Футболна политология

Новината, че медийният ни премиер отлита за Италия, за да играе в благотворителен мач срещу италиански депутати ме зашемети. Всички знаем или поне подозираме, че именно футболът, а не дребни неща като политиката и управлението на страната са истинската страст на Бойко Борисов, но пък гастролите му на международното футболно поле са си нов скок в неговата системно увеличаваща се грандомания.

За първи път имаме премиер, а и правителство, което вероятно можем да опишем по-скоро с футболни термини и страсти, отколкото с някакъв друг език.

Тогава на шега си казах, че сигурно мачовете в които ще играе нашият Бойко Борисов пък вече няма да бъдат коментирани от спортни журналисти, а от политолози, защото нещата така или иначе са зверски оплетени.

Идеята за политологически коментар на футболен мач обаче не ми даде мира и заради това ще се опитам да пресъздам за кратко как би звучал той.

Нека да предположим, че срещата е класически сблъсък между ЦСКА и Левски (наричани сини и червени), а коментаторите ще наречем Андрей Дайнов и Евгений Райчев (всяка прилика с действителни лица е неволна, случайна и невинна) и коментират като един човек заради това няма да вадим отделните им реплики, а ще излеем коментара им като един монолог.

Ще ме извините и за нещо друго. Не е ясно как съм издържал на социалния натиск досега, но почти не гледам футбол, не мога да ви споделя името на нито един играч от Левски или ЦСКА, а и имам само най-обща представа за драматичните сблъсъци по терените. Заради това имената на футболистите ще останат измислени. Ако се чувствате оскърбени от моето невежество, ще ви моля за извинение, но сами трябва да знаете как е – между футбола и брюнетките, избирам брюнетките...:)))

Добър ден, зраги дрители, пардон, драги зрители, каква невероятна футболна драма се разиграва на терена. Не стигат думи и жестове, за да бъде описана.

Още от самото начало сините фурии отнемат политическият монопол от червените задръстеняци и се втурват мащабно напред, за да атакуват вратата като източно-германци, които къртят парчета от Берлинската стена.

Панирани електорално червените избегнаха конфронтацията и пуснаха левият си защитник Петров, който гласува вот на недоверие на синият нападател Къртимивков и очаквано обезсили политическият му триумф.

Съдията, ах съдията се затичва към Петров като Конституционен съд към закон и с жестове му обяснява, че ако още един път си позволи незаконни управленски финтове, квесторите ще го изхвърлят от парламенатарното поле, пардон, пардон от парламентерната зала, ах пардон, от футболното поле.

Обезсърчени от неуспехи сините оклюмаха като нова партия в управлението, чийто рейтинг е паднал с 15 процента и дадоха игровата инициатива на червените.

Червените се разгръщат като политическа мъгла по терена. Петров подава към Иванов, Иванов скатава като социалдемократ и се отървава от топката като премиер от политически противник, подава на Иванов, Иванов стреля, но в същия миг бива покосен от компроматния крак на син защитник.

Съдията е в другия край на терена и нищо не свири.

Иванов скача и с жестове показва на съдията, че ще извърши върху него действия, които биха могли да се окачествят като принос в демографската политика на страната.

Съдията рязко обяснява, че ще съзира главния прокурор за подобни изявления и ядовито посочва, че никога не е късно за предсрочни избори и декориране с червен картон от страна на върховния суверен.

Политическата конфронтация пред вратата им, дава на сините така необходимите минути да се окопитят, драги зрители, и да търсят пътища за създаване на нови нападателни проекти с които да достигнат заветната цел.

Нападателят на сините, човек, чието име никой не може да запомни напредва по фланга, финтира защитата като български министър Европейската комисия, но вратарят на червените се хвърля в люта схватка за топката. Издебвайки моментното разсейване на синия нападател, вратарят го прасва във фискалния резерв между краката и го лишава от лихвоточки за няколко години напред.

Нападателят се свлича на полето и с яростен вик създава политическа легитимност на своята нова позиция.

Съдията, който маха на фенките на трибуните, тича бързо към полето. Вратарят и съдията стигат до консенсус, че нарушение няма и, че случката е просто опит за провакация, за да се обезмисли демократичният процес по играта на футбол.

Нападателят, чието име никой не може да запомни, се навдига от земята и обвинява реферът, че е преял от подкупи дотолкова, че е заприличал на Искра Фидосова, която е изяла Цецка Цачева с гарнитура от парламентарни кебапчета и герберски деликатеси. Нападателят дава срок на съдията до една минута да си промени позицията, защото в противен случай щял да извади компроментиращи документи и снимки за страстните погледи на рефера към 14 годишната дъщеря на съседите му...

Докато сините спорят със съдията, червените поемат към шокова реформа и тръгват на щурм към отсрещната врата като партия на олигарси към избори. Двете крила на червените летят като секретарка в партийна централа докато носи кафе на лидера, но точно тук сините се намесват рязко с искане за извънредно изслушване на крилата пред съдийската комисия, за да обяснят откъде са взели пари за по-скъпи маратонки, които дори не се продават на свободния пазар.

Съдията търчи към мястото на конфликта като омиротворителен отряд на ООН и започва дълъг спор като в Хагския трибунал. Докато трая конфликтът играчите вадят отнякъде каса с бира и сядат на Кръгла маса около центъра на терена...

Каква невиждана футболна драма, зраги дрители, пардон, драги зрители. Ето защо футболът е толкова интересна игра...:))

Eто защо политолозите са велики!