едно нерадостно пътешествие аз открих именно това.
И, за да открием все пак малко оптимизъм нека да ви разкажа единственото странно и поетично нещо, което ми се случи в Студентски град, когато установих, че той не е същия и вече е унищожен. Някъде към 3 часа през нощта, докато аз и двама приятели се измъквахме от дискотеките, минахме точно покрай 18 блок и то под прозореца на моята стая, която беше на първия етаж. Стаята светеше, а в нея симпатична блондинка правеше нещо. Махнах й с ръка. Тя ми помаха в отговор. Това ме зареди с оптимизъм. Но може и да съм си го въобразил. Важното е, че сънят е хубав.