Безкрайно пустословие

Изключително учудващо и смущаващо е понякога пустословието, с което някои неправителствени организации успяват да занимаят България. Типичен пример за това е институтът "Отворено общество" с безкрайно скучните му доклади и непрестанен конвейер на изсипани във въздуха думи, които обаче неизменно завършват с едни и същи (вече безкрайно остарели и демоде) предписания и рецепти.
Вчера за пореден път бе представен доклад за нерешените задачи пред държавите от петото разширяване на ЕС, към които спадат България и Румъния. Изводът на експертите от института е, че преходът у нас в сферите на здравеопазването, образованието и социалните услуги още не е приключил и са необходими нови реформи.
В анализа има един основен проблем. Изобщо не се посочват критерии за това кога този преход би приключил. За пореден път точно тези експерти ни пробутват щампата "реформи", които обаче трябва да се правят единствено и само в името на това да има реформи. Нито дума не се обелва за задачите, които посочените сфери трябва да изпълняват. Премълчаването е целенасочено и идеологически мотивирано. Познавайки трайната привързаност на хората от този институт и гравитиращите край тях пазарни талибани към клишетата на неолибералните идеи, които прецакаха целия свят, то най-вероятно реформата за тях означава нещо различно от това, което Европа и светът правят. Вероятно според това мислене преходът ще приключи, когато образованието трайно засияе само за богати, здравеопазването бъде изцяло платено, а социални услуги няма да има изобщо. Това, разбира се, е преувеличение, но липсата на елементарен критерий за успех или неуспех на реформите няма как да не наведе на мисълта за съмнителност на всички посочени изводи.
Изобщо в България се забелязва трайно насаждане на една паразитна прослойка от коментатори, които винаги се обаждат по всеки повод и обикновено със съвети, чието крайно либерално измерение всъщност не сме видели да се реализира никъде в света. Един от тези герои - икономистът Георги Ангелов, един от последните ексцентрици в света, който все още не се срамува да предписва десни мерки в ситуация на криза, заяви, че разходите в бюджета трябвало да бъдат ограничени, за да нямало популистко разходване на публични средства. Не е ясно кое разходване е популистко - за образованието, за науката или за здравеопазването, но "попули" все пак означава народ. А за хората от кръга с нескончаемите анализи и рецепти, които още живеят в края на ХХ век, всичко, което не е в полза на богатите и на бизнеса, вреди на България. Ето това мислене ражда трайната немощ на повечето анализи, празни приказки и остарели рецепти, които всекидневно се опитват да ни пробутват. Ще бъде освежаващо и приятно, ако поне за малко поспрат.