Дан Браун и казусът "Марио"

В България реалността винаги е имала превес над литературата. Eксцентричните политически нрави у нас винаги надминават и най-смелото литературно въображение. Така, докато цял свят чете усилено романите на Дан Браун, за да открие тръпките на мистерията и древните интриги, у нас данбрауниадата тече с такава сила, че ако американецът успееше да я зърне отнякъде, веднага би се пенсионирал.
Трети ден медии и политици издирват Марио Тагарински. Този депутат, бивш министър в Костовото правителство, известен масон, влезе в парламента от листата на РЗС, пък в петък внезапно реши да напусне групата на Яне. И се започна една мистериозна гоненица - просто не е истина. Яне алармира, че Тагарински е жертва на политическо отвличане. Медиите започнаха да издирват мистериозния депутат, но той упорито не вдигаше телефона си. После изведнъж се оказа, че в пристъп на обществен гняв от писанията по вестниците Тагарински (странно защо) позвънил на Бойко Борисов, за да му каже, че всичко е наред, той не се криел, а празнувал годишнина от сватбата си. По-някое време в хора на мистерията се намеси и шефката на парламента Цецка Цачева, колкото да обяви, че ГЕРБ няма нищо общо с разцеплението на РЗС, хората на Яне пък контраатакуваха с обвинения в политическо интригантство и тоталитарни забежки.... Какъв ти тук Дан Браун?
Сагата "Марио Тагарински" за пореден път ни изправя пред основния проблем на българската политика. Този проблем е не корупцията, а тоталният битовизъм и дребнотемие на скандалите. Българските политически дебати никога не се водят за идеи, в мига, в който се появат различията, основното оръжие в тях става интригантстването на дребно и шмекеруването около отделни фигури и депутати. Такъв най-вероятно е и случаят с Марио Тагарински. Въпреки клетвите на ГЕРБ, че нямат пръст в неговите самоволни акции, едва ли има нормален човек, който е повярвал. Съвпаденията са прекалено много, а и този случай така пасва на полицейското разбиране на ГЕРБ за политика, че няма накъде повече.
Инспирираните отлюспвания, мистериозните самоотлъчки, парламентарното инженерство се оказаха незаменима част от репертоара на ГЕРБ. И именно тук се срива митът, че те са нещо различно. Не, те са нещо много старо. Само че в по-коварен вариант. Милиционерщината, особено когато неуспешно се опитва да имитира трилър в стил Дан Браун, винаги фалира именно заради жълтенията и задушливия аромат на димки, който се носи от нея. ГЕРБ толкова са си повярвали, че вече не се срамуват да разиграват политически драматургии пред очите на обществото и да лъжат същото това общество, без да им мигне окото. Не знам някому да е жално за РЗС, трябва обаче да ни е жал за поредната пропукана илюзия на българите. Дан Браун се харесва на хората, защото им дава възможност да избягат за миг от реалността. Но да си цял живот герой от негов роман - това не се издържа!