Откакто има човечество, има и политика. Като занимание тя е толкова стара, че определено може да конкурира исторически една друга професия на която често прикачаме определението "най-древната в света". Може би заради своето дълголетие като обществена дейност политиката е натрупала цяла серия от чудати истории за най-различни хора пребивавали в нея. Някои от тях са обогатили политиката с идеи, други обаче са останали в нея единствено със своите откровени идиотщини или ексцентрични поведения, наподобяващи тези на клоуни. Преди старта на 41-ото Народно събрание у нас нека да си припомним някои от най-чудатите хора и идеи, които са шествали в политическия свят.
Конят-сенатор
Една от първите регистрирани идиотски политически прояви се дължи на тирания от незапомнен мащаб, съчетана с пристъпи на силна параноя и шизофрения. Става дума за римския император Калигула, който управлява съвсем за кратко, 4 години, от 37 до 41 година от Новата ера. Когато поема властта той съвсем полудява и това се отразява на живота на цялата Римска империя. Сред ексцентричните прояви на императора е войната, която той води срещу морския бог Нептун. Калигула праща няколко легиона войници да секат морските вълни и след три часов бой обявява пълна победа. Историческите източници обаче не посочват как е приел този триумф самият Нептун.
В разгара на своята власт и лудост Калигула прави любимият си жребец Инцитат сенатор в римския Сенат. Политическата кариера на този кон обаче все му се виждала недостатъчна и Калигула се грижел благородното добиче да расте в обществената йерархия. Малко след като става сенатор и получава място при колегите си хора, Инцитат бива повишен в жрец, а за онези години това си е било впечатлителна кариера. Любовта на Калигула към коня му обаче не е познавала граници, защото след известно време императорът дори прави своя любимец кандидат-консул. В пика на своята политическа кариера Инцитат се радва на привилегии и охолство, които едва ли друг кон в световната история е постигал. Конят имал собствена къща, цял отряд от слуги, спалня от най-качествен мрамор и луксозен сламеник. По стените на спалнята му висели изящни картини, а историята помни, че гощавките на Инцитат били такива, че могат днес да надминат средноголям коктейл на Евгени Минчев. Апогей в емоционалното развитие на Инцитат бил и тържествената му сватба с кобилата Пенелопа, организирана разбира се от самия Калигула. След края на Калигула обаче политическото развитие на Инцитат рязко спира и той бива свален от всички длъжности. Как завършва дните си този сенатор и кандидат-консул историята, уви, не помни.
Еротични съзвездия
Примерът на Калигула през годините многократно е вдъхновявал. От него много хора извличат поуката, че в пренаситените с информация времена, човек трябва да залитне до шокиращата крайност, за да пробие в политиката. XX век създаде условия в обществената дейност да се включат и хора, които залагат изцяло на своето различие. През 1987 г. католическа Италия е разтърсена от невиждано събитие. Порноактрисата Чичолина, псевдоним на унгарката Илона Сталер, става депутат в италианския парламент. Обществената дейност на секс-звездата като активист на зелените очевидно е оценена или пък просто обществото гласува протестно и с лека доза естетическо възхищение и така една порноактриса прекарва пет години в италианския парламент. Предизборната й кампания се помни и до днес, защото включвала страстен полустриптийз танц, при който Чичолина се увивала с питон. Всъщност за нейното депутатстване се говори днес, понеже въпреки първоначалната ирония, тя става един от силните изобличители на лицемерието и корупцията сред италианските политици. Самият Умберто Еко в коментар за порноактрисата и нейната кариера споделя: "Определено сме виждали и много по-лоши неща". По време на своя мандат Чичолина става и партиен лидер, защото създава Партия на любовта, но не успява да попадне отново в италианския парламент. Въпреки това вече бившата порноактриса очевидно не изтърва от око световната политика и се вълнува от събитията, които се случват в нея, защото през 2006 г. тя заяви, че е готова да спи с Осама Бин Ладен, за да спре неговата тирания. "Готова съм на сделка - той може да ми плати в замяна край на тиранията си. Гърдите ми винаги са помагали на хората, докато Бин Ладен е убил хиляди невинни жертви", каза порноактрисата. Известно е, че Осама обича да дава видеоизявления по различни събития и проблеми от световната политика, но няма негов видеозапис, в който да коментира тази оферта. Може би все още размисля?
