Татяна Дончева – новата любов на БСП

(Как Господарката на Тишината се превърна в Политически Терминатор)

Един политолог – проф. Георги Карасимеонов – преди два дни направи едно странно изявление. Според него БСП след унизителното поражение, което претърпя на изборите се нуждае от нов лидер. Като такъв обаче той вижда Татяна Дончева, която с доста ненаучен език определи като женски аналог на Бойко Борисов. „Пряма”, „открита”, „такъв лидер заслужава БСП в момента” – това са част от изявленията на професора обобщени накратко и лишени от убийствената доза скучни увъртания.

Изявлението на проф. Карасимеонов ме накара да му обърна внимание. Защото точно този политолог е известен с това, че панически бяга от заемането на каквато й да е категорична позиция по всички обтекаеми въпроси на обществения живот. Карасимеонов е универсален досадник с повтаряем речник и фактът, че се ангажира с позиция сам по себе си е събитие от научна величина.

Татяна Дончева по много интересен начин винаги е била обект на медийно внимание и ухажване, а след шокиращият резултат сигурно градусът на нейното обожание в журналистическите среди ще се нагорещи на червено. Дори хулиганските лафове на новия премиер няма да са в състояние да изместят интереса от нея.

Дончева е един от малкото свестни медийни продукти, които БСП произведе в последните 15 години. Нека да направя едно уточнение – медиен продукт може да бъде както голяма похвала, така и доста солидно обвинение. Всичко зависи от гледната точка.

Да си медиен политик е преди всичко въпрос на позиция, а не на идеи. От политикът-продукт се изисква бърза и рефлексивна мисъл, желание да допусне медийното око и до личния си живот, както и убедителен език. В този смисъл Татяна Дончева сама по себе си е изключително убедително представление, защото нейният политически език изпълнява най-ефикасното си свойство – заличава двусмислията в поведението. Гафовете на Дончева никак не са малко – от поправката Ванко 1 до внезапното й преминаване от позицията на дисидент в лагера на Румен Овчаров и съгласието й да участва в неговата игра за София. Но подобно на един друг медиен политик – Тони Блеър нищо не полепва по Дончева. Тя е като политически терминатор. Горят я с огън, тя изтърсва пламъците от раменете си и пак се втурва в политиката. За Тони Блеър твърдяха, че е от тефлон, понеже нищо не можело да се задържи като петно по него. За Татяна Дончева можем да кажем същото.

Виктор Пелевин в своя фундаментален роман „Generation П” много точно формулира част от параметрите в които попада съвременният потребител, включително и на политика, а нека да си стиснем ръцете, че политиката се превърна в продукт подобен на праха за пране и други такива битови стоки. Най-важното в новите параметри е телевизията. А телевизията, за да бъде гледана търси различното, ексцентричното, налудничавото, което въпреки че радикално изкривява политическите реалности, всъщност формира трайни представи и нагласи. И така на сцената на БСП се появи Таня Дончева, която има естествен нюх към медийното позициониране и почти симфонично съвършено ухо за това какво искат да чуят медиите. Не ме разбирайте погрешно. Точно тук – това заключение е похвала, независимо как ви звучи. В съвременният свят не минеш ли през медийното сито, не бъдеш ли сведен до поредица от прости изречения, кратки и запомнящи се фрази и ефектно заглавие – може да се каже, че все едно не съществуваш като политик.

Татяна Дончева е политикът със заглавие. Тя просто има свръхусет за драматичните моменти, а нека да признаем и, че е политически много подготвена. Знае кога да говори от принципни позиции и кога да си признае, че мненията й са личностно мотивирани. Говорим за медиен шаман от такава класа, че лично тя успя де превърне станалата култова реплика „Тишината в спалнята ражда чудовища” в свой плюс като пусна журналистите да снимат романтичните й възглавнички по тази прословута и митологизирана спалня.

