Monday, November 29, 2010

САЩ – Съединени Анимационни Щати


(как американците катастрофираха имиджово в един свят, който вече не разбират)


Всички вестници са категорични: „това е най-големият удар срещу американската дипломация”. Информационните агенции полудяха от невероятният порой на тайни документи, разговори и скандални определения. Това, което сайтът Уикилийкс направи бе сравнено с невероятен удар, 11 септември за дипломацията, с престъпление срещу демократичните държави и какво ли още не.

Американската дипломация очевидно работи под пара в цял свят, а в нея се записват за бачкане творчески личности. Прякорите и определенията за световните лидери няма как да ни подскажат друго – Саркози – император без дрехи, Берлускони – безпомощен и безполезен, Путин – самец, Медведев – Робин, от двойката Батман и Робин, Ангела Меркел – Тефлоновата Ангела...

Това са си почти поетични определения и трябва да отдадем заслуженото на анонимните американски дипломати, които са си пънали главите да обяснят сложния свят в разбираеми поптермини.


Част от американската агентура на наша почва бързо наточи пера и започна да брани обрулената чест на задокеанската дипломация. Един от тях злостно атакува течът на информация и със съскане коментира, че френската, шведската или някоя друга дипломация също били такива. Същият професионален злобар мрачно скръцна със зъби и изпъшка, че никога няма да видим дипломатическите телеграми на черните световни режими и оплю всички, които се нахвърлят срещу Америка. Един от маститите (във всеки смисъл) политолози заподозря страхотна шпионска игра и с покашляне и размахан пръст намекна, че руснаците стоят зад всичко това и дърпат конците на създателят на Уикилийкс Джулиан Асандж, който е австралиец.


Разсекретените документи са тотална имиджова катастрофа за САЩ. Но никой не се постара да обясни защо е така. Аз ще се нагърбя с опита за обяснение, като съм наясно, че очевидно ще стане пристрастен, злобен и гаднярски текст. Няма да се учудя и, ако някой американски дипломат тръгне да ми издирва имейла, телефона, личния тефтер и пакетчето с ментови бонбони в работното ми бюро. За улеснение на американската дипломация искам да спомена, че ако се наложи да ми снемат биометрични данни – най-добре ще е да ми пратят обучена в Кама сутра агентка – всичко ще си кажа, а на сутринта мога да подпиша и възторжена декларация в която възхвалявам сандвичите „Макдоналдс”.


Съединените щати станаха жертва на своята собствена пропаганда. Днес е лесно да твърдим, че всяка дипломатическа информация, особено, когато е засекретена е цинична и брутална, но американската не би трябвало да бъде такава.

Американците са световните управленци, които смазаха врага си по време на Студената война. След победата те отвориха чашите с шампанско като обявиха, че са моралната сила, силата на свободата, на чистите идеи, на либерализма изведен като висш принцип, отпуснаха се в шезлонгите на световния кораб и оставиха капитализма да повява като знаме над тях и да им прави сянка.


Ако битката по време на Студената война е била между добро и зло, както ни казваха, победилото Добро не би трябвало да тъне в политически цинизъм и двойни стандарти. Не би трябвало да е надменно и самодоволно.

А разсекретената информация показва друго. Показва господарско, пренебрежително и иронично отношение дори към традиционните съюзници на САЩ. Проблемът идва от тук – господарите на света вече не изпитват добри чувства към никой.

И, ако ироничния тон към един Махмуд Ахмадинеджад би бил все пак разбираем, то иронията към Саркози или Меркел (които, само за протокола, се водят привърженици на по-топли отношения между Европа и САЩ) вече издава патрицианско пренебрежение, високомерие в глобален размер и невероятно самозабравяне.

Разсекретената информация и тежък удар и за обидените лидери, защото разкрива на техните избиратели, че нищо в политиката не е такова, каквото изглежда. „Приятелите” те мразят и ти се присмиват, а ти си мислиш, че си морално свързан с тях. Светът на демократичните ценности не е преминавал през подобна чисто етична криза и е интересно как ще свърши тя.


Истината за САЩ (в пуснатите документи) е в рязко противоречие с пропагандния образ на тази държава (всичко, което ни разправяха 20 години).

