Фентъзи-злодеите на кабинета

След 10 месеца власт на ГЕРБ дори и на непосветените вече е ясно, че правителството на Бойко Борисов има много малко общо с политиката. То е явление от почти литературен характер със солиден привкус на мрачен сюрреализъм и хорър-елементи. Ето защо всеки опит да си обясним действията и мотивацията на министър от кабинета с политически анализ е обречен да катастрофира като самолет в небостъргач. Нормалната научна логика не може нито да обхване, нито да опише действията на това правителство. Да се опитваш да опишеш с политически език логиката на премиера е все едно дивак от каменната ера да се опита да обясни на племето си какво представлява един самолет. Просто ние обикновените хора от една страна и кабинета от друга сме явления от различни реалности и е време да го признаем тържествено. Те обитават собствения си свят и ни замерват с късчета мрак от него.

Ето защо, ако искаме да сме наясно със случващото се в България трябва да търсим литературните методи. Нека първо да определим жанра на кабинета.

Като гледаме опитите за постоянна магия над хората, клетвите, които се сипят и особената форма на носа на новата здравна министърка, веднага можем да определим правителството като мрачен фентъзи роман. Всъщност този кабинет е нещо като сборище на черни магове и можем да открием съвсем адекватно техните литературни аватари.

И така със силата дадена ми от дългогодишно четене на фантастика и системно прекаляване с фентъзи митология, ще отворя пердето пред вас и ще ви разкрия маговете от кабинета, както и на кои черни магьосници от литературата приличат. Това е неблагодарна задача, защото, маговете мразят тайните им да излизат на бял свят, но някой трябва да разкаже тази епопея, защото, историите съществуват, за да намерят своята публика.

Нашият премиер е величава фигура. Мащабен, едър, мрачен. Той е черен маг от висш порядък. Има една-единствена литературна фигура с която можем да го съотнесем - черният господар от "Властелинът на пръстените" Саурон. Саурон е отвратителен злодей, който си има цяло царство - Мордор. Мордор е нещо като осъществен индустриален ад - по земята му капе лава, черни облаци са затулили слънцето, а над всичко това стои огненото око на Саурон, който гледа всичко и нищо не изтърва. Този черен маг сътворява един пръстен, който да събере всички останали магически пръстени в "страната му Мордор, където тегне мрак". Е, кажете ми - не откривате ли приликите с Бойко Борисов. И той като Саурон събра всякава паплач в кабинета си и затули облаците с мрак. Толкова черни думи едва ли друг премиер в нашата история е произнасял някога. То не бяха клетви срещу предишните магове, то не бяха жалвания, че магическата му хазна е била празна, а финансовата магия на ковчежника му Дянков не може да сработи бързо. И премиерът с огнени и всевиждащи очи по цял ден се звери пред екрана на телевизора си, за да не изпусне какво се говори за него и да е в състояние да го изкоментира във вечерните новини. Точно като черен маг Борисов е в състояние всеки миг да пожертва съратниците в името на собственото си политическо оцеляване и магьоснически рейтинг.

Един ден нашият величествен и черен маг, пардон премиер, ще поиска да сбере демоничната си банда и да я хвърли в последна битка срещу държавата си. Бъдете сигурни, че така ще стане. В природата на злите магьосници е заложено желанието да унищожат света. Тази демонична и деструктивна природа ще обземе рано или късно нашия Саурон. Божичко, какви ги говоря - тя вече го е обзела напълно.

Следващият в черната групичка е американското юпи с нежното гласче Симеон Дянков. Не беше нужно дълго да издирвам литературният му аналог. Дори - напук на глобалният му произход - го открих в българската литература. Симеон Дянков ми прилича на злия магьосник Мирилайлай. Нека да ви припомня - Мирилайлай е основният злодей в романа на Елин Пелин "Ян Бибиян". В царството на този тъмен маг всичко е покрито в мрак и няма движение. Горите в това царство са от желязо, а живот все едно няма. Хаха, това не ви ли звучи като описание на бюджет сътворен от Симеон Дянков - и в него животът на хората е второстепенен фактор, а основното е алчността и хищническите амбиции на средният чиновник на Световната банка. Ако един ден Дянков/Мирилайлай осъществи идеалният си свят, той ще апотеоз на мрака. В него няма да има живот, а само цифри и неподвижни хора. Мрак и ужас. Капитализмът в своята дянковска форма наистина е царство на чернотата.

Няма как да подминем и новата дама във величавия кабинет - проф. Анна-Мария Борисова. Специфичната форма на носа и кривите пръсти с които тя призовава да заострим вниманието си към костната патология, намекват, че литературният й аналог е твърде познат. Този аналог живее в къща на кокоши крака и обича да примамва млади момци в нея. Говорим за митологичната баба Яга. Тази дама с брадавица на носа обича откритите летателни превозни средства, фучи привечер над горите и всява ужас в сърцата на невинните деца, които с повея на вятъра дочуват нейните тържествуващи крясъци. Нима Анна-Мария не е нещо подобно. Говорим за жената, която се опита да накара децата да пият по 8 литра прясно мляко и 20 кисели млека. Също като баба Яга тя се определи за чаровна и привлекателна, а докато обясняваше на журналистките, че няма начин да не са болни от остеопороза, в погледа й имаше демонични искри. Не знам къде точно е позиционирана къщата й на кокоши крака, но заслушайте се в градския вятър или в писъците на болните, които ще бъдат оставени без лечение – няма начин да не я откриете.

