Милиционерска утопия

Една политическа задача: как се нарича държава, която в ситуация на криза оставя недокоснати единствено бюджетите на полицията и армията. Нека да не бързаме да отговаряме на въпроса. Отговорът може да е доста по-страшен от очевидния.
България в кризата е като картина на Пикасо, но прекопирана от начинаещ милиционер. Кризата е икономическа, а правителството прилага единствено фискални мерки. Това е все едно да лекуваш счупен крак с аспирин. Всички действия на настоящия кабинет издават трагична безпомощност и следва грандиозната измама - борбата с последствията от кризата се подменя от театрални полицейски акции. Умишлено казваме "театрални", защото за кабинета театрите се оказаха също част от ненужния пейзаж и започнаха икономически действия по тяхното окончателно ликвидиране. Така полицията бе натоварена със свръхзадача - да забавлява, удивлява и стряска народа. Чрез телевизионни клипчета и бодряшки изявления на управляващите. Може би заради това не посегнаха на техния бюджет, защото ченгетата станаха и културни вестители на властта.
Държава, която залага на полицията и армията се нарича полицейска. Но дали това е верният отговор. Може би по-скоро отговорът е - налудничава държава. Защото полицията не е отговор на икономическата криза. Да разчиташ тя да те изведе от блатото е все едно да вярваш, че извънземните ще те спасят. Според новия виц за ГЕРБ обаче - именно извънземните да ни спасят е реалистичният вариант за изход.
Полицейските (налудничавите) държави винаги имат перфектно обяснение за собствените си действия. Че увеличават сигурността. Че са в състояние да противодействат на мафията. Че само това е пътят към нормализация на обществения живот. Тази теория обаче винаги се проваля при сблъсъка си с гражданското общество. Защото гражданите - противно на милиционерското мислене - ценят свободата си и не искат вратите им да бъдат разбивани по погрешка в 6 часа сутринта. Гражданите, тези наивници, искат театри, болници и социална сигурност. Заради това рано или късно милиционерите ще ги вземат на мушка, защото това са два свята, а класикът много отдавна сподели, че единият от тях е излишен.
И като се заговорихме за литература, нека да допълним, че поезията понякога е по-добър прорицател на бъдещето от всяка врачка по света. Като гледам развихреното управление на Бойко Борисов, крилатата мисъл на Цветан Цветанов и всичките им политически и неполитически дружки се сетих за едно стихотворение на Пригов. Този шантав руснак, гениален творец, си отиде без време преди 2 години, но пък ни остави едно стихотворение, което е писано все едно за България:

"Мундирът няма да е нужен,

нито кобур, ни револвер.

Ще бъдат братя всички люде

и всеки - Милиционер.

Учудвате ли се след това, че този кабинет вдигна мерника на културата?