Monday, November 22, 2010

Наука за масово поразяване


В България е пълно с дразнещи неща.

Малки, дребни, ужасни и точно заради това могат да ти скъсат нервите седем хиляди пъти по гадно.


Например – склонността на българите да правят опашки и списъци. Където се появят трима човека, четвъртият вече прави списък на чакащите. Този списък се изготвя с религиозна вещина и социална злоба. Всеки човек се сдобива с номерче и тежко му, ако се опита да наруши дори и за секунда правилата на списъка. Срещу него се излива злоба, ярост и негодувание.

Българите обичат да организират света си в опашки. Нямам представа как е в другите държави. Спомням си едно стихотворение на Роберт Рождественски в което той горе-долу казваше следното: „зажаднял съм да видя лица, а гледам само вратове”. Но неговото стихотворение описваше Русия малко преди перестройката, така че отпада като описание на днешната реалност на онази държава.

А опашката в България е неизменна. Тя е трайно състояние на българския дух. Който очевидно е в състояние на изчакване пред някакво твърде далечно космическо гише.


Или пък антиполитическата патетика на тези, които обикновено твърдят, че се интересуват от политика. Всеки разговор за политика в такава компания завършва с неясни закани срещу всички и култовата българската диагноза: „едни и същи са”. Ами не е точно така.

Едните все пак струват малко повече от другите.

А пък дори и да са едни и същи, като го казваш нищо не променяш. Бори се да ги махнеш, искай промяна, не се примирявай, не въздишай тъжно, а се активизирай, направи нещо, по дяволите, изпсувай и създай идея, отстоявай я, пиши, направи си блог, само не стой да пъшкаш, че са „едни и същи”. По същата логика можеш да си легнеш да поспиш...


Най-дразнещо от всичко обаче е упоритото на желание на част от българите непрестанно да броят нацията и да си вадят апокалиптични заключения за бъдещето. Тези дни поредната доза самозвани демографи извадиха данни, които избиха и малкото останала риба в българското блато. Според тяхната прогноза през 2015 година българите щели да бъдат нещо като „екзотично малцинство”.

Някакъв си халюцинаторен Център за демографска политика твърди, че през 2100 година (дали вече ще имаме база на Марс?) населението на България щяло да бъде 10 милиона – 8 милиона роми, 1,5 милиона турци и около 300 хиляди българи.

Поредното националистическо клише е израснало пред очите ни, а вероятно вестник „Атака” ще му посвети дълги и загрижени статии, подлютени обилно с цитати от Волен Сидеров.


Това не е наука.

Това вече е проганда и то много калташка, извинете за думата.

Нацията не е математическо уравнение и не можеш да си правиш изчислителни прогнози с нея. Тя не подлежи на обяснение чрез формули, диаграми и хормонални демографски разстройства. Нацията е сложен организъм и никой не му помага като го реже на части и ядовито се взира в тях. Никой не може да предвиди нейното развитие в цифри, таблици и диаграми. А всеки, който го прави трябва да се нарича не учен, а врачка (и то от тези - дебелите и гласовити, които винаги са злобни)


В това което „демографите” (отдавна имам съмнения в полезността на тази наука, а и наука ли е въобще) се опитват да ни подхлъзнат е поредната доза злостни погледи на един етнос към друг и отчаяното броене на пеленачета.

Това е трайната фиксация на националистическа България – постоянното броене на българите и даването на апокалиптични прогнози за бъдещето.

Това броене и мърморене за социалните ужаси, които ни чакат е толкова изтощително, че вече автоматично изключвам, когато някой си „учен” започне да се пени по телевизията за трагичното състояние на етноса.


Да бъдем честни и да погледнем истината в очите: България няма да се стопи през 2100 година. Да, вероятно е трудно да го приемем, но страната и тогава ще я има, а ромското нашествие няма да се състояло.

Да не говорим за това, че ромите са неделима част от българската държава и всеки, който говори за тях като за някакви извънземни, осъществили инвазия тук трябва да бъде преследван с цялата сила на закона.


Не е успокояващ фактът, че чертата не е само българска.

Виждам, че македонците също постоянно броят албанците и пишат черни възвания към сексуално активните си сънародници.

В тази гадна манипулация демографията отдавна е изгубила функциите си на наука, тя е станала оръжие на лумпен-националистите, които (може да се подходи доста фройдистки по темата) вместо да се грижат за прираста на чистокръвни българчета все гледат да ограничат раждаемостта сред другите етноси...Красива картинка. Ужасно вбесяваща.

Чудно ми е дали през 2015 година някой ще потърси сметка от домораслите демографи за поредната доза лъжи, които изтърсиха пред смаяните очи на народа.

Единият от професорите на пресконференцията дори си позволи да влиза в анализ за изхарчените за ромски програми пари. Според този изкукал перко – те били дадени без резултат и така ромите никога нямало да могат да бъдат интегрирани.

Естествено в думите на „учения” зее отново зловещата празнина, която всеки фашизъм умишлено оставя – какво правим с ромите след като те никога няма да бъдат част от нашето общество.


Вече започвам да подозирам, че разделителните линии в обществото и то на етническа плоскост се прокарват съвсем умишлено. Етническото е страхотно обяснение за всички проблеми в страната. То има само един малък дефект – напълно фалшиво и невярно е.

Идеята е не да се броим колко ще бъдем, а да намерим начин да живеем качествено днес. С изследвания като оръжие за масово поразяване обаче това няма да стане. Защото фашизацията пълзи неумолимо към съзнанията на хората. А когато впрегнаш науката, за да обосноваваш тъпанарски обяснения за света – тогава вече си за затвора.


Дяволът винаги е в детайлите. Ненавистта винаги дебне в дребните обяснения. А никой не е застрахован от това да стане глас на чернотата и скудоумието. Ужасното е, че в България светлите гласове не се чуват. Толкова не се чуват, че понякога дори е съмнително, че ги има...

1 comment:

Лилия said...

Има такива гласове, и още ще се появяват.По-силно ще говорят за да бъдат чути