Азбуката на партиите – вируси

(Кога и как точно ще се случи битката между БСП и АБВ?)

АБВ (още помпозното име – „Алтернатива за българско възраждане” навява мрачни мисли на душата) е политически феномен. За това, не съм наясно как да го нарека образувание ли? проект? групичка по интереси?, явление? се изписа един тон мастило още по времето, когато то беше просто един шарен политически слух или просто далечен блясък в погледа на държавния глава.

Сега, когато вече официално бе дадена заявката, че АБВ-то ще бъде учредено скоро като „гражданско движение” (гражданските движения на българска почва са мистериозни почти като загубеният сред снеговете Йети), коментарите ще хвърчат като патрони от всеки ъгъл. Скоро медиите ще станат добро бойно поле по тази тема, така че въоръжете се с каски и стойте на първа линия, за да гледате фронтовите действия.

Ето защо не искам да пиша за същината на новия проект. Мога да ви препоръчам обаче две статии за четене. Едната е на Иво Христов „Проектът „Нафталин” тегне над конгреса на БСП”, а другата на Николай Слатински – „Дайте шанс на „АБВ” (Само така народът ни ще изпие горчивата чаша до дъно и може би ще се опомни най-сетне и веднъж завинаги)”. В тях са изразени много неща, които съм си мислел и аз, така че няма да се превръщам в журналистически папагал и да преразказвам вече казани неща.

1. Плеймейкърът се развихри

Иска ми се обаче да изкоментирам един специфичен проблем във възникването на АБВ - проблемът за отношенията между новото „нещо като нищо друго на света” и БСП.

Присъствалите в зала 3 на НДК трябва ясно да се убедили в едно – гражданската инициатива обраснала край президента е втренчила хищен поглед в членовете на БСП, там е единствената й възможност за реализация и за политическо пиратство.

Не бих искал да се впускам в психологически анализ на президента, просто, защото не го познавам добре. Но в последните три години Първанов е станал тотален майстор на двусмислицата, мандарин на недоизказаните неща, професор по гъвкави фрази, господар на сянката, от която не излиза много често и се подава единствено, ако знае, че победата му е гарантирана.

Този технократски до безумие и стерилен до убийствена скука подход продължава да се изплаща политически на Първанов. Рейтингът му не пада, а дори и маневрите му в гражданския сектор все още не получават добър отпор в левицата.

Съвсем доскоро мащабната фигура на президента бе нещо като тотемен знак в БСП и социалистите все още не могат да повярват, че тяхното политическо божество (не се изключвам от тази група – самият аз трудно осъзнах истината) вече е започнало игра срещу тях.

Това е все едно плеймейкърът (нека да прибегнем до спортните метафори на Първанов) изведнъж да започне да бележи във вратата на собствения си отбор, защото си мечтае за кариера на треньор и иска да разкара по шумен начин досегашния.

Истината се видя ясно. Няма начин да АБВ да си остане единствено като някаква „гражданска организация”. Рано или късно цялаха кохорта стара кариеристи, които радостно се бяха струпали в НДК с предчувствието за нова политическа далавера, ще поискат политически лостове. И понеже трябва да черпят ресурси от БСП, те ще тръгнат да работят срещу партията и да подриват основите й. Това не е теория на конспирацията, просто пътят в политиката винаги се състои в идеята да отслабиш конкуренцията.

А БСП може да има много проблеми и кусури като партия, но е с пъти по-ценна от президентското трибуквие. Няма да защитавам това мое твърдение. Умишлено го оставям емоционално. Буквите Б, С, П ми харесват повече от началото на азбуката.

2. Защо АБВ е фабрика за прецакването на БСП?

В последните дни БСП като че ли обаче разбра, че президентският проект не е невинен, нито пък безопасен. За първи път от много време насам виждам някаква форма на правилна реакция – тя трябва да е изцяло срещу сивкавото политическо инженерство, което се опитват да ни пробутат като лява дъвка за очите.

Всички десни критици на Първанов изобщо не са в състояние да го разберат. И заради това от изказването му пред АБВ са се съсредоточили в критиките му срещу кабинета и пак почват да го подозират в опит за дестабилизация на правителството, на ГЕРБ, на какво ли още не.

