Българското зомби

(защо трябва да бутнем НДК)

Отдавна имам идея за филм, но поради интересната културна ситуация нямам надежда, че някога ще я реализирам. Обаче сюжетът е добър, почти холивудски. Изящен и стилен филм на ужасите, наречен "Българското зомби". Сюжетът ще е ексцентричен:
Някъде дълбоко в подземията на НДК все още живее зомбито на Людмила Живкова. То е хищно и постоянно гладно. Има неумолимо желание да се засища с човешко месо. Обитава подземията и само нощем излиза да броди из етажите и празните зали на НДК. Представям си и ефектна първа сцена. Луминисцентните лампи по коридора в подземните етажи на НДК проблясват и мигат. Някаква окъсняла чистачка бърза да се прибере у тях и ситни по коридора. В един момент лампите примигват и настава мрак. Само след две секунди светлината пак блесва, но зад чистачката вече стои зомбито на Людмила Живкова. То има дълги зъби, изгнила кожа по лицето, гадни закривени нокти, очи от които блика гной. Зомбито посяга с дългата си ръка и хваща шията на жената...
Оттук-нататък вие си знаете какви сцени може да предложи един филм на ужасите, а този (ако Аллах даде сили да го реализирам) ще е пълен с тях. Но това са подробности. Идеята ми в този текст е друга. Първо - защо съм си избрал НДК и второ - защо Людмила Живкова?. Нека да отговорим.

НДК винаги ме е плашело като сграда. В него има нещо неописуемо ужасяващо, сякаш са го пронизали черни ветрове. Всеки път като вдигна поглед нагоре към небето над НДК не знам защо очаквам да видя над този мавзолей да летят черни гарвани, които грачат зловещо! Защото всъщност НДК е особена сграда. Това е храмът на една вещица. И този вещерски храм стои в центърът на София и от години привлича негативните енергии на вселената върху нас. Това е храмът на вещицата Людмила Живкова, чието име НДК първоначално и съвсем несимволично носи.

Влизането в този вещерски храм е като попадане в древен шумерски зикурат. Щом минеш стъклените врати попадаш на златната статуя на една едрогърда мадама, която хищно е разперила ръце настрани. Идеята на статуята май е да бъде нещо като символ на майка България, но всъщност е изваяние на самата вещица, само където циците са идеализирани до безкрайност, тъй като в истинския живот Живкова е била плоска като дъска. Това е и допълнителна част от идеята - вещерският храм олицетворява култът към тази смахната теософка и точно поради тази причина момументалният й вид е радикално естетизиран.

По-късно ще открием образа на вещицата в много други елементи в сатанинския храм. В картините в залите например. Единият стенопис е потресаващ. Там, ръката на художник е изографисила най-големите български поети и писатели - Яворов, Гео Милев, Смирненски, Дебелянов, Димитър Димов, Елин Пелин и много други. Сред тях в центъра на композицията се мъдри и лицето на самата вещица. Това е извратената идея за икони в този храм. Вещицата подмолно се намърдва в цялата култура и се опитват да я изкарат духовен факел на нацията.

Людмила Живкова е българското зомби. Храмът й стои в центъра на столицата, а ние се чудим защо нещата не вървят. Вън от мистичният бъзик тази жена разкапа цялата българска култура, която все още не можем да слепим от нейната демонична намеса. Забърквайки смъртоносния коктейл от теософия, мистицизъм и привилегии, вещицата скапа цяло едно поколение творци и ги отдалечи страховито от хората. Тя превърна в зомбита и тях, а те все още бродят в полето на нашето общество и кадят тамян на вещицата.

Ето защо не мога да се отърва на образа на Людмила Живкова, която като зомби лежи в подземията на НДК и се буди нощем, за да си търси прясна кръв. Вещицата е ненаситна, щом и след смъртта й нейните последователи все още ходят да разнасят черните легенди за нея.
В началото на демокрацията трябваше да запалим фитила на НДК. Това е символичен акт. Все едно да изстискаш цирей, за да може навън да изтече черната енергия. Взривяването на НДК щеше да е очистване във върховен смисъл и щяхме завинаги да запратим духът на вещицата на кармичното бунище. Обаче не ни достигна нито кураж, нито смелост. Ние оставихме зикуратът на вещицата непокътнат. Спретнахме му постмодерни предназначения, но това не променя факта, че в подземията му нощем сигурно се чува кикот...

Трябва да снимам филмът за който говорих в началото. Защото знам как ще свърши. С могъща експлозия, която помита храмът на вещицата, на зомбито или каквато и да е там господарката на черните енергии. Киното е велико изкуство. Случва невъзможните неща пред очите ни. Дава ни кратка ваканция в света на мечтите. И НДК ще рухне в прах. А под праха българското зомби окончателно ще ни остави на мира.