Приказка

Eдна приказна новина замъгли всички останали вчера. Толкова приказна, че можеше да започне с "имало едно време". От "Национална компания железопътна инфраструктура" се похвалиха, че тяхната акция "Моят подарък на НКЖИ" се е увенчала с брилянтен успех. Същността на акцията била работниците доброволно да ползват неплатен отпуск.

"Резултатът надмина очакванията на инициаторите!", точно така, с удивителна, отбелязват от НКЖИ.

Удивителна идея. В нея има много хляб и заради това трябва да бъде доразработена. Акция "Моят подарък за Симеон Дянков" - пенсионерите доброволно да не си вземат две пенсии. Или пък инициатива "Подари усмивка на Тотю Младенов" - младите майки цяла година да не си взимат майчинските добавки. Или гражданска акция "Дай на Бойко 100 лева!" - всеки държавен служител да дари премиера по случай влизането на планетата Марс в пети дом.

Разбира се, идеята не може да се прилага навсякъде. Не можем да караме богатите бизнесмени да плащат повече и да даряват, защото това зловещо много се доближава до социализма. Пролетариатът е с добро сърце - нека той да открие благотворителния си порив към държавата.

Да си благодарен на работниците си заради това, че не са работили обаче е нещо, което стои отвъд нормалното. Това е някаква капиталистическа магия, която вероятно само ръководството на НКЖИ владее. А патосът, с който идеята бе обявена на света, може да бие розовите романи на Барбара Картланд.
Подмяната на езика е също ужасна. Да говориш за тормоза като за празник е упражнение по езиков и политически терор.

Работниците са толкова благодарни и пеят от щастие, че от радост шефът на НКЖИ сигурно не смее да ги погледне в очите...