Моето лично мнение е (не задължавам никой с него) е, че речта в основата си беше насочена срещу БСП. Сега ще ви обясня защо е така.

Има един цитат на Първанов, който дословно ще ви поднеса, за да се опитам върху него да ви разясня разбирането си:

„Днес абсолютизацията на лявото и дясното е неработеща. Аз твърдя убедено, че изходът от кризата не може да бъде разположен еднозначно в една такава координатна система. С други думи, няма ляв или десен изход от кризата. Необходими са мерки, които да стимулират производството, но и които да запазят поносимата социална цена на една такава антикризисна политика.

Нямаме нужда от нов ляв или десен партиен проект. Имаме нужда от граждански проект, който да събере най-силното от ляво, дясно, център.”

Какъв свят ни предлага Първанов?

Свят без политически идеи. Деидеологизиран и фризиран по последна мода. Това е готиният трик на мекия популизъм – може да му се размине дори толкова скандална фраза като тази. Значи вече няма да абсолютизираме лявото и дясното и всички щастливо ще се срещнем в центъра. Сутрин ще потупваме някой олигарх по коремчето, за да можем да му помогнем да се оригне от поредната финансова инжекция, която е получил, а пък вечер ще даваме надежда на народа, че солидарността е зад близкия ъгъл.

Това е силна атака срещу идейните партии, които почиват на идеологическа основа. Защото те общо-взето с кипящите политически страсти разяждат кротката и центробежна Шангри-ла, която Първанов си представя за бъдещето на България, ако идеите му кристализират в обществото.

Режис Дебре, брилянтен френски философ с афористична мисъл и самокритично мислене, е направил един от най-добрите и разтърсващи портрети на Франсоа Митеран, чийто съветник е бил над 10 години. „Митеран беше услужлив и продуктивен егоцентрик, защото никога не превърна „егото” си в затворена догма. Той го отвори за всички”, твърди Дебре. Няма да сравняваме Първанов с Митеран, но очевидно е – думите описват и нашия президент.

Той пусна на пазара своето его и го обви в нещо като опаковка от шоколадов бонбон – граждански проект, територия на националното помирение, експертен резервоар на всички български управления. Всяко едно от тези клишета е несъвместимо с политиката, но това пък вече си е тема за цял отделен анализ.

АБВ е опасност за БСП, защото не знам дали левите избиратели са имунизирани срещу такава подводна атака. Просташките закани на ГЕРБ мобилизираха хората, докато тук им се поднася питие с опиум, което мирише хубаво и мами погледа.

Не напразно Плеймекърът на Вечните Стойности (хаха, можем да опишем Първанов брилятно със свръхнатоварената стилистика на древната китайска поезия) е заложил и на такива хора.

Костадин Паскалев, буен характер, хулигански език, ексцентричен и нападателен. Аз съм фен на Паскалев, допада ми, слушам го като говори. Но винаги едно нещо ми е правило впечатление при него – думата „аз” в неговия речник присъства по-често дори същата дума в речника на Бойко Борисов.

Ивайло Калфин, скучен, прилежен, незабележим и досаден. Вероятно обаче това е лъжлив образ. Политическата му биография на второ четене показва железен инстинкт за оцеляване, обществена повратливост и вечен флирт със силните в партията, която му е необходима за пътя нагоре.

Освен тях двамата Първанов докара и цялата си кохорта от венцехвалители и професионални ласкатели – спортисти, певци, учени. Ако трябва да се изразим на шега и хулигански – пичът сериозно се е втренчил във Вечното и заради това все иска стратегии за 20, 50, 100 години напред.

Сега и големият въпрос. Мислите ли, че всички тези хора ще се задоволят с ролята на наблюдатели и съветници? На маргинален кръг от старейшини, които наблюдават политиката и произвеждат документ след документ?

