Thursday, December 17, 2009

Eротична история на българския парламент


Еротиката и политиката винаги са съжителствали в състояние на кротка хармония през вековете. Но пък и обикновено еротиката не е ставала солидна част от политиката, както не се е наблюдавал и обратния процес. Защото когато политиката разкрие еротичната си страна, това обикновено не действа като списание "Плейбой", а изпълва с чувство на политическо възмущение и емоционални страсти електората, който възприема политическата еротика като особена форма на посегателство върху собствените си интереси.

В България през последните 20 години сексуалната лексика нахлу по изключително мощен начин в парламентарния живот. А интересното е как така досега никой не се е сетил да изследва мъгливото парламентарно поприще през тази велика призма. Нека да си спомним, че още в зората на демокрацията и точно по времето когато СДС си беше въобразило, че времето окончателно е тяхно, а властта приватизирана за вечни времена, за тогавашният премиер Филип Димитров, наричан Фил Кенеди, познат като Ф.Д, уникален образ с налудничав поглед, ексцентрично бретонче, неясен речник и неразбираемо говорене, се носеше радикалният слух, че обичал да се съблича гол в кабинета си и така да освобождава напрежението по неочакван начин. Не ми е известно да е имало свидетели на тези еротични задявки на премиера тогава, но пък политическата памет пренася именно този слух много по-успешно, отколкото, която и да друга черта на Филип Димитров. В крайна сметка Ф.Д. стана жертва на собственото си разбиране за еротика понеже го превъплати в политически действия. Оголвайки задните си фронтове и предните политически линии, той поиска от Народното събрание първия и единствен в новата история на страната вот на доверие. Това позволи на ДПС тогава еротично да се вклини в политическият организъм на премиера и неговата партия и да го раздрусат по-мощно от произволна поза на "Кама сутра".

Линията на тази еротична политическа сплав бе продължена от друг седесар - Йордан Соколов, бивш вътрешен министър, а според слуховете и бивша звезда на гей-обществото по времето на тоталитаризма. Това последното естествено се оказа недоказуемо, но пък то също прекрачи границите на историята и дори до днес се носи като градска легенда. Митологичните измерения на парламентарната еротика припомнят, че любима шега на мощният телесно депутат от БСП Илия Баташки по онова време е била да показва червило на председателят на парламента (същият този Соколов) и със средните пръсти на ръцете си жестомимично да описва действия, които съзнанието на девица не би понесло, нито разбрало.
Пак по това мътно костово време другият знак за парламентарна еротика беше Екатерина Михайлова, която днес вече изглежда доста по-добре отколкото в онези странни дни. Тогава именно започна въвеждането на стила садо-мазо из необятните политически дебри, а еротичните въжделения на народа все пак бяха пооправени от изкуствените усмивки на Надежда Михайлова и един спорадичен кротък поглед върху нейното бельо, запечатан от апарата на незнаен папарак.

Всички останали парламенти също могат да бъдат разказани от гледна точка на своите еротични фикс-идеи и парадигми, но пък опитът показва, че това винаги изнервя народа.През изминалите две десетилетия народът винаги е бил изпълнен с подозрения относно тайният еротичен живот на политиците и обличаше тези подозрения с език, който никой уважаващ себе си вестник не би допуснал на своите страници. Но днес вече няма как да не забележим - точно тази народна словесност изведнъж получи неочаквана легитимация и стана основна част от изразните средства на новите политически партии. Всяка обидна дума представлява мощен дефицит на идеи. В крайна сметка човек прибягва до псуването, когато е безсилен да извади аргументация.
В този смисъл сцените между Волен Сидеров и Яне Янев, които станаха така скандално известни са апотеоз на еротичното в политиката. Нека всъщност да припомним какво се случи и то само схематично, за да се опитаме да си представим какво са изживели европейските представители в НС. Волен нахлува при Яне и публично поставя под съмнение сексуалната му ориентация. Намеква, че лидерът на РЗС е зависим поради шарещите си в грешната посока очи. Яне скача и с блясък в очите заявява, че Волен Сидеров е малоумен. После пък намеква, че ако лидерът на "Атака" му закара съпругата си на крака и като тежък воайор ги наблюдава, той ще докаже, че се справя с лекота в еротичните упражнения... Цялата тази случка е потресаваща метафора на българската политика. Тя е креслива като имитираща оргазъм актриса в нелеп филм. Отвъд шума и еротиката, вече не лежи нищо друго. Управлението бе сведено единствено и само до поредица от еротични задявки във всякакъв смисъл.

И какво се получава - като си дадем равносметка на изминалият период ще видим, че заниманията основно с еротични дейности по линията държава - общество ни е довело до този миг в който ни управляват майстори на псувните и детективи на сексуалните тайни. Какво ли би казал Фройд, ако можеше да ни обърне внимание отнякъде? Вероятно би се учудил откъде този тежък едипов комплекс у повечето българи, които щом заговорят за парламента винаги споменават и за майката в същото изречение. Еротика, бейби?!

No comments: