Сънят за акациите

Преди няколко дни чух една песен на сръбския певец Джордже Балашевич – „Не сечете акациите ми”. Тя е писана за убийствените войни в бивша Югославия. В песента главният герой призовава: „Не сечете акациите ми, без тях ще литна с вятъра”. Очевидно е, че не го чуват. По време на война никой не чува другите. Твърде е шумно.

Песента ми харесва, защото в крайна сметка хората наистина трудно могат да обичат целия свят. Те обичат три-четири неща в него. Тези неща са връзката им с всичко. В случая с героя от песента – това са неговите дървета, които той чака да разцъфтят. Без тях светът никога няма да бъде същият. Когато ги няма дърветата, човек наистина може да бъде отнесен от ветровете.

Песента ме накара да си спомня, че в края на квартала в който живея в Пловдив имаше малка акациева горичка. Никога не съм й обръщал внимание, но си спомням колко красива изглеждаше тази горичка (каква ли горичка – 10-15 дървета). Когато напролет акациите цъфнат, техният аромат не дава мира на хората. Акациите миришат прелестно. И досега като усетя този мирис се сещам за онова детство, което изгубихме, но това е съвсем друга тема. Съвсем друга.

Когато чух песента на Джордже Балашевич няколко дни си припявах припева й. От него ми става леко тъжно, защото това е текст за края на света. След края на акациите, не е останало нищо друго. Шагал навремето рисуваше летящи хора. В света след отсечените акации се лети само, защото нищо вече не те задържа на земята.

После сънувах акациевата горичка в Пловдив. Съвсем като на филм. Сънувах цветчетата на онези акации и как те на забавен кадър падат на земята. В съня си се чувствах дете, защото можех да ги гледам с очарование и възхищение.

Сутринта вече знаех най-важното. Всичко в този свят има смисъл. За някои това са акациите, за други са небрежно прелитащите облаци, за трети са дъждовете, градовете, идеите, бродещите в мъглата сънища, поляните, горите, моретата, океаните. Всичко е важно. Защото ни задържа тук. Защото ветровете нямат шанс. Защото на тази земя все още можеш да викнеш с възторг и да се опияниш от факта, че си жив.

Акациите цъфтят.... И са много хубави.