Разбира се, че не. Те ще поискат власт. Лошото е, че този път ще я искат с гражданска маска, освободени от партийна отговорност и други видове обществени проклятия. Власт заради самата власт. Заради удоволствието да се управлява. Заради кефа да си мислиш, че ценностите могат да бъдат спуснати от някакъв интелектуален елит и да заразят народа с вдъхновение и възторг. Заради идеята, че можеш да се самофантазираш като Инженер на политиката, като стратег на бъдещето.

3. Първанов и Борисов като еднояйчни близнаци

Дясната мисъл в своето състояние на вечна параноя от много години насам се опитва да преведе Първанов на своя език като „българският Путин”, а обвиненията в путинизация вече са толкова изтъркани, че едва ли някой ги забелязва.

Само че, това, което Първанов е замислил изобщо не е путинизъм. Да не говорим, че сравняването на Първанов с политик от такъв мащаб (отделен въпрос е – добър или лош политик) е комплимент. АБВ-то е по-сложен замисъл и заради това ще рухне.

На Путин в нито един момент не му хрумвало, че проектът му за руска политическа система няма да се гради върху партии. Това е проверената механика, тя работи и подлежи на контрол, независимо какво се фантазират десните за руската политическа ситуация.

Първанов обаче скача в „гражданското”, защото това е начинът му да спои всичко в едно. Всички разностранни интереси край него няма как да получат друга политическа реализация.

И заради това изведнъж се оказа, че Експертът (речите на Първанов са фрашкани с изрази като „експертно начало, потенциал, възможности”) е новата героична фигура на нашите дни. АБВ-то не било антипартийна платформа, ама ясно се каза, че партийците за нищо не ставали, експертите трябвало да управляват.

И какво се оказа? Тези партийци са нещо като копелетата на политическата система – всички ги презират и ритат, докато фундаменталните Експерти могат да ни изведат на ново равнище на живот.

Путин е политик, а Първанов преоткри прелестта на антиполитическото.

В този смисъл – Първанов и Борисов не са антиподи. Те всъщност се скараха, защото си приличат твърде много. Двамата се борят за едно и също място. Единият със скандалите и позите, другият с мечтата по Всичко на едно място.

Не напразно единият каза „АБВ”, другият веднага обидено сподели „ЮЯ”.

Тук няма путинизъм. Има традиционния български, сакрален и унищожителен страх от политиката на идеите, която води битка за всяка цифричка в един бюджет и не се страхува да бъде идеологизирана. Идеологиите не разделят хората. Идеологиите им помагат да разберат кои са.

В този смисъл ГЕРБ и АБВ са партии-вируси. (Добре де – едното още не си е признало, че е партия – съвсем скоро ще го направи). Те атакуват имунната система и наложително да ги преболеем в спешни срокове.

4. БСП с много удивителни!

Ето защо е наложително БСП да се стегне и да преодолее онова, което започва да навдига глава. Защото единствено левицата може да изобрази по правилен начин сгрешеният подход на онова другото. Само БСП може да се справи със своя нов демон и идеята е да не се допуска по никакъв начин „гражданската инициатива” да започне да диктува правилата.

Аз виждам нещата така.

На първо място – спешно е необходимо БСП да си изработи критерии за номинации на кметове и да не се страхува те да бъдат партийни кандидатури. На следващите избори „гражданското” ще е капан в който не бива да се влиза.

Второ – наистина да се вземе решение за вътрешнопартиен вот за кандидат-президент. Това ще обезсили предварително всякакви тайни планове и идеи за посочването на кандидата на друго място и налагането му като „обединителна кандидатура” на БСП.

И трето – БСП има силата, възможностите и потенциала да принуди АБВ да си остане единствено и само гражданска говорилня, Хайд-парк в центъра. Нека да не звучи грубо, но БСП трябва да започне да се бори за своето място в левицата и да знае, че тази битка е много важна.

Иначе левите идеи ще станат приятна газировка в охолния коктейл на азбукейците (абеварите, азбукиведите или както и там да бъдат наричани).

„Колко можеш да знаеш за себе си, ако никога не си влизал в бой”, се питаше един от героите на Чък Паланюк в романа „Боен клуб”.

БСП има шанса да научи много, ама много за себе си в предстоящата битка...