В това описание на мистичната групичка от магове трябва да отбележим и присъствието на суперзвездата на кабинета, рейтинговия мистър „Олимпия”, полицаят-лекоатлет Цветан Цветанов. Дълго търсих неговото злодейско алтер-его. Защото всички черни магове ми се виждаха невинни като късната майка Тереза в сравнение с него. Тогава се сетих за злодеят от Хари Потър – лорд Волдемор. В романа той присъства с кодовото име „Онзи-чието-име-не-бива-да-се-споменава”. Тази мрачна фигура дори не може да умре, а като нереална сянка всява ужас и страх в душите на хората и другите вълшебници. Мигар това не е описание на нашият политически супергерой – ужасът на всички певци с фалцетни гласове, които стават рано. Господарят на избитите входни врати и баретите с маски на лицата. Повелителят на прокурорите, които викат на хората, че са абсолютни престъпници. Властелинът на грандоманските акции. Принцът на пуснатите бандити. Този, чийто ум е плитък като консерва с копърка. Полицаят с големите уши като антени. Това е черният маг на МВР в кабинета. Кошмарът на съдиите. Кадровикът на хаоса. Министърът с неясните думи.

Цветан Цветанов е лордът на мрака в кабинета. И като всеки злодей има способността за известно време да се прави на герой. Това е тънката уловка на фентъзи литературата. Злото рядко изначално си признава, че е зло. То минава през много фази преди като торнадо да удари света. Така Полицаят-чието-име- е-еднообразно-и-скучно ще разкрие истинското си лице eдин ден. Литературата е добра поне с едно – рядко търпи тайни.

Дотук бяха адски злите магове. Кабинетът обаче е пълен и с второстепенни демони, които никак не са подценяване, независимо от това, че вестниците не отделят много внимание на тяхната магия. Ако трябва да ги подредим като на парад ще започнем с моят любимец Божидар Димитров. Той винаги ми е приличал на трол. Троловете са създания от камък и могат да бъдат зли. Трудно подвижни, непроменяеми, те са като отломка от стари времена, която дори и бъдещето не може да заличи. Троловете знаят как да оцеляват, а ако има изкуство в което Божидар Димитров да е майстор това е оцеляването. Търсете го и в някой следващ кабинет. Този като нищо ще се вреди. Никой не бива да подценява троловете.

Нона Караджова – класическа харпия. Налетя в екологията като торнадо и прецака всичко. После Саурон я перна през крилета, заповяда й да мълчи и тя обидено мина на втори план. Понякога я виждам на снимки по вестниците. Гледа обидено и с пламък в очите. Всички злодеи във фентъзите гледат така.

Ами Вежди Рашидов. Като триглавото куче Цербер, насосано от много уиски и пури, той реши, че трябва да се запише в историята като обезглавителя на театрите. Като злодеят, който успя да влезе в кошмарите на актьорите и в дневните халюцинации на библиотекарките. Злодеите мразят културата, ама поне във фентъзи-романите злодеите не стават министри на културата. Реалността винаги е на една крачка пред литературата.

Няма как да пропуснем и прилежното човече Трайко Трайков. Той е таласъмът в компанията. Дългата традиция на кошмара знае, че таласъмът е плашливо същество. То стряска хората, ама не се показва пред тях. Тропа по тавана и надава неистови крясъци. Та Трайчо и той така. От време на време някой по-буден журналист го улови с някой страшен бисер, иначе основното му занимание е да си трае. Сгушен в ъгълчето на мрака. По капиталистически прилежен и партийно послушен. Милото таласъмче...:)

Трябва да споменем и Медуза-Горгона – Маргарита Попова. С неподвижен поглед и спорадични изяви. И тя като черна сила се опита да парализира съдебната система с вкаменяващ поглед и скучни като неделен следобед речи.

Една мрачна банда никога няма да бъде пълна без завършен вампир в компанията. В ролята Тотю Младенов. Неовампир, който смуче пенсиите на хората и дъвче отпуската им. Опиянени от кръв и насилие, вампирите не ценят хората. Заради това в мрачните фантазии на социалния министър е възможно работниците направо да умират на работните си места. Важното е мрачната банда и господарите на мрака да са доволни.

Останалите министри в този кабинет също могат да бъдат оприличени на някакво черно същество. Те обаче нито са интереси, нито пък широката публика е наясно с техните изяви. Черните магове не обичат много подчинените им създания да навдигат глави и да се правят на интересни.

Фентъзито се оказва жанр с неочаквана политическа насоченост. Разположете описаните горе герои в някой сюжет и ще видите как управленският свят на България ще ви стане подреден и ясен. Нещо, което никога няма да постигнете с политически размишления. Дълго мислих дали от описаната ситуация има някакъв що-годе положителен край. Фентъзито все пак никога не изключва напълно идеята за абсолютното добро вълшебство, което радикално да подобри света. Заради това в епохата на ГЕРБ може би е добра идея да разчитаме на чудо. То може да дойде.

В политиката би било наивно да го правим, но ние си говорим за литература, нали така?