Само свободата е сигурност

Всяка полицейска държава се крепи върху илюзията за сигурност. В полицейската държава сигурността може да е само илюзия, защото там, където свобода няма, сигурност просто не може да има. Тази формула е универсална и всеки, който я отрече, вероятно трябва да потърси помощ за себе си и за спасението на своята душа. Само свободата гарантира сигурност.
Свободата е най-истинската ценност в света на демокрацията и всяко посегателство срещу нея трябва много да ни притеснява. Ама много. Защото всяка полицейщина по земята не може да я търпи. Вчера парламентът стана фронт, разделен именно по линията свобода/несвобода. Депутатите от мнозинството официално разрешиха безконтролното следене на гражданите в интернет. Това стана чрез промяна в Закона за електронните съобщения. Началото на края на всяка свобода винаги започва като загриженост за сигурността и неизбежно се изражда в полутоталитарно разбиране, че гражданите нямат право на собствен живот. Нека да си припомним САЩ и прословутият закон "Патриот", който рязко отне права от гражданите. Светът не стана по-сигурен, заплахата от престъпници и терор не намаля, но пък американците бяха подложени на невиждани унижения.
Сега си представете как ще изглежда България, ако приетият от парламента закон заработи. Всеки ваш телефонен разговор ще може да бъде достояние на полицията. Забравете за такова нещо като кротка свобода в интернет. Всемогъщото МВР и баш тарторът му Цветан Цветанов във всеки момент могат да поискат данни какво сте посещавали и какво сте гледали. За полицейското безумие и опиянение е характерно трупането на безполезна информация. В новата епоха обаче информацията е ключът към абсолютната власт. А ГЕРБ започват да се окопават с безумията на един фашистки закон (прилагателното е меко). Тези правни норми дори най-вероятно няма да издържат в Конституционния съд. Защото борбата с престъпността не може да е извинение за чудовищното унищожаване на правата на гражданите. Когато свободните хора са лишени от права, когато са контролирани по начин, описан от Джордж Оруел, за каква сигурност изобщо говорим. С приетите норми ГЕРБ и коалиционните им партньори от "Атака" показаха истинското си лице. За тях свободният гражданин вече е потенциален нарушител. Свободният човек е подозрителен, защото титаничното МВР няма да знае какво прави той. Тоталитарната закваска на новите правила е видима отвсякъде. Но точно в такива мигове политиката придобива истинско значение. Защото по този въпрос се градят реални идеи. От едната страна са параноята и ченгетата, от другата - свободните граждани. Тоталитарните държави се срутиха, защото тоталният контрол винаги е израз на слабост и страх. Никога на сила.