Истинската сила

Под мотото "Сила за промяна" ще мине тази година традиционният събор на левицата под връх Бузлуджа. Празникът на БСП винаги предлага различна емоция и може да бъде страхотен генератор на политическа енергия. През 2005 г. например той се проведе в драматична ситуация - първият опит за съставянето на кабинет на Сергей Станишев бе бламиран, а ново правителство не се очертаваше на хоризонта. Хората на върха дадоха силата и мотивацията левицата да извърви докрай своя път и да участва в управлението. В такива мигове се разбира каква сила е една смислена политическа общност.
През 2009 г. ситуацията определено е по-драматична. По-драматична дори от 2007 г., когато празникът бе отложен заради бушуващите край върха пожари. Сега пожарът, казват, дошъл и в самата партия и било време да се гаси. Не е ясно с каква сила е. Тепърва ще трябва да се види. Но мотото "Сила за промяна" трябва да бъде разтълкувано пред хората, които всяка година самоотвержено се събират на върха и отново и отново потвърждават вярата си в идеи, които са оцелели на всякакви бури и пожари.
"Сила за промяна". Вероятно всеки социалист има собствен отговор за това каква промяна е необходима. Това е актуална тема в БСП. Промяна на ръководството? За някои това е верният отговор. За други - проблемът е в липсата на адекватна лява политика. А трети виждат необходимостта от сила в провеждането на забавените реформи в БСП, които чак днес показват, че могат да бъдат като тежка котва за партията. И наистина сила е необходима. Но промените са по-важни, а някои от тях определено могат да станат и без сила. Важното е мисъл да има.
През 2002 г. новият тогава лидер на БСП Сергей Станишев се качи до историческия връх на мотор. Това бе ръзтълкувано от всички като истинска промяна в духа на празника, а и на образа на социалистическата партия. Аз лично си спомням, че младите хора бяха ентусиазирани, защото прочетоха в тази промяна надежда за себе си и за своето поколение. Може би днес трябва да се попитаме пропиляна ли е тази надежда, или още я има и може да бъде възпламенена отново.
Жалко е, че след един успешен управленски мандат социалистическата партия трябва да се сблъсква за пореден път с нерешените партийни въпроси и проблеми. За това наистина е необходима сила. Но и лидерът на партията трябва да е наясно, че доверието, което хората дават, може да е голямо, но този път то е по-ангажиращо от всякога. Защото миналите години днес изглеждат като една красива утопия. А 2009-а бе година на груба реалност. И наистина сила ще трябва. Да се надяваме, че и промяната ще е полезна.