Повторения и възкресения

В книгата си "Задочни репортажи от България" Георги Марков описва почти халюцинативен епизод. Той отива в редакцията на един литературен вестник и вижда в кабинета на началника петима, които заседават. На следващата година отново минава през същата редкация и вижда абсолютно същите хора, които са се събрали в същата стая и говорят дори със същите реплики. От тази съноподобна случка Марков вади ужасяващия извод, че в тоталитарна България нищо не се променя и времето е застинало като съзнанието на психопат.
Няма как да не си спомним за тези епизоди, когато днес видим как времето отчаяно се връща назад. Особено политическото. България май е обречена винаги да живее повторен живот, в който всичко се знае предварително. Ето защо ранните ГЕРБ поразително започнаха да приличат на късния Костов. Все едно десетте години между двете управления никога не са се случвали. Сякаш са били политически сън, от който, като се събудим, виждаме пак старите физиономии на костовистите талибани, които изживяват наново управленските си блянове. Почна се още с назначаването на Евдокия Манева за зам.-екологичен министър. Костовисткият флирт на ГЕРБ продължи с назначаването на Константин Димитров за зам.-министър на външните работи. Той и другият заместник на Румяна Желева - Марин Райков, бяха част от екипа на Надежда Михайлова в онези тъмносини дни, в които СДС фантазираше, че завинаги ще управлява България. Сега същите хора отново изпълзяват на бял свят. Вчера научихме още, че Димо Гяуров (наричан "генерал ефрейтора" заради стремителния му скок до генералска длъжност и шеф на разузнаването) ще оглави Комисията за борба с корупцията вместо Яне Янев. Още един от Костово време се появи под светлината на прожекторите. В един момент стигаме до странната ситуация наистина да се чудим сън ли са били последните 10 години. Защото този танц на ГЕРБ със Синята коалиция ни вкарва в най-мрачното повторение на сюжетите на Георги Марков.
Всъщност не е ясно кой би спечелил от тази новооткрита любов между гербери и костовисти. Едните - ГЕРБ, ще бъдат обречени да навлязат отново в мрачното минало на Костовото управление, а нито един българин не си го спомня с добро, а другите - сините, ще са принудени да наблюдават как ГЕРБ изпиват живителните им политически сили и изсмукват тяхната енергия. Политическият вампиризъм (защото събуждането за живот на хора, отречени от историята, трябва да бъде наречено точно така) е новост в нашите пейзажи, но всички ще трябва да го наблюдаваме.
Имаме едно успокоение обаче. Знаем как завърши Костов. Значи вече знаем как ще завършат ГЕРБ. Повторенията в живота понякога носят успокоителни знания.