Една скорострелна и зашеметяваща победа. Едни близо 40 процента, които със своя блясък заслепиха социолози, политолози, журналисти, анализатори и други подобни видове. Всъщност толкова му трябваше на Бойко Борисов, за да превърне огромната част от интелектуалните конформисти в свои възторжени фенове и уникални подръжници.
На 6 юли сутринта се събудих недоспал след изкараната мъчителна нощ в НДК, където накуп се събраха няколко бедствия - адската жега, победата на ГЕРБ, младите кариеристи край Бойко Борисов, както и пърхащи репортерки. След такава нощ духът человечески жадува за тиха музика, силно кафе, летен бриз и говорене шепнешком. Вместо това по Нова телевизия се насладих на безумното бърборене на тв-вещицата Люба Кулезич, която за една нощ бе преоткрила вътрешният си гербаджия и с невиждана сласт говороше за генерала. Той бил човек с интегритет. Личало си по европейското му поведение. Не си позволил за злорадства. Тя разбирала веселите усмивки на хората от ГЕРБ. Тв-вещицата изпадаше в сладостен политически екстаз, независимо, че няколко седмици преди това тя все още се анонсираше като твърда фенка на Синята коалиция. А всеки знае, че седесарят у нас е човек в състояние на размахан пръст. Всичко останало са подробности.
Малко след това отварям вестник „Дневник” и виждам една брилятно написана статия на Любослава Русева, позьорски наречена „Оптимистична теория за нашия(жи)вот”. Тц, как само ги къдрят тия заглавия интелектуалките! В тази статия с няколко думи е предадено цялото безумие на дясната конформистка визия. Гласуването за Бойко Борисов бил с ум, а не търсене на спасител. Българите се били обявили срещу кабинета на Станишев и опитите му да превърне следващото управление в пародия. А тя се кефела като гледала как мига на парцали самия Станишев. Ехидната злобичка на авторката е разбираема. След десет години прекарани в състояние на политически ступор десницата отдавна се нуждае от поле, където да използва своята злоба, която е черта изначално присъща на природата им.
Тези два случая са показателни за модерния процес на десния разпад. Можем да ги обобщи под порноимето „Интелектуалките и Генерала”. Тези две женици, както и техните интелектуални клонинги от години жадуват да бъдат аура на нечие внимание и заради това така с думите си (защото не могат да извадят друга оферта) се предлагат ценно на Борисов и посипват с рози неговите стъпки.
Жените може би наистина предпочитат лошите момчета, както ще прочетем във всяко женско списание по света. Интелектуалките също не остават по-далеч от тази мода. Те изведнъж разкриха в душите си обич нераздадена и за запратиха в лицето на Борисов. Така десният електорат окончателно и завинаги припозна в ексмутрата своя политически изразител.
Между другото без да искат те му правят най-лошата услуга на света. Предлагайки му щедро интелектуален възторг и политилогически орални радости, десните мислители на практика се опитват да обсебят Борисов и да присвоят неговата победоносна аура, която роди и зашеметяващата му победа. Десните интелектуалци, които така сластно се нахвърлиха да целуват политическата органика на Генерала всъщност са нещо като социални вампири, неспособни на самостоятелен живот, без да бъдат насочвани от някаква мащабна фигура.
Бойко Борисов обаче, и това е моят безплатен съвет към вечно недоволното и истерично дясно блог-пространство, е най-големият въпрос заставал пред българската политика в последно време. Генерала, Бодигарда, Мутрата, Кмета – това се превъплащенията и обществените маски на тези редовни 40 процента от българското общество, които трайно избират Чудото, по-скоро надеждата за Чудо, отколкото рационалните действия и реалистичните политики. В този смисъл – Кулезич, Любослава Русева, шаманът Евгени Дайнов, Огнян Минчев и другата видима част от дясната мисъл най-накрая разкри своята истинска природа. Тя (тази скрита природа) има женствен характер и прилича на куртизанка в харем. Чака под сенките Господарят да дойде, за да го угости с грозде и хладен шербет в летните жеги...
Никой не е наясно с истинският емоционален и еротичен живот на Бойко Борисов и слава богу, защото едва ли някой има нужда да го знае. Но всички вече ясно виждаме, че общественият живот на Генарала си става живо порно. От толкова медийни близвания егото му сигурно се е раздуло до размерите на средноголям небостъргач. И ще си остане такова, докато десните интелектуалки имат грижата да подсигуравят политическата твърдина и охота на своя нов любимец. С небостъргачите има само един проблем. Трябва да се пазят от самолети... Самолетите обичат да се забиват в тях. Между другото това също може да е форма на обич. Казва ли ти някой в този объркан свят...
No comments:
Post a Comment