Долу униформите!

В България отдавна е невъзможно да се води дискусия по същество. Тук всеки разговор за идеи или намерения обрасва с клишета по-бързо отколкото средностатистическия американец може да хапне два хамбургера и да удари три бири или пък Памела Андерсън да си каже името. Заради това винаги изпитвам леко неудобство когато трябва да репликирам публично споделени социални въжделения срещу, които българското общество не допуска никой, ама никой да говори. Защото съвсем за кратко, убеден съм в това, върху мен ще завалят упреци, че изобщо не разсъждавам, че съм се отдал на анархия, че не мога да схвана големия смисъл на институциите, но нека да се опитаме да поразсъждаваме по прословутата тема за униформите в училищата.

Забелязвам, че родители, учители, министри, писатели, поети, интелектуалци на свободна практика са взели тази тема на въоръжение и отвсякъде ни засипват със съвети как трябва по-бързо да облечем децата с еднакви дрехи, за да могат те вкупом да разберат, че училището е институция, а не нощен бар. Как облечени с униформите учениците щели да се преобразят в ангели.

В този хор има една очевидна липса – никой, никъде не пита учениците за нищо. Младежите видимо отсъстват от разговора за тяхното бъдеще. Нека приемем факта, че училището е място, където децата трябва да се научат на дисциплина. Нима униформата може да дисциплинира някой? Нима еднаквите дрехи изведнъж ще родят колективен дух на добро? Как така дрехите ще докажат, че училището е институция?

Да не говорим и за друго. В епохата в която преди всичко трябва да научим младите да бъдат свободни хора, които отстояват собствено мнение, ние се опитваме да ги вкараме в правила, които друг им насажда.

Какво ще стане, ако четирима или петима ученика откажат да носят униформи например? Поведението им ли ще намалят? От часовете ли ще ги изгонят? Директорът при себе си ли ще ги вика? Ще ги лепят на стената на позора може би?

Да поставяме въпроса за униформите днес е символ на провала ни за мисленето по отношение на образованието. Въпросът обаче е много по-голям. Той опира до това – каква образователна система искаме да видим. Според мен основната роля на училището, особено днес, е да накара децата да мислят самостоятелно, да поощрява учениците да развиват собствено мнение по въпросите, да толерира различното мислене.

Искам образованието да е на страната на свободните идеи, а не на тъпите правила. Да бъде ориганално, а да не затъва в клишета. Да може да се променя, а да не вика призраците от миналото.

Говоренето за униформи има и друг дефект. То показва, че ние не сме в състояние да оценим правилно основният адресат на всичко, което се случва в образователната система.

Съжалявам, че аз трябва да го кажа – реформите трябва да са в името на учениците, а не на учителите. Учителите са много важни, но учениците са в основата на образователната система. Първо трябва да мислим за тях.

Вярно е, че днес сред младите цари тотална апатия по отношение на ходенето на училище, както и на ползата от образование. Но вместо да се опитаме да ги разберем, вместо да се опитаме да говорим с тях, вместо да се опитаме да направим образованието интересно, ние сякаш се опитваме да ги накажем за това, което са. Да им отмъстим.

И тогава на сцената винаги излизат проклетите униформи. Отново и отново всеки път. Аз не съм против – учениците, които смятат, че трябва да носят униформи да ги носят. Но съм категорично срещу това децата да бъдат задължавани да носят едни и същи дрехи.

Хей, това е България!

Тук всяка правило, което в началото уж е на доброволен принцип се изражда до бюрократично богословие. А то води след себе си цяла поредица от класически български дивотии.

Във всяка друга страна темата за униформите вероятно би била лишена от спомените за тоталитарното насилие върху учениците, но в България няма как да го подминем. Поколенията още го помнят. Униформата беше знак за системен натиск. И сега смятам, че въпросът не е по-различен.

Друг аспект. Често чувам странния аргумент, че въвеждането на еднакви дрехи за децата ще заличи социалните различия между тях. Това е невярно. Униформата по никакъв начин не може да прикрие социалните неравенства, тя само ги маскира на пръв поглед. Защото - ще задължим всички ученици да носят еднаква униформа, но кой ще задължи синчето на богаташа да не си носи последния модел мобилен телефон на училище и шофьора на баща му да не го кара със свръхлуксозна кола. Самият факт, че говорим вече за странични от образованието теми показва колко порочна е идеята за униформите. Тя е странична, изобщо не е важна и не решава нито един, ама нито един от проблемите на младите хора, тяхното образование и училищата в които го получават.

По отношение на училищата може да се направи много повече, отколкото само да се говори за униформи. Например - нека всяко училище да даде възможност на учениците да издават вестник, без да се меси в редакционната политика, да осигури възможност на учениците пряко да влияят върху процеса на обучение, максимално да се демократизира това, което наричаме урок днес, да се смени изцяло архаичната система на оценяване, която сигурно е от 18 век, но днес сме 21. Тази система при това е източник на постоянно напрежение и конфронтация и се чудя кой има интерес да я поддържа. Това са най-важните стъпки за училищата днес. Униформата е девета дупка на кавала. Може би наистина обаче е време и учениците сред нас да се намесят в тази тема. Хубаво е да се чува и техния глас. Всъщност техния глас е най-важния.

Младите хора днес трябва да са благодарни за едно - че живеят в епоха в която техните проблеми не могат да останат скрити. Естествено това означава и цяла група от фашизирани интелектуалци постоянно да леят сълзи как поколението загнивало, как загивало, България се израждала и други. Но това е и шансът младите да не свалят темата за себе си от дневния ред на обществото. Смятам и друго - аз имам своето мнение за униформите, но е време учениците да не питат никой за това как трябва да живеят своят собствен живот. Ако искат униформи - да ги носят, ако не ги искат - нека да ги изгорят пред кабинета на директора. Смятам, че тук думата нямат дори и родителите - новото поколение само трябва да заяви интереса си, защото това е да живееш в демокрация - и 14 годишните имат право на своя визия за света. Нека не им натрапваме своето гледище. Те са бъдещето. И имат думата!

Преди около година и половина излезе едно проучване, че младите софиянчета обичат да пийват повече от своите връстници в още седем европейски страни. Убеден съм, че положението в останалата част на страната е същото. Няма да изпадам в апокалиптични сказания за това как младото поколение си отива. Точно обратното. И мен да искаха да ми дадат униформа и аз щях да искам да пия...