Българската маняна

"Ей сега", ми каза касиерката в пощата, където трябваше да си платя тока и продължи да си говори с колежката си.

Нямах нищо против да чакам. Имах mp3-плейър в ушите си и всички албуми на System of a down, както и коварна подборка от най-добрите песни на Йелдъз Ибрахимова.

"Ей сега" продължи около 20 минути. 5 песни.

"Ей сега", ми каза електротехникът, който трябваше да ми поправи бойлера.

Нямах нищо против да го чакам. Бях си вкъщи, имах киберпънк роман, наречен "Снежен крах" от Нийл Стивънсън в който се оказва, че компютрите са нещо като въплащение на божествата от шумерската митология.

"Ей сега" се оказа точно четири часа. 150 страници.

"Ей сега", ми каза чиновничката в общината и излезе да прави някаква справка из прашасалите архиви.

Нямах нищо против да чакам. Имах ли избор. Нямах какво да правя, но разгледах всяка прашинка из стаята, както и вестникът, който дамата беше оставила на бюрото си. В него някаква попфолк гърла твърдеше, че е независима жена и си пада по умни мъже. Нямаше начин - повярвах и на поп-фолк певицата.

"Ей сега" се оказаха 40 минути.

"Ей сега", каза министърът на финансите. Каза го в смисъл, че бодрите им усилия за справяне с кризата вече дават титаничен резултат, кризата е ранена, както свети Георги навремето е ранил змея, както Давид е праснал с камък Голиат и е въпрос на политически секунди кризата да се махне и никога повече да не се върне.

"Ей сега" се оказа палав синоним на вечност.

Кризата все още е тук.

Или поне беше, когато последният път си проверих портфейла. Гледам да не правя това досадно капиталистическо занятие (проверката на портфейла) много често. Не че се депресирам, но се изпълвам с нездрав революционен дух.

Преди около две години в класация за това какво са запомнили за България, чужденците бяха наредили израза "ей сега" на пето или на шесто място в своите спомени.

Тогава си дадох сметка, че "ей сега" това е българската "маняна".

Маняна означава утре, утре е в бъдещето, бъдещето е доста несигурно и значи маняна обикновено никога не се случва.

Ние като нация сме по-експедитивни.

Ние правим всичко "ей сега".

А ей сега в повечето случаи никога го няма.

Нека да обобщим философски. Хората по света имат проблем с бъдещето (маняна), ние имаме проблем с настоящето (ей сега).

Българската маняна "ей сега" е форма на протест срещу несправедливата действителност. "Ще стане ей-сегичка!", а става след 4 седмици.

Или страшно много ни се иска да удължим настоящето или се бунтуваме срещу ограниченията на налепото време.

"Ей сега" е формулата за българското износване.

Хората отлагат мечтите си за бъдещето. Ние твърдим, че всичко ще направим ей-сега. Очевидно е - все искаме да догонваме някой, а всъщност не ни пука дали ще победим. Заради това "ей сега" става синоним на никога.

Не ме разбирайте погрешно. В "ей сега" няма нищо лошо. Аз самият го използвам толково често, колкото блъфира средно опитен комарджия. Без "ей сега" нито работата ще е интересна, нито ще има какво толкова да кажа на другите. Ама "ей сега" ми решава проблема поне за малко. Ей сега всичко ще ви споделя...

Когато си заклещен в неумолимото настояще трудно можеш да си позволиш да мечтаеш на едро. Защото "ей сега" никога нищо не става. Вселената обича постепенното натрупване - и на капитали, и на мускули, и на знания, и на карма. Ние с "ей сега" сме виртуалните бързаци на Европа.

Даааа, казахме - "ей сега" на ЕС, а от ЕС ни изгледаха странно и ни спряха парите. Защото българската вечност не допуска да бъде извършено нещо. И, повярвайте ми, така е по-добре.

Без "ей сега" щеше да се наложи наистина да направим нещо с живота си, а подозирам, че вселената изначално се ужасява от българин, който иска да свърши нещо.

Но пък помислете колко е хубаво: ей сега ще бъдем щастливи, ей сега ще станем богати, ей сега ще си оправим държавата.

Ей сега ще станем световен шампион по футбол...

Нашата маняна е по-добра от онази другата.

„Ей сега” е и добра жизнена стратегия. Животът „ей сега” изключва автоматично идеята да се тормозиш за някакви неща занапред. Може би това е вечният двигател на българския оптимизъм, когато го има и когато бива изказван.

Щом чужденците са запомнили това обаче от нас значи поне можем да не се безпокоим за културното наследство, което сме оставили в ЕС. Ние вече сме ги научили на най-важното. Как да живеят днес.

На нас ни остава да се забавляваме постоянно.

Ей сега.