Още секс и избори
Опитът на Чичолина бързо бе приложен и в други страни. През 2007 г. младата, едва 24- годишна, белгийка Таня Дерво обеща орален секс на първите 40 000, които подкрепят нейната партия на протеста NEE ("не" в превод от холандски) в интернет. В определен момент уебстраницата им бе най-посещаваният политически портал, изпреварвайки този на Белия дом и на Лейбъристката партия във Великобритания, както писа ДУМА още тогава. Симпатичната девойка получи подкрепата на около 4500 избиратели, което показва, че белгийците въпреки суровата си външност имат милостиви сърца и спасиха госпожица Дерво от доста тежкото й задължение да изпълни предизборното си обещание. Някой някъде бе изчислил, че за при работа от сутрин до здрач неговото изпълнение би й отнело поне три години.
Българският модел
След 1989 г. българската политика също рязко се демократизира и допусна в себе си много хора, на чието шоу иначе никога нямаше да се наслаждаваме. Запознатите с политиката помнят Великото народно събрание, Градовете на истината, гладната стачка на 39-те, събития, които днес ни изглеждат далече, далече в миналото. И все пак има няколко парламентарни и извънпарламентарни български политически звезди, които вероятно трайно ще останат в съзнанието на хората.
Изследователите на синята идея и до днес не са забравили ексцентричната седесарка от Русе Свободка Стефанова, която в пленарната зала на парламента често демонстрираше остър език. Безсмъртни ще останат хардлайнерските й закани да пребие бившия военен министър Димитър Луджев. В интерес на историческата истина дамата не успя да пребие Луджев, но за сметка на това се увековечи, като го нарече "плужек", след като думата "влечуго" не й се видя достатъчна. Стефанова беше класически седесар от времената на конфронтацията и изпадаше в ярост при всяка изразена лява позиция, но дори и в онези години на омраза поведението й беше особено одобрявано.
А кой ли може да забрави политическият трибун Жорж Ганчев, неуморен създател на партии. Той направи сензация, явявайки се на президентските избори през януари 1992-а, и получи цели 17 процента. Оттогава в българския политически език са останали лафове като "Не ме гледай умно, българино!" или "Кажи си приказката, Бероне". През 1997 г. Българският бизнес блок на Жорж Ганчев успя дори да попадне в парламента, но под напора на много обстоятелства се разпадна. Жорж Ганчев демонстрираше умения по свирене на китара, фехтовка, с часове можеше да говори за познанствата си с холивудски актьори - били те въображаеми или не - изобщо с него политиката беше по-интересна.
Друг сред култовите герои на парламента бе Васил Михайлов, на когато прикачиха прякорът Нубиеца. Цялата му слава тръгна от предаването "Ку-ку", които пратиха тв-екип от чернокожи репортери, които се представяха, че са от въображаемата страна Нубия. Михайлов пред тях дори им измисли парламент, култура и бит.
Истинският създател на либерализма
Ами как да забравим барда на либералната идея, който дори я прикачи като титла в името си - Кире Либерало (лека му пръст, защото той все пак беше от автентичните хора на времето). Може би и до днес някое по-политизирано съзнание помни безсмъртните призиви на пернишкия трибун: "Дечица, хванете своите майки и татковци за ръчичките и ги заведете да гуасуват със зеуената бюуетина, а посуе ще седнем на трапезата!!!".
За съжаление тогавашната реална политика по груб начин се опита да покаже на Кире къде му е мястото. В преплетеният живот на страната пернишкият либерал имаше един единствен коз - едноцветната си зелена бюлетина, на която завидяха нововъзникващи формации с цели да покорят парламента. Техни представители на бърза ръка платиха на мутри, за да осквернят либералната фигура и да му вземат бюлетината. Трибунът от Перник не издържа - взеха му я. От него остана един кратък спомен и малка тъга за това какво време беше. Наскоро прочетох книгата с негови спомени, наречена "Едно към едно". Тази книга, която очевидно никога не е минавала през каквото й да е редакторско око, е уникален документ за пернишкото усещане за света. В нея се пие повече дори от роман на Чарлз Буковски. Изреченията на Кире започват с думите. "И тогава решихме да пийнем...", "седнах да ударя една малка за нашата способност да предвидим събитията...". Днес това е смешно, защото този автентичен идиот (във възможно най-добрия смисъл на тази дума) би трябвало да е истинският предшественик на НДСВ. Преди да почине Кире се прочу с това, че в едно тв-шоу изпя великата песничка: "Бяло хлебче откраднах и в затвора попаднах".
Вместо край
Трябва да се научим да се смеем на политиката, защото иначе нейната сериозност ще ни погуби. Един крилат афоризъм твърдеше: "В политиката не можеш да лъжеш всички и всякога, важното е да го правиш един път на четири години". Ако това е кредо на политиката, нека пък нашето кредо да стане смеха. Защото всички се взеха много насериозно. Новите управляващи също не правят изключение.
No comments:
Post a Comment