Ода за СССР!!!

Тези дни нещо ми върви да попадам на поетични творения от миналото. Така случайно се натъкнах на този мегапродукт на соцреализма, озаглавен "Ода за СССР". Това е тежко стихотворение, писано като плакат, но днес на някой може да му звучи странно, други да откриват в него безмерната вяра на поета. 
Патосът на тази ода в началото ми беше малко смешен. След това обаче отново и отново откривах, че в стихотворението има дълбочина, има някакво отчаяно желание за надежда в този безкраен свят. Може би в това се крие особената демоничност на литературата. Плакатната поезия е коварно изкуство. Защото трябва да бъде писана от човек, който поне е на висотата на висшия патос на лозунга. Знам малко за Орлин Орлинов, но смятам, че може би той е човек достоен за тази височина. Думите му са истински.

Ода за СССР

Орлин Орлинов


За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе -
днес и завинаги...

Ти трябва всичко да можеш.
Ти трябва всичко да имаш:
танкове и ракети,
свръхзвукови самолети,
гениални физици, гениални поети,
мозъци електронни,
микрополупроводници,
станове многотонни,
океански атомни подводници,
черна металургия,
пещи доменни,
вълнуваща драматургия,
хидроцентрали огромни...
Ти си "виновен" за всичко:
че имаш още сламени хати,
че нямаш в изобилие
червени домати,
че не си в крак с парижката мода,
виновен си даже за моята ода.


Боже господи!
Матушка мила!
Кажи
откъде
си взимаш богатирската сила?
Упрека да посрещаш с ласка,
удара - с удар,
угрозата - с нахлузена каска?


Ти трябва всичко да можеш.
Ти трябва всичко да имаш:
нефт,
злато
и диаманти,
взводни командири,
маршали - таланти.
Ти трябва революцията да не спираш.
Ти трябва блудния син да разбираш,
а за да може
спасеният
от твоя солдат да се чумери -
търпение,
спокойствие в сибирски размери


А знаят ли тия
нови пророци и вехти витии,
че ако речеш
свойте отворени вени да спреш
само месец,
само година,
само една петилетка -
и ти,
като старата Белгия,
със сапунена пяна свойте черни асфалти
ще четкаш?


А знаят ли тия
нови пророци и вехти витии,
че ако ги няма твойте дула,
че ако ги няма твойте крила,
че ако ги няма твойте площадки,
разговорите с тях
ще са страшни
и кратки?
Стига!
Стига!
Стига!
Точка на тая игра.
Баста на тая мелодрама!
В тоя свят
озверен,
настървен
и зъбат -
два пътя нама!
Или тук.
Или там.
Диалектиката е ясна.
Измерена до грам.
И ние добре истината знаем:
за всяка продадена капка любов -
американски заем.
И ако ръката,
която уби
Кенеди I,
Кинг Черни,
Кенеди II,
рече да запали
земята,
водата,
небесните простори,
кой ще отбие безумния удар?
Кой ще ни защити?
Небесно знамение?
Някакво чудо?
Ти!
Ти!
Ти!
Ти!
Ти ще бъдеш първият, тоя,
кояйто ще влезе в ада на боя,
твоя Андрюша
ще яхне катюша,
русия Ванка
ще влезе във танка,
твоя Альоша
ще мине по страшните бойни полета,
за да остане безсмъртен,
по нечии чужди тепета!
Тук няма шега.
Няма измама.
Един е пътя.
Два пътя -
няма!
И нека ни хулят.
Нека се пенят.
Такъв е законът на нашите дни:
който на теб, СССР,
измени -
тойна великата правда изменя.
За тебе е моята ода,
за тебе е моята песен,
за тебе -
днес и завинаги...