Ние, журналистите май направихме фундаментална грешка като избързахме с пророчествата, че от най-близкото обкръжение на Бойко Борисов първи ще отлети Симеон Дянков. Нострадамусите май са на път да претърпят величествено поражение. Защото, нека да бъдем брутално честни - Симеон Дянков е един опасен и войнстващо луд човек, но е лишен от грам политическа амбиция и в миговете в които си е пил хапчета, доста здравословно за своята кариера, упорито твърди, че е просто експерт.
А Цветан Цветанов, или Цецо Красивия, а напоследък и Цецо Мозъка си е политическа фигура, която, оказа се, е озарена от блясъка на висок политически рейтинг. Толкова висок, че последните данни на МБМД показаха, че Цветанов задминава Бойко Борисов по обществено одобрение. Как ли е събрала смелост шефката на агенцията Мира Радева (екс-Янова) да обяви тези резултати? Нима пред очите й не се е разигравал вариант за поредна операция на име "Социолозите", но този път предвождана лично от Бойко Борисов, който да заклейми социологията като незаконна дъщеря на Тройната коалиция и лично на Сергей Станишев? Живеем в епохата на ГЕРБ, а тя се отличава с това, че единствената сфера, която е от значение са медийните балони. Тази власт живее на страниците на вестниците и по екраните на телевизията, както и самият премиер. В мига в който се появят пукнатинки в този монолитен образ, самата политическа реалност ще бъде поставена под заплаха. Тази реалност се отличава със строго подреден йерархичен ред в който подобно на религия всеки си има определено място. Можете ли да се представите християнство в което св. Петър има повече могъщество от Бог? Именно заради еретичността на такава представа е много трудно да си въобразим свят в който Цветан Цветанов ще надмине по популярност Бойко Борисов. Самият премиер едва ли би търпял това и със сигурност замисля солидно обяснение на изоставането си. А защо не и спецакция? В кръга на черната ирония аз си представям акция "Красавец". Полицаи избиват вратата на апартамента на Цветан Цветанов. Жена му ужасено изскача от банята, където любовникът й е припаднал от свръхстрес. Баретите се насочват към спалнята и в обектива на камерата се вижда как Цветан Цветанов се опитва да скрие книгата, която чете под дюшека, а тази книга е "Защото сме социалисти" от Сергей Станишев. Гневен прокурор взима книгата, хвърля я към стената и крещи: "Цветанов, вие ще бъде обвинен в престъпление социологическо, защото сте абсолютен престъпник, колеги, като за всеки престъпник - на земята с белезници...".
Да оставим черния хумор настрана, защото в епохата на ГЕРБ може би всяка шегичка ще се наказва с търкане на затворническите нарове. Като чух новината за изпреварващият рейтинг на Цветанов, се сетих за една друга политическа история, която днес звучи почти като притча. Тя е много показателна, заради това ще я разкажа набързо. По времето на Сталин, шеф на комунистите в Ленинград е звездата Сергей Киров. Киров се радва на толкова голяма популярност, че е политически почти недосегаем за Сталин. Нещо повече през 1934 година на конгреса на комунистическата партия, Киров печели повече гласове от Сталин за лидерското място. По-късно цялата преброителна комисия загива в огъня на репресиите. Самият Киров обаче заради своето огромно влияние и популярност, няма как да стане обект на репресия, заради това Сталин замисля и осъществява неговото убийство. Изкарват всичко дело на троцкисти и на един заслепен от ревност съпруг. Историята обаче е запазила истината...
Не е ли чудно, че се сетих именно за Сталин, докато говоря за Бойко Борисов. Creepy, биха казали англичаните. Но така или иначе като политически проекции двете фигури са доста съизмерими. Руската политически йерархия се изгражда по толкова перверзно централизиран начин, че Сталин трябва да решава по всички въпроси - от този за това кои книги да се издават до това какви тръби за водопроводите да се използват. Когато подчиниш цялата власт на един човек, той започва да се изживява като полубожество. И всякакви знаци за това, че е и той е човек, не са добре дошли. При Борисов положението е почти същото. Опиянен от рязане на ленти, той е в състояние сутрин да даде мнение по еврофондовете, на обед да коментира промените в НПК, в ранния следобед да си поговори със светски репортери, а късно вечер да го включат с коментар за някой футболен мач.
По този начин България заприлича на въобразена държава. На сюрреалистичен образ в огледалото на историята. На 20 година на прехода се потопихме в яростната полицейщина и сведохме управлението до потока на съзнание на един пожарникар. Дните са красиви. Може би не колкото Цецо Красивия, но все пак... Жал ми е само за Цветан Цветанов. Той е като ракета, която достигна звездна орбита, но двигателят й даде дефект. Коварният рейтинг го препъна и той се загуби в социологическото минно поле. Сега край ще избухват повече бомби, отколкото е в състояние да преброи. И всичко това пред всевиждащото око на премиера, който никак, ама никак не обича някой да затъмнява слънчевите му медийни хоризонти. "Цецо изгоре", написа една добра репортерка във Фейсбук. И май това обобщава тъжно щастливата новина. Митологичния Икар литнал близо да слънцето и крилата му окапали. Красивият полицай Цецо полетя към политическите висини и бързо ще бъде върнат на земята. Грубо. И неочаквано. Пожарникарите не търпят политически ангели. Особено, когато пърхат твъде бързо с крила...
No comments:
Post a Comment