„Гледането на телевизия е опит за колективно небитие”, твърди още гениалният Пелевин. Именно това колективно небитие произвежда понякога политическите кошмари, защото гледащият телевизията човек попива не мисли, а емоции. Заради това политиката често губи пред сапунената опера. Защото предлагането на рационални идеи впечатлява един все по-оредяващ кръг от хора. Останалите от обществото искат да разпознават не идеи, а емоции и страсти. Тук се крие другият талант на Дончева и единствено по тази част тя прилича на Борисов. Знае как да превърне дефектите си в ефект. Не я сложиха в евролистите и тя се обиди. Но си тръгна когато можеше да го направи от принципни позиции. И всички говориха за Дончева, а не за листите на левицата (не че точно за тези листи си е струвало да се говори, както показаха резултатите от изборите).

Медийната закваска на Дончева и нейният поп-образ никога не биха й позволили тя да стои като втора цигулка в който й да е оркестър. Сборът от нейните качества и особено вихърът на популярността й ясно дадоха да се разбере, че тя има лидерски амбиции. Лъжичката катран в този розов медиен мед е нейният заядлив и леко злобен характер, който й ражда врагове със същата скорост с която й ражда политически обожатели. Пишещият тези редове един път се убеди в нейната тъмна страна. Отидох да взимам интервю от депутат от левицата (няма да споменавам имена, защото в случая те са без значение) и той си запали цигара в стаята на БСП в парламента, въпреки няколкократното напомняне, че „Онази” не обича да се пуши там. Честно казано по никакъв начин не обърнах внимание на думата „онази”, докато в стаята не влетя Татяна Дончева, която бе прекосила половината парламент, мистично усетила, че някой нарушава железните й разпоредби. Виковете й можеха да бъдат сравнени с йерихонската тръба срутила стените на древния еврейски град със същото име. Фалцетът на Дончева надминаваше този на Монсерат Кабайе, въпреки, че испанската прима определено бие българката по мащаб на телесността. Депутатът, който интервюирах, не издържа на вокалната репресия и излязохме във фоайето да довършим интервюто, а после същият реши да почерпи и по една бира с думите, че „не се е родил човек, който може да издържи тази...”

Между другото – тази история също може да послужи като плюс в политическия живот на Дончева. Защото съвсем малко са жените, които могат да притискат и репресират мъжете на тяхна територия. Тя има лидерски качества, но няма лидерски характер. И въпреки всичко – продължават да я харесват. Това вече е неуловимата магия на харизмата. Дончева е изключителен харизматик. Но по много по-различен начин от Бойко Борисов – тя не се старае да се хареса на всички, а им предлага една яростна оферта – харесай ме въпреки злобният ми характер.

Когато заяви, че си тръгва от политиката беше драматично. Защото всички подозираха, че тя не си тръгва наистина, а това е само стратегическо отстъпление преди атака, но пък с харизматиците никога не си сигурен дали това, което ти говорят не е и самата истина. Именно романтиката на нейното тръгване от политиката й придава този политологичен блясък днес като възможно решение на проблемите на БСП. Не е моя работа днес да казвам дали това решение ще проработи или не, защото истината е, че никой не знае. БСП в момента е въпрос, а Татяна Дончева е възможен отговор. Който я подцени е обречен да загуби. Защото тя изрече редица тежки, истински и справедливи критики. Тя заговори за клики в БСП, отвори дума за промяна и беше първата, която го направи. Тя каза нещата, които и Станишев трябваше да каже в изборната нощ, но не го направи. Дончева измести мълчанието на Станишев. Защото, тишината в една спалня може да бъде подмината, но тишината в политиката винаги ражда истинските безумия...

За финал се сетих за едно четиристишие на Васил Сотиров:

Във тази нощ, о нощ желана,

когато много ни се пие,

повикай ни със чашата Татяна

и като духове ще дойдем ние.

Помислете малко върху него и открийте политическата логика на поета. Стихотворението не е писано за Татяна Дончева. Но пък като че ли носи част от нейната магия. Малко по-нагоре сравних Дончева с терминатор. Нека си припомним култовата реплика на Шварценегер: „I’ll be back”...