Откакто правителството на ГЕРБ пое властта в държавата и най-незапознатите със стопанската материя се убедиха, че този кабинет и идея си няма какво да прави, за да стабилизира икономиката в състояние на криза. От друга страна серия от изявления на премиера Бойко Борисов показа неподозиран досега философски потенциал у него. И понеже нямаме база, на която да анализираме каквото й да е от управлението досега, освен хаотичната чистка, нека да се вгледаме в откровенията на Борисов и да потърсим дълбокия им смисъл.
"Дупката зависи от гледната точка." Тази фраза отбеляза вчера нови търсения у премиера. Макар и отнесена към бюджета на страната, тя определено разкрива почти солипсистичен възглед към света. Солипсистите бяха тези странни симпатяги, които твърдяха, че светът съществува само в тяхното съзнание. Следователно дупката не само зависи от гледната точка, но дори и да я няма, в момента, в който Борисов помисли за нея, тя изниква от великото нищо и се обръща като атомна бомба срещу неговите ругатели. Щом Бойко казва, че дупка има - значи има. Край. Идеята за дупката е поредна спирка от една философска еволюция. Ако си направим труда да проследим проблясъците на премиера, ще видим развитието на концепцията му за света.
Първоначално новият класик във философските науки дебютира с безсмъртния афоризъм: "Ние ги хващаме, те ги пущат." Фраза, пълна с мистична тревожност. Светът е трагично разделен. Ние - добрите и злите - те, които са с неясна форма като зло, съществуващо от самото сътворение на Вселената. Защо е важно да тръгнем от тази фраза? Защото в заключената в нея мистика се крие основният ключ към разбирането на ГЕРБ като партия. "Те" - това са всички останали. Именно преводът на тази основополагаща концепция ражда параноичните визии на Бойкоборисовите депутати и преследванията на секретарки из парламентарните коридори.
Политическият мистицизъм на Борисов може да бъде проследен и по влудяващите завои на друга негова мисъл, посветена на един както философски, така и обществен, проблем - боклука. "Мястото за складиране на балите няма да ни свърши никога, защото имаме безкрайно много места." Тук герберският философ вече строи космологична концепция. Очевидно пространствата на обикновената философия са му тесни и той се насочва към тормозещия въпрос за безкрайната Вселена. Представете си този възглед, развит като концепция за управлението на страната. Сега разбирате ли защо министрите не приемат план срещу кризата? В държавата на безкрайно многото места кризата няма как да се случи. Тя може да засегне всички останали страни, но и България, която очевидно е зададена като безкрайна стойност. Класика!
И най-накрая. Още един бисер: "Нямам коментар. Аз не съм го казвал официално и даже не си спомням, че съм го казвал. И да съм го казал, това си е мое право." Това е философският еквивалент на "що не си гледате работата". С други думи - запознайте се с истинския Бойко Борисов - поет, философ, мистик и напоследък по съвместителство - премиер. Кога ли ще започнат да го изучават по университетите?
No comments:
Post a Comment