Истинският председател на земното кълбо

(възторжено есе за това защо маите доста се объркали докато са разчитали показанията на звездите)

Първи януари, 2010 г., 11.30 часа: притичах за съвсем кратко да си купя един пакет с кафе от магазина (винаги по празниците, когато човек не трябва да си мърда от къщи, за да успокои тялото си, душата и вселената, се оказва, че някоя жизнено важна част за постигането на хармония отсъства). Замъглен и все още без да разбирам на кой свят съм и дори в коя точно реалност (проклетата квантова физика ни обърка съзнанията и по този показател!) вървях полусънен към магазина. Винаги е трудно човек да се ориентира в околния свят, когато си прекарал вечерта пред няколко бутилки крушова ракия (много по-сигурно средство за постигане на автентично просветление, отколкото баналната медитация и будисткото мрънкане под нос) и съвсем близо до оркестър, който изпълнява безсмъртни хитове, чиито имена не ще можем да възпроизведем тук, но отделни реплики все пак си заслужават да бъдат споменати: „Айде, бате шефе.... Маде, маде, маде ин Булгария”, „Ти си яка щракалка...”, както и някакъв много трашърски вариант на “Smoke on the water”, който трябва да влезе в космическите регистри. Изобщо след подобно отношение към празника е трудно да забележиш нещо точно в 11.30 часа. Въпреки това аз забелязах. Откритието ми дори ме порази и спрях за миг да го осмисля напълно. Емоционалното знание идва при нас винаги като вълна от вдъхновение, която те залива без да пита и те оставя безмълвен.

Осъзнах, че наоколо няма никакви хора. Абсолютно никакви. Дори в далечината не се виждаха такива. След празниците, особено рано сутрин, светът изглежда умиротворен, тих и прилежен, все едно отново се е завърнал в бленуваното състояние на невинност. Много рядко през живота си съм излизал преди обед на първи януари. И така досега съм изпускал всички мигове на невинност, които този свят е в състояние да ни предложи, за да ни възхити с тях. Изпитах адски литературно усещане. Все едно аз съм единственият жител на тази вселена. Все едно цялото това необятно пространство – България, Европа, Земята, Слънчевата система, Слънчевата галактика, цялата Вселена, е създадена в моя чест и именно заради кроткия миг на невинност в спокойните часове след празника. Грееше слънце (първи януари, а грееше слънце – как да не повярваш, че ти си управникът на вселената), съвсем лек вятър размяташе падналите листа, а пейзажът наоколо дори не бе смущаван от някакви шумове. Тишина и спокойствие. Тогава се сетих за едно велико изречение от Велимир Хлебников, което се е запазило в паметта ми неясно защо: „И ние пак сме щастливи: ето - на коленете ми спи лъв и аз сега пуша своя въздушен обяд.” Този образ – Хлебников си мечтаеше да бъде председател на земното кълбо, а аз се почувствах точно такъв.

Почувствах и друго. Светът никога няма да свърши. Не и по начина, по който си го представяме. Съжалявам за маите и за тяхната апокалиптична визия за 2012 година, но пичовете страшно много са се объркали. Помислете си – не им е било лесно. Не са успели да видят света в състояние на невинност. Защото вероятно са били част от невинността. Когато си невинен – не можеш да разграничиш доброто от злото, кошмара от щастието и заради това невинните обикновено винаги ни заливат с апокалиптични видения. Разцепване на небето. Земетресения. Цунамита. Атомни гъби. Разместване на континентите. Мор. Чума. Технотерор. Самолети, които отново се блъскат в небостъргачи. Както и много други Дивотии.

Ето защо, когато искате предсказание за щастие – търсете човек с натежала от угризения съвест. По възможност и с лек махмурлук. Но осъзнал, че има мигове в които той е председател на земното кълбо. Просто и ясно. Защото този човек, особено в кратките моменти на прозрение за невинност, може единствено и само да говори за щастието. За щастието, което идва и няма начин да бъде спряно. За щастието, което дебне зад всеки ъгъл, за да те сполети неочаквано и възторжено. За щастието, което е неизменна част от човешката душа, защото, ако нямаше щастие и душата нямаше да съществува. За щастието, което може да те заслепи от кратко вдъхновение и възторжено знание за природата на нещата. За щастието, което само чака да бъде поканено в живота ни, за да се развилнее, както то си знае. За щастието в това да разбереш, че светът няма да свърши през 2012 година, а ще си стои весел и прелестен и ще се плези на времето още много дълго. Жал ми е за маите. В своите предсказания те не са взели предвид, че един ден аз ще бродя по този свят и ще бъде нещо като проповедник на щастието в първия ден на 2010 година, когато всички други няма да ги има, а светът ще тъне в невинност и топлина. Толкова простичко усещане!

Почувствах се като дете. И ми стана адски радостно от това. Значи въпреки всичко, въпреки неспиращите глупости, въпреки напливите на странни и намръщени хора, онова малко дете в мен си е останало и само е чакало мига в който да излезе отново и да заяви своето присъствие. Под формата на щастливо осъзнаване на един почти вечен ден – първи януари, 2010 година. Ако някога имам силата да накарам времето да замръзне, сигурно ще поискам да се върна в този миг, в който вятърът подухваше листа, хора наоколо нямаше, а аз се чувствах така изтощително щастлив, че едвам издържах на желанието си да подскоча. Председателят на земното кълбо имаше посталкохолно просветление....Хаха, не бързайте да звъните в психиатрията. Ясно съзнавам, че да се говори за щастие в епохата на ГЕРБ си е почти маниакално, но в крайна сметка – в тихия си миг на възторг осъзнах и това, че не ми пука за ГЕРБ, нито пък за техните мании, глупости и тъпанарщини. Защото и те ще отминат, а пък аз ще ги победя със своята изпитана рецепта – като си остана щастлив и весел. Нима не е радостно да знаеш, че щастието е винаги наоколо? За мен никога няма да има по-лъчезарно знание от това.

... След като този дълъг като вечност миг отмина, видях, че хора наоколо все пак има, но пък вече бях преизпълнен с любов към цялото човечество и с радикален хуманизъм. Можех да пропусна обърнатите кофи за боклук, миризмата на барут и потрошените стъкла – белезите на дългия празник. Отидох до магазина и си купих кафето. След като се прибрах обаче, вместо да си направя кафе, легнах да си доспя. Чист и невинен...