Аман от апокалипсиси

Холивуд ни доказа и показа, че краят на света може да дойде по много начини. Например чрез огромни метеорити, които се забиват в Земята. А може би - инвазия на извънземни, които искат да заграбят планетата ни за собствени нужди. Или пък друг сюжет - машините стават разумни и тръгват на метален кръстоносен поход срещу хората.
Киносюжетите обаче си остават само една творческа фантазия и дори имат терапевтична цел. Човек излиза от салона, в който е видял унищожението на Земята, купува си пуканки и започва да мисли по-позитивно върху настоящия си живот. Дори може да си подсвирква оптимистично. Ако желае.
Това е добрият вариант. Лошият вариант на идеята за свършека на света вече няколко пъти го разигравахме в България. Първия път, когато някаква кукувица от Русе събра стотици хора извън града, където трябваше да кацнат извънземни, за да отведат праведните. Извънземни не дойдоха, а праведните вероятно мигом са се превърнали в грешници от изсипаните псувни. Подобен апокалиптичен сценарий покрай Великден обрисува и гуруто на разрушенията Емил Лещански, чийто творчески размах не стигна до унищожението на света, но бе погребал китния град Хасково, край чиято река "редят се редят се тополите". Само преди два дни в Странджа хората пропищяха от това, че край село Фазаново се събират поредните адепти на свършека на света, за да си говорят как животът ще се самоизпари през 2012 г. Изключително интересно съвпадение - този апокалиптичен семинар е организиран от в. "Психо" (което говори само по себе си). Селяните са разтревожени, че събралите се говорили и на децата за своите идеи. Хората се безпокоят с право, въпреки че за всяко дете идеята за свършека на света е нещо толкова нереално, колкото жълт вестник да излезе със сериозно заглавие. Аман от апокалипсиси обаче. Вече стават досадни.
Историята на психиатрията доказва, че хората трябва да престанат да обмислят края на света. Защото тези, които го правят, най-малкото не са християни. В Евангелието от Матея ясно е казано: "А за оня ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец." А Отецът едва ли ще ходи да споделя пред хора, едва завършили гимназия, кога точно ще е краят на света.
И понеже лудостта не подлежи на коментар, тя трябва да се лекува, а не да се поощрява. Със силата на нашето знание ние спокойно можем да докажем, че светът никога няма да свърши. Миг преди каквото и да е бедствие, времето ще спре и всички вкупом ще станем щастливи и досадно вечни. На псевдонауката и психарите можеш да се противопоставиш единствено с радост и щастие. Това е.