Писна ми да си говорим за Румяна Желева. Румяна Желева беше кратък възход на абсолютното нищо. Триумфът на нищото (както великолепно се изрази наскоро д-р Николай Михайлов по отношение на съвременните образи на успеха в нашия свят). Всички знаят, че трябва да си говорим за Бойко Борисов. Защото Румяна Желева беше кратък и апокалиптичен екшън, продуциран именно от Борисов и от безумната му страст да налага решенията си с юмрук по масата, с пура в ръка като повелител на политическите енергии и сили. Румяна Желева бе като филм планиран за блокбастър, който неочаквано за критици и продуценти се срива в боксофис печалбите и вместо „Оскар” печели „Златна малинка”. Животът на политика никога не е справедлив, но това е тежката цена, която плащаш за присъствието си близо до магическите сфери на взимане на решения.
Всички знаят, че провалът е провал на Бойко Борисов. Може би го е разбрал и самият той. Защото се провали изцяло политическият му проект да се държи в Брюксел, както се държи в дома си в Банкя. Брюксел и Банкя наистина започват с една и съща буква, но приликите свършват дотам. В Банкя Борисов е пълновластен господар на фантазиите и копнежите на своите съседи вероятно. В Брюксел е обикновено човече, което изглежда смешно в напъна си да покаже своите мускули. При това се видя, че Бойко Борисов дори не разбра в какъв капан влезе. С това разруши пък мита за тодорживковската си хитрина и интуиция, които му помагали да надушва посоките на балканските ветрове.
Всички знаят, че този провал дълго ще тежи и нанесе първата пукнатина в монолитните политически телеса на настоящия премиер. Румяна Желева бе просто една марионетка поставена на шахматната дъска от Бойко Борисов. Той я тикна до ръба на пропастта, а после я остави да падне. Остави я да падне като артист от средна класа, с няколко маньовъра, защото в края на филма все пак дори и Борисов осъзна, че срещу него стои сила пред която не минават неговите шмекерии, превърнати в култ от обожаващите го български медии. Министър-председателят сам си сътвори най-големият провал и най-голямата димка. В момента в който трябваше да триумфира и да бъде непоклатим, той се самозапрати в политическата преизподна, защото не разбра, че вече е в съвършено друг свят.
В Брюксел – Румяна Желева няма статут на недосагаем и успешен външен министър, а се видя, че тя е една куха кукла с конспиративни фантазии. Хулиганският език се срина пред демократичната парламентарна процедура на ЕП. Размаханият юмрук бе потрошен за секунди от ехидната логика на политическите въпроси. Пурата в ръката бе угасена набързо, защото в Брюксел отдавна ги играят тези игрички и за тях Бойко Борисов дори не е препятствие. Той е комедиант, нещо като екзотично растение, но нищо повече. Да се надяваме, че го е разбрал. Макар, че всички знает, че Борисов не е в състояние да разбира нещата. Иначе нямаше да си говорим за Желева.
Подобен политически крах на европейска сцена можеше да бъде предвиден, ако се върнем съвсем малко назад. През юни тази година в „Монд” излезе невероятната статия на журналиста Беноа Опкен – „Бойко Борисов, шокиращият българин”. (Още тогава не се сдържах и писах по темата - тук). В нея той описва социалното ежедневие на тогава все още кмета, което по невероятен начин напомня на стилистиките на мафиотските филми. Най-култово, разбира се, остава определението на Опкен за Борисов - „харизматичен минотавър”. Тоест, нека да преведа – харизматичното чудовище, защото минотавърът всъщност е чудовище. В тази статия се появява първото истинско западно прозрение за Борисов и природата на неговата политическа биография. Като пренесем филма вече в снежното начало на 2010 година, ще видим, че констатациите на Опкен за железни. Всичко онова, което французинът не приема в поведението на Борисов, всъщност провали премиерът и неговата марионетка на европейска сцена.
Всички знаят, че Борисов е особен обществен знак за политическото корабокрушение на страната. И заради това нека оставим Румяна Желева да почива в мир (това се отнася до политическото й битие, за другото – пожелавам й здраве, живот и много бебета), разговорът трябва да е за Бойко Борисов. Като картоиграч от мафиотски филм той спечели раздаването за България, но се провали за голямата европейска миза. Всичко при Борисов се оказа схема. Схема за това откога докога да е министър Желева. Схема за това как да задоволи интересите на лобитата около себе си. Схема за това как да се сприятели и скара със Слави Трифонов. Бойко Борисов никога не е надраснал всъщност манталитета на дилър на валута от „Магурата”. Той е уникалният символ за моралният фалит на България, който той превърна в свое политическо кредо през ужасяващите клишета на хулиганския език. Между другото – всеки психолог ще ви каже, че няма по-лошо нещо от хулиган, който изведнъж е осъзнал, че в света има и по-силни от него. Всички знаят, че Бойко Борисов пак ще прояви своята дребна и древна природа.
Неговата трагедия е, че той вече няма как да излезе от ролята си. Той е хулиганът. Той е минотавърът. Харизматичният минотавър. Той трябва да е минотавърът, дори и когато пищи от ужас и е изморен до смърт. Дали изморените минотаври също ги убиват? Ще е интересно да се види.
No comments:
Post a Comment