Американците просто станаха глобална жертва на шокиращата разлика между идеологическите си клишета и реалната мизерия и двуличие на тяхната международна политика.

Разсекретяването на информацията не е разпад на американската политическа система, нито пък е някакъв крах на техния вариант за държавност. По-лошо е – документите ги застигнаха като проклятие именно на терена на който съвсем доскоро САЩ играеха шумно и досадно – в насаждането на морални ценности и на техният вариант на демокрация.


Заради това болката е голяма.

Оттук-нататък американците много трудно ще могат да вадят морални козове от ръкава си или пък да твърдят, че насаждането на тяхното разбиране за свобода е месианска мисия на светлите сили. В този смисъл – документите, които станаха достояние на света просто изпомпаха ценностно политическите схеми на американците и ги оставиха да се оправят в един свят, който досега подозираше, а вече и знае, че подозренията в тотално двуличие са били истина.


Пак ще повторя. Световният лидер, обявилата се за световен лидер държава, флагманът на либералната демокрация, не може да си позволи да бъде като другите държави.

Иначе просто е част от всички.

Ето защо аргументът „ама и друго го правят”, не работи в този случай.

САЩ сами се конституираха като силата на светлината и то в ценностно отношение, но просто идолът вече рухна.

И му трябваше малко – няколкостотин хиляди страници документи...


Уикилийкс всъщност спука цирея на двуличието. Идеологемата САЩ се пукна като балон.

Сега всички виждаме истинското лице на американците.

Не, това не е лицето на някой сатана или абсолютен злодей.

Това е лицето на една обикновена страна, като всички останали, която се задъхва в усложнения свят на 21 век.

Голямата истината на Уикилийкс е – че янките също не разбират нещата. Или не ги разбират толкова, колкото си дават вид, че го правят. Те са също така объркани в глобалния хаос и заради това си обясняват целия свят като анимационен филм или като комикс. Което означава, че САЩ също трайно са част от анимацията. Забавно е, не мислите ли?


Сега за красотата на разкритието за България.

От няколко години насам гласът на дясната истерия упорито твърди, че нашата страна е тотален полигон на руското разузнаване. Чел съм съвсем сериозни анализи от хора, които твърдят, че не са привърженици на световната конспирация, но смятат всеки за руски агент.

Винаги съм приемал тезата, че сме интересни за руснаците и е съвсем възможно те отблизо да следят как се движат нещата у нас. Обаче през всички години на упорита медийна промивка постоянно съм се чудил как така шпиономаните винаги са нащрек по отношение на руснаците, а дума не казват за американците.

Това също беше част от оценностяването на културата на САЩ – те не шпионират, а само с тревога следят какво се случва тук. Сега истината лъсна – американците искат да знаят всичко. Как го постигат – тяхна си работа. Но да стигнеш до искането за биометрични данни на част от хората по нашите земи ето на това му викам красив политически обрат.

Оказа се, че нашите задокеански приятели са също толкова любопитни, колкото руските ни приятели и как сърцето ти да не прелее от кротка радост и сдържан ентусиазъм.


Мисля, че няма да пресиля, ако кажа, че с пускането на тези документи бе сложен окончателен край на пиршеството по случай края на Студената война.

Купонът беше изтощителен, зрелищен, ама кризата му разказа играта. Сега и разсекретените документи.

Сега вечe САЩ ще трябва да се борят да запазят господството си в един подозрителен и леко гневен свят. Имиджовият срив на технологията им за политика е хубав, поради една проста причина – победата бе замъглила мозъците на американците и ги караше да вярват, че няма нужда да се променят.

А всички виждаме – не се ли промени Америка, нищо в света няма да се промени към по-добро.

В този смисъл полъхът на свобода и вятър на промяната, които довя Уикилийкс може би все пак са са полезни...

1 comment:

Peter said...

Петър от Индимедия България:

Страхотен пост, поздравления!! Наистина ценен и адекватен анализ! Радвам се, че това се появи като контрапункт на фона на всички глупости, които се изписаха по медиите (е, те естествено имаха своите цели...)!

